Компенсации за тока трябва да има поне до края на 2023 г.

Силно обезпокоени сме от липсата на програма за тях въз основа на решението на Народното събрание, казват от Асоциация на организациите на българските работодатели

Българският бизнес, обединен в АОБР, е силно обезпокоен от липсата на програма за изпълнение на Решение на Народното събрание "за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия" при 100 % компенсиране на цената над 200 лв./ MWh.

Още повече, с взетото

 „Решение за определяне на стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи за съответния тип производител на електрическа енергия по Параграф 9 ал. 1 от Преходните и заключителни разоредбни на Закона за прилагане на разпоредни на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г."  от 11.01.2023г. се предлагат многократно завишени тавани, над производствените разходи, с включена печалба, одобрени от КЕВР, на съответните производители на ел.енергия. По този начин се намалява размерът на средствата, които постъпват във ФСЕС и които са основен източник за компенсация на небитовите потребители на ел.енергия.

Чрез намаляването на средставата,

 осигуряващи финансирането на компенсаторния механизъм за цените на ел.енергия, се създава несигурност сред бизнеса и останалите небитови потребители ( общо над 633 хил. потребители, в т.ч. болници, детски градини, читалища, училища, домове за грижи, религиозни храмове и други), което ще внесе отново непрогнозируемост и съответно ще бъде калкулирано в цените на стоките и услугите и което няма да успокои пазара, а напротив ще генерира инфлация. Основен аргумент е, че без разходи за бюджета, без поставяне в неравноправно положение на българските предприятия, механизмът за компенсиране работи и всяка една непремерена промяна в него може да доведе до сериозни сътресения, които са нежелани от всички.

В тази връзка намираме определянето на

таван на приходите от 350 лв./MWh на ВЕИ производителите без договори за премии за необосновано. Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне двукратно.

Същото важи и за АЕЦ „Козлодуй",който ще

 изчислява своя таван при в пъти по-високи от определената от КЕВР цена, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и разходите за задължителните вноски във фондовете за управление на РАО и извеждане от експлоатация. Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да е поне с 1/2 по-нисък.

По подобен начин стои въпроса с неочакваните приходи и прагове и в останалите сектори на електроенергетиката, за което АОБР своевременно сигнализира и представи разчети за обоснованите нива (Приложение 1 http://aobe.bg/wp-content/uploads/2022/11/2022-11-24-Energy_Reglament-PRIL.pdf). Без на обществеността да се представят каквито и да е алтернативни разчети МС одобри подозрително щедри прагове и постави под съмнение програмата за компенсации.

Напомняме, че средствата (свръхпечалбите),

които генерит производителите на ел.енергия са всъщност средства на предприятията, получени в енергетиката, поради пазарни изкривявания и използването им за компенсиране на цените на потребителите на свободния пазар не натоварва държавният бюджет.

Обръщаме внимание, че за разлика от цените за бита (82 лева за мегаватчас), които са силно субсидирани в България и са в пъти по-ниски от средноевропейските, цените за предприятията у нас и след компенсациите остават по-високи от средните за електро интензивната индустрия в ЕС. Въпреки това, в резултат и на програмата за компенсиране на свръх високите цени на електроенергията българската индустрия отбеляза едни от най-високите ръстове в ЕС и най-високия ръст на разходите за труд за последното тримесечие.

След решението на Народното събрание

за 100 % компенсиране на цените на електроенергията на свободния пазар над 200 лева за мегаватчас, което представлява обосновано намаление с около 15% (предвид не намалените мрежови такси и търговски надценки) и приближаване на цените за българските предприятия до средноевропейските такива, АОБР отправи призив към бизнеса в България за намаляване на продажните си цени. Това са добри намерения, които ще бъдат осуетени при забавено или непълно изпълнение на посоченото по-горе решение на Народното събрание.

Във връзка с гореизложеното, в качеството ни на национално признати работодателски организации, чиито членове създават 86% от брутната добавена стойност и дават работа на 82% от наетите в България, считаме че няма необходимост от преминаваме в режим на противопоставяне на бизнеса с политическите сили, след като механизмът за компенсиране е доказано работещ. Подобни механизми за компенсация на ел.енергията съществуват в страните ЕС, като при евентуална промяна в методиката ще се създадат условия, които поставят българските компании в неравноправна позиция и създават условия за нелоялна конкуренция, спрямо останалите европейски предприятия.

Обръщаме се към Вас, с намерението,

че не трябва да се торпилира работещият механизъм за компенсация на ел.енергията, който трябва да продължи с хоризонт поне до края на 2023г., но с ясното съзнание, че докато подобни мерки се взимат в ЕС, то той трябва да продължи да съществува. Чрез създаването на устойчивост в механизма, ще се намали инфлацията и ще се задържат цените на продукцията и услугите.

Оставаме в готовност за среща, с цел обсъждане на решението и успокояване на напрежението сред нашите членове.

С уважение,

Цветан Симеонов

Председател на УС на БТПП
и председател на АОБР за 2023 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ