Правим амбулаторни практики в отдалечените селища

Световната здравна организация определя първичната здравна грижа, като грижа за всички хора от всички възрасти за тяхното здраве и благополучие. Първичната медицинска помощ следва да осигурява всеобхватни грижи - промоция на здравето, профилактика, ранна диагностика, лечение и рехабилитация, възможно най-близки до всекидневната среда на хората.

Доказано е, че извънболничната медицинска помощ

е много по-ефективен и ефикасен начин за справяне с основните причини за лошото здраве, както и за справяне с предизвикателствата за здравето и благополучието в бъдеще. Доказано е, че тя е инвестиция с добра стойност, тъй като качествената първична и специализирана извънболнична помощ намалят общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпо болнично лечение. Поради това политиките за извънболнична медицинска помощ са с акцент към дейностите, свързани с промоция на здраве на основните социално-значими заболявания, като ключов метод за ефективно предоставяне на тези услуги.

 

Анализ за здравеопазването в България показа,

че първичната извънболнична медицинска помощ все още не може да изпълни своята ключова роля за справяне с основните здравни предизвикателства и с рискове от лошото здраве. Нашата страна е сред държавите в Европейския съюз с най-малко общопрактикуващи лекари на глава от населението, като техният брой продължава да намалява. Същевременно се увеличава делът на лекарите, навършили пенсионна възраст и тези, които скоро ще я навършат. Наблюдават се сериозни регионални дисбаланси, които водят до неравенства в достъпа, тъй като е налице концентрация на практики в големите градове и недостиг на общопрактикуващи лекари в малките населени места, трудно достъпните и отдалечени райони.

Основните причини за това са свързани с адекватни

стимули, включително финансови за участие в дейностите по промоция и превенция на заболяванията, както и голяма натовареност с несвойствени административни дейности. Потребностите на населението от първична медицинска помощ се проявява в националната здравна карта на България на областно и национално ниво, като за показател е определен броят на лекарите и професионалистите по здравни грижи, работещи в първичната извънболнична помощ. Съгласно приетата методология е определена средна необходимост от един лекар по обща медицина на 1500 жители за страната. Стандартът за минималната осигуреност на 100 000 души е лекарите по обща медицина да са 66.6 на 100 000 души население. Това съответства на едно от най-ниските нива на осигуреност с общопрактикуващи лекари в Европейския съюз.

Данните от регистъра на лечебните заведения за

извънболнична помощ показва, че на територията на страната има регистрирани 3 540 индивидуални практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4 110 лекари. През 2021 г. средната осигуреност на общопрактикуващи лекари в страната е един лекар на 1711 здравноосигурени лица. Същевременно, налице са значителни неравенства в осигуреността с общопрактикуващи лекари в различните области на страната. Средният брой на обслужваното население от един общопрактикуващ лекар през същата година варира в отделни области. При запазване на общия брой лекари и очаквания темп на намаляване на населението към 2030 г. се очаква осигуреността да се увеличи до един общопрактикуващ лекар на 1650 човека, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво.

Следва да се има предвид възрастовата структурата

на общопрактикуващите лекари, като към момента средната възраст е 58-59 години, а 25 на сто от общия брой работят в пенсионна възраст. Анализ на данните по местоположение на практиките показва значително неравномерно разпределение не само по области, но и по населени места. Налице е концентрация на лекарите в урбанизираните райони, където има повече икономическа активност и с медицински университети. Отдалечените селски райони и малки градове по-често изпитват недостиг на кадри и висока натовареност на лекарите. Към края на 2020 г. в страната ни в 9 малки града и 3882 села, където живеят общо над 800 000 души,тоест 12% от населението в страната, няма постоянен достъп на общопрактикуващ лекар. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души.

Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа

до първичната медицинска помощ особено в отдалечените и селските райони. Като цяло, достъпът до първична медицинска помощ в градските и селските райони се различава съществено, като жителите на отдалечените села срещат затруднения поради недостига на общопрактикуващи лекари, лошата инфраструктура и географската отдалеченост. За да се намалят тези неравенства в достъпа, Националната здравноосигурителна каса въведе в Националния рамков договор финансови стимули за общопрактикуващи лекари в селски и отдалечени райони на страната. Общата оценка от тази политика обаче е, че предоставените стимули не са достатъчни и не водят до по-добри резултати по отношение на подобряване на достъпа на населението в отдалечените и трудно достъпните райони.

Това налага предприемането на мерки  за

повишаването на достъпността и капацитетът на първичната извънболнична помощ. Също така, налага и механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната. Тези предизвикателства са адресирани в националните и секторни документи –Национална програма за развитие „България 2020-2030", Националният план за възстановяване и устойчивост, Националната здравна стратегия 2020-2030 и Национална карта за дългосрочни здравни услуги, в които е предвидено провеждането на фокусни политики и мерки за развитието на първичната медицинска помощ, както и балансираното й териториално разпределение.

В тях ще бъдат формулирани целите, стъпките,

мерките за подобряване на общественото здраве с осигуряване на достъп до първични здравни грижи, с осигуряване на обхвата на извънболничната помощ, както и преодоляване на териториалния дисбаланс в осигуряването на комплексна здравна грижа. Основният акцент върху политиките за извънболнична помощ е поставен върху дейности, свързани със здравното образование, изграждането на умения за здравословен начин на живот през целия живот, рационално предписване на лекарствени продукти, както и върху профилактичните дейности и продължителното наблюдение на лицата със социално значими заболявания на рискови групи. Добре обучените и мотивирани общопрактикуващи лекари са основните инстументи за реализацията на политиката на първичната извънболнична помощ и за преодоляване на здравните предизвикателства пред които е изправена страната.

С оглед на това се търсят възможности за адекватни

организационни и финансови механизми за развитието на капацитета на общопрактикуващите лекари включително и чрез допълнителни стимули за работа в отдалечените райони. Предвижда се и усъвършенстване на процеса на специализации по обща медицина и създаване на стимули за непрекъснато повишаване на квалификацията и развитие на умения. Според Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде създадена консултативна услуга, насочена към интегрирано консултиране на уязвимите в обществото ни малцинства, здравнонеосигурени, младежи, млади майки, за семейства за деца с увреждания, хронични заболявания и хора със специални потребности, както и за възрастните хора в риск от социално изключване. За тях се предвижда създаването на амбулатории и здравно-консултативни услуги в населените места и региони с ограничен достъп до здравни грижи.

Политиките за развитието на извънболничната помощ

ще бъдат подкрепени от Програмата за развитие на регионите 2020-2027, по която е предвидено оборудване на индивидуални и групови практики с фокус върху отдалечените и трудно достъпните места. Ще им бъде предоставена медицинска апаратура, консултативни услуги, включително възможност за телемедицина. Предвижда се и провеждане на информационни кампании от регионалните здравни инспекции и общопрактикуващите лекари, като за целта ще бъдат закупени мобилни кабинети съобразно географската структура на населението и неговата заболеваемост.

Чрез програма „Развитие на човешките ресурси" (2021-2027)

ще бъдат предприети мерки за насърчаване на професионалната мобилност на лекарите и професионалистите по здравни грижи, които ще бъдат подпомогнати за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ в трудно достъпни и отдалечени райони, да наемат медицински специалисти и разкриват амбулатории за здравни грижи. С предвидените мерки се очаква да бъдат постигнати по-добри условия за удовлетворяване на съществуващата потребност на населението от по-добри промотивни, профилактични и превантивни дейности за опазване на общественото здраве, включително и на уязвимите групи, както и за възстановяване на разкъсаните връзки в здравната система, проявения негативизъм към нея от определени групи.