Коментар

Правим амбулаторни практики в отдалечените селища

20-01-2023 07:00
Пускаме мобилни кабинети, нова апаратура в доболничната помощ и телемедицина, казва д-р Тома Томов Правим амбулаторни практики в отдалечените селища
Clinica.bg

press@clinica.bg
Здравната реформа пак излезе на дневен ред. По време на кръгла маса в Народното събрание депутати и лекари обсъдиха необходимостта от смяна на пирамидата и обръщането й приоритетно от болничната към извънболничната помощ. Какви са фактите в доболничната помощ и какво може да се направи, коментира по време на дискусията заместник-здравният министър д-р Тома Томов.
Световната здравна организация определя първичната здравна грижа, като грижа за всички хора от всички възрасти за тяхното здраве и благополучие. Първичната медицинска помощ следва да осигурява всеобхватни грижи - промоция на здравето, профилактика, ранна диагностика, лечение и рехабилитация, възможно най-близки до всекидневната среда на хората.

Доказано е, че извънболничната медицинска помощ

е много по-ефективен и ефикасен начин за справяне с основните причини за лошото здраве, както и за справяне с предизвикателствата за здравето и благополучието в бъдеще. Доказано е, че тя е инвестиция с добра стойност, тъй като качествената първична и специализирана извънболнична помощ намалят общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпо болнично лечение. Поради това политиките за извънболнична медицинска помощ са с акцент към дейностите, свързани с промоция на здраве на основните социално-значими заболявания, като ключов метод за ефективно предоставяне на тези услуги.

 

Анализ за здравеопазването в България показа,

че първичната извънболнична медицинска помощ все още не може да изпълни своята ключова роля за справяне с основните здравни предизвикателства и с рискове от лошото здраве. Нашата страна е сред държавите в Европейския съюз с най-малко общопрактикуващи лекари на глава от населението, като техният брой продължава да намалява. Същевременно се увеличава делът на лекарите, навършили пенсионна възраст и тези, които скоро ще я навършат. Наблюдават се сериозни регионални дисбаланси, които водят до неравенства в достъпа, тъй като е налице концентрация на практики в големите градове и недостиг на общопрактикуващи лекари в малките населени места, трудно достъпните и отдалечени райони.

Основните причини за това са свързани с адекватни

стимули, включително финансови за участие в дейностите по промоция и превенция на заболяванията, както и голяма натовареност с несвойствени административни дейности. Потребностите на населението от първична медицинска помощ се проявява в националната здравна карта на България на областно и национално ниво, като за показател е определен броят на лекарите и професионалистите по здравни грижи, работещи в първичната извънболнична помощ. Съгласно приетата методология е определена средна необходимост от един лекар по обща медицина на 1500 жители за страната. Стандартът за минималната осигуреност на 100 000 души е лекарите по обща медицина да са 66.6 на 100 000 души население. Това съответства на едно от най-ниските нива на осигуреност с общопрактикуващи лекари в Европейския съюз.


Данните от регистъра на лечебните заведения за

извънболнична помощ показва, че на територията на страната има регистрирани 3 540 индивидуални практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4 110 лекари. През 2021 г. средната осигуреност на общопрактикуващи лекари в страната е един лекар на 1711 здравноосигурени лица. Същевременно, налице са значителни неравенства в осигуреността с общопрактикуващи лекари в различните области на страната. Средният брой на обслужваното население от един общопрактикуващ лекар през същата година варира в отделни области. При запазване на общия брой лекари и очаквания темп на намаляване на населението към 2030 г. се очаква осигуреността да се увеличи до един общопрактикуващ лекар на 1650 човека, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво.

Следва да се има предвид възрастовата структурата

на общопрактикуващите лекари, като към момента средната възраст е 58-59 години, а 25 на сто от общия брой работят в пенсионна възраст. Анализ на данните по местоположение на практиките показва значително неравномерно разпределение не само по области, но и по населени места. Налице е концентрация на лекарите в урбанизираните райони, където има повече икономическа активност и с медицински университети. Отдалечените селски райони и малки градове по-често изпитват недостиг на кадри и висока натовареност на лекарите. Към края на 2020 г. в страната ни в 9 малки града и 3882 села, където живеят общо над 800 000 души,тоест 12% от населението в страната, няма постоянен достъп на общопрактикуващ лекар. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души.

Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа

до първичната медицинска помощ особено в отдалечените и селските райони. Като цяло, достъпът до първична медицинска помощ в градските и селските райони се различава съществено, като жителите на отдалечените села срещат затруднения поради недостига на общопрактикуващи лекари, лошата инфраструктура и географската отдалеченост. За да се намалят тези неравенства в достъпа, Националната здравноосигурителна каса въведе в Националния рамков договор финансови стимули за общопрактикуващи лекари в селски и отдалечени райони на страната. Общата оценка от тази политика обаче е, че предоставените стимули не са достатъчни и не водят до по-добри резултати по отношение на подобряване на достъпа на населението в отдалечените и трудно достъпните райони.

Това налага предприемането на мерки  за

повишаването на достъпността и капацитетът на първичната извънболнична помощ. Също така, налага и механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната. Тези предизвикателства са адресирани в националните и секторни документи –Национална програма за развитие „България 2020-2030", Националният план за възстановяване и устойчивост, Националната здравна стратегия 2020-2030 и Национална карта за дългосрочни здравни услуги, в които е предвидено провеждането на фокусни политики и мерки за развитието на първичната медицинска помощ, както и балансираното й териториално разпределение.

В тях ще бъдат формулирани целите, стъпките,

мерките за подобряване на общественото здраве с осигуряване на достъп до първични здравни грижи, с осигуряване на обхвата на извънболничната помощ, както и преодоляване на териториалния дисбаланс в осигуряването на комплексна здравна грижа. Основният акцент върху политиките за извънболнична помощ е поставен върху дейности, свързани със здравното образование, изграждането на умения за здравословен начин на живот през целия живот, рационално предписване на лекарствени продукти, както и върху профилактичните дейности и продължителното наблюдение на лицата със социално значими заболявания на рискови групи. Добре обучените и мотивирани общопрактикуващи лекари са основните инстументи за реализацията на политиката на първичната извънболнична помощ и за преодоляване на здравните предизвикателства пред които е изправена страната.

С оглед на това се търсят възможности за адекватни

организационни и финансови механизми за развитието на капацитета на общопрактикуващите лекари включително и чрез допълнителни стимули за работа в отдалечените райони. Предвижда се и усъвършенстване на процеса на специализации по обща медицина и създаване на стимули за непрекъснато повишаване на квалификацията и развитие на умения. Според Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде създадена консултативна услуга, насочена към интегрирано консултиране на уязвимите в обществото ни малцинства, здравнонеосигурени, младежи, млади майки, за семейства за деца с увреждания, хронични заболявания и хора със специални потребности, както и за възрастните хора в риск от социално изключване. За тях се предвижда създаването на амбулатории и здравно-консултативни услуги в населените места и региони с ограничен достъп до здравни грижи.


Политиките за развитието на извънболничната помощ

ще бъдат подкрепени от Програмата за развитие на регионите 2020-2027, по която е предвидено оборудване на индивидуални и групови практики с фокус върху отдалечените и трудно достъпните места. Ще им бъде предоставена медицинска апаратура, консултативни услуги, включително възможност за телемедицина. Предвижда се и провеждане на информационни кампании от регионалните здравни инспекции и общопрактикуващите лекари, като за целта ще бъдат закупени мобилни кабинети съобразно географската структура на населението и неговата заболеваемост.

Чрез програма „Развитие на човешките ресурси" (2021-2027)

ще бъдат предприети мерки за насърчаване на професионалната мобилност на лекарите и професионалистите по здравни грижи, които ще бъдат подпомогнати за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ в трудно достъпни и отдалечени райони, да наемат медицински специалисти и разкриват амбулатории за здравни грижи. С предвидените мерки се очаква да бъдат постигнати по-добри условия за удовлетворяване на съществуващата потребност на населението от по-добри промотивни, профилактични и превантивни дейности за опазване на общественото здраве, включително и на уязвимите групи, както и за възстановяване на разкъсаните връзки в здравната система, проявения негативизъм към нея от определени групи.


Три здравни закона на дневен ред до юни

Три здравни закона на дневен ред до юни

Един от тях е проектът за промени в ЗЛЗ, където е заложена забраната за нови болници до актуализацията на НЗК, предвижда програмата на правителството
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Лекарите в тях работим с желание и отдаденост, но ентусиазмът ни се изчерпва заради умората и липсата на подкрепа от страна на държавата, каза проф. Ивайло Търнев
Продължаващото обучение да е доброволно

Продължаващото обучение да е доброволно

Няма как то да бъде задължително, вниманието трябва да се насочи към качеството на предлагания материал, казва доц. Любомир Киров.
Заплатите на синдикатите не са изпълними

Заплатите на синдикатите не са изпълними

Каквито и цифри да кажат те, бихме ги приели, но да посочат на какви разценки ги формират и откъде да ги вземем, казва д-р Неделчо Тотев
Нов спор за заплатите в болниците

Нов спор за заплатите в болниците

Синдикатите предлагат прагове от 2700 лв. за лекар и 1950 лв. за сестра, а мениджърите на областните и общинските лечебни заведения са категорични, че не могат да ги изпълнят
Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

От тази година пациентите ще имат подобрен достъп до зъбни протези, предвиждат промените

Финансов стимул за продължаващо обучение

Финансов стимул за продължаващо обучение

Неговата форма у нас трябва да бъде правно регламентирана, да се дава платен отпуск от работодателя, казва доц. Галинка Павлова
Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Тя трябва да показва на хората кои са факторите, които могат да доведат до инциденти, казва проф. Арман Постаджиян
Ще правят платформа за превод на жестов език

Ще правят платформа за превод на жестов език

Тя ще бъде национална и ще предоставя директна видео връзка на глухи и сляпо-глухи лица, съобщи зам.-министър Николай Найденов
1 2 3 4 5 ... 523 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ