Изследване

Двудетният модел – идеал за семейство за 63.3%

17-01-2023 12:01
Сред всички хора в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него - 32.7%, показват данните на НСИДвудетният модел – идеал за семейство за 63.3%
Clinica.bg

press@clinica.bg
Раждаемостта е сред основните фактори, които оказват влияние върху броя и структурите на населението във всяка държава. Публикуваме данните на НСИ от изследването "Раждаемост и репродуктивно поведение", което акцентира върху нагласи и идеалите на хората в това отношение и фактическата ситуация. В проучването са обхванати всички жени на възраст 15 - 49 години и всички мъже между 15 - 59 години, които живеят в 7 386 случайно избрани жилища. То е част от преброяването на населението през 2021г.
Репродуктивни идеали

Резултатите от проучванията, провеждани през последните десетилетия, показват, че двудетният модел на семейството е предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас. И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато за 75.3% от населението в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.

На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), като този дял се увеличава, защото през 2011 г. е бил 11.8%. Според последните данни на трето място е мнението, че семейството трябва да има едно дете с едно дете 7.9%, спрямо 19.8% преди десет години. През 2021 г. 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.

 

Разпределение по пол, възраст, етнос

 

Репродуктивните идеали на мъжете и жените почти не се различават. Двудетният модел на семейството е еднакво предпочитан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата по отношение на идеала за едно дете в семейство – 7.8% от мъжете и 8.1% от жените. Жените по-често изразяват мнение, че семейството трябва да има три деца (18.5%), докато сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%). Възрастта на лицата не оказва съществено влияние при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, според които семейството трябва да има едно дете (9.1%), докато сред лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%. По-силно изразени са различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел на семейството е водещ във всички анализирани групи. Докато сред високообразованите лица делът му не се различава съществено от общото за страната, то само 41.9% от лицата с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца", който е посочен от 14.3% от хората с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от хората с висше образование. Интерес представлява разпределението на лицата в зависимост от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за значително по-малка част от ромите (52.0%). Относителният дял на лицата, които смятат, че семейството трябва да има едно дете, е сходен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.

 

Репродуктивни нагласи

 

Резултатите от изследването показват, че в известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на семейството е желан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са категорични, че не желаят да имат деца. Анализът на данните показва, че няма съществени различия в репродуктивните нагласи по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от жените, а едно – съответно 12.2% от мъжете и 11.7% от жените. По-голяма е разликата по отношение на предпочитанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от жените. Мъжете по-често не могат да отговорят все още (8.6%), докато за жените този дял е 7.0%. В зависимост от възрастта на лицата обаче се наблюдават известни различия в репродуктивните нагласи. Желаещите да имат две деца са най-малко сред най-младите (57.3%), докато сред останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 години и 64.3% сред лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 – 29 години по-нисък е и делът на тези с репродуктивни нагласи за едно дете (10.6%), като с нарастването на възрастта делът се променя на 11.6% в групата 30 – 44 години и 13.5% сред най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), докато сред лицата на възраст 30 – 44 години този дял е 16.8%. Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в голяма степен съответстват на данните от текущата демографска статистика и потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивното поведение на младите. Така през 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години.

 

Фактически брой деца

 

Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата. Резултатите от изследването показват, че макар ранжирането на идеалния и желания брой деца да съвпада, има известно разминаване в относителните им дялове. Значително по-голямо е разминаването, когато сравняваме с фактическия брой деца в семейството.

Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), така и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от жените на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за лични намерения – 12.0%, и значително по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%). Сред основните изводи на изследването е, че е изключително висок е делът на хората, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%). Също така значително по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%). Идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст. Три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%.

 

Причини за нереализирани желания

 

Нереализираните репродуктивни желания на хората поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.

Наблюдават се известни различия в структурата на причините в зависимост от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, основните причини да нямат деца са липсата на партньор (26.7%), „не съм завършил образованието си" (18.6%) и „не се чувствам готов да стана (отново) родител" (10.4%). Тези резултати отново потвърждават заключението, което може да се направи въз основа на показатели, изчислявани от текущата демографска статистика, за отлагане във времето на репродуктивните намерения. Сред лицата на възраст 30 – 44 години основната причина, за да нямат (още едно) дете, е „Финансови причини" (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца" (17.3%). Немалък е делът и на лицата, отговорили, че нямат партньор (14.4%). За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%). Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.

 

Какво влияе на взимането решението

 

Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.

В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение – на 11.0%.

Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).


НЗОК ще плаща лекарства за още 4 диагнози

НЗОК ще плаща лекарства за още 4 диагнози

Освен това се създават нови комисии за назначаване на медикаменти за хиперхолестеролемия и болести на ретината

Столът на здравния министър се клати

Столът на здравния министър се клати

Проф. Христо Хинков обяви, че се чуди дали да подаде оставка, не е изключено от ПП и ДБ да го поощрят

МЗ нехае за детската онкохематология

МЗ нехае за детската онкохематология

От юли досега правим опити за решаване на проблема с клиниката в ИСУЛ, но резултат досега няма, казва Теодора Арменкова

Форум за недоносените деца

Форум за недоносените деца

Той ще се проведе на 17 ноември в София, когато е и Световният ден посветен на тях
Протонният център отпада от ПВУ

Протонният център отпада от ПВУ

Правителството реши да се откаже от проекта, защото има закъснение по изпълнението му с година, от ГЕРБ искат обяснение от здравния министър

Бюджетът на НЗОК за догодина с 14% ръст

Бюджетът на НЗОК за догодина с 14% ръст

Разговорите как ще бъдат разпределени средствата по отделните сфери на финансиране тепърва предстоят

Да се търси мотивация за профилактиката

Да се търси мотивация за профилактиката

Лекарят трябва да бъде този, който да определя броя на прегледите, трява да има интелигентна кампания в тяхна полза , казва д-р Николай Брънзалов
Половината българи пропускат профилактиката

Половината българи пропускат профилактиката

Знаят ползите и значението на прегледите, но само 1/3 се възползват от тях всяка година, скрининговите програми у нас са едва 3%, в ЕС са 40 на сто
Дефицит на сестри и в ИСУЛ

Дефицит на сестри и в ИСУЛ

Клиниката по детска клинична онкология и хематология няма достатъчно персонал, което пречи на работата й, става ясно от парламентарен въпрос

За 14 години се родиха над 15 000 деца ин витро

За 14 години се родиха над 15 000 деца ин витро

Тази година бюджетът на Центъра за асистирана репродукция бе увеличен. Защо се налага повишаването и достатъчно ли е то, колко бебета са родени досега, попитахме д-р Мария Георгиева.

1 2 3 4 5 ... 141 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Октомври 2023 Предишен Следващ