Най-голям е дефицитът при медицинските сестри

Псевдопазарният механизъм доведе до разлика в заплащането на лекарите от 70 пъти, казва д-р Иван Кокалов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Кокалов, има ли кадрови дефицит в здравеопазването у нас?

- Кадрови дефицит има в много области, но той е особено изразен в здравеопазването. Дефицит има както на кадри с висше медицинско образование, така и със средно образование, и на специалисти. Бих казал, че това застрашава много от болниците и отделенията, тъй като при липса на специалисти не може да се отговори на изискванията на здравната каса за сключване на договори, а това ще доведе до закриване на дейности в ущърб на пациентите. Особено проблемни са такива специалности като АГ, патоанатомия, анестезиология, където липсват специалисти.

- Кои са основните приични за този недостиг?

- Основната причина е невъзможността за специализация на младите хора у нас и те трябва да бъдат много бързо изчистени. На второ място това е заплащането на труда. Начинът, по който се финансира болничното здравеопазване води до невъзможността, особено в малките общински болници, да се формира достатъчно добро възнаграждение, което да задържа медицинските кадри тук. Заради това емиграцията на лекари и специалисти по здравни грижи е голяма. Особено плашещо е това явление при медицинските сестри, акушерките и лаборантките, защото там от години независмо, че договаряме достатъчно високи стартови заплати, някои болници не могат да достигнат дори тях. Естествено е, че тези специалисти са на доизживяване, притеснявам се, че така ще пада и качеството на лечение, защото на много места заради недостига им, те са принудени да се грижат за повече болни хора и натоварването им е по-голямо.

Друга причина за дефицита на кадри е невъзможността да се започне работа, когато излизаш от университета. Защото изискванията на работодателите често са да имате трудов стаж и да знаете какво се иска от вас. Поради тази причина трябва да се помисли и за начина, по който протича обучителния процес - дали още след третата година студентите да не бъдат приобщавани към болнични заведения, има такива схеми в скандинавските страни. Така те ще добиват и практически опит, който ще им е от полза после и ще бъде признаван от работодателите.

- Кои са най-големите проблеми при заплащането?

- Конкуренцията между частни и държавни болници е много голяма. Поради факта, че липсва регулация частните болници крадат специалистите от държавните и общинските. Скоро имахме среща с министъра на здравеопазването проф. Николай Петров и той изказа същите наблюдения особено по отношение на специалистите по здравни грижи. Предлагали сме да има съотношение 1:2:3 на заплатите между помощен, специализиран и висш персонал, но засега няма ефект. Трябва да се погледне по какъв начин се формира работната заплата. Има фрапантни случаи, в които лекар е назначен с 600-800 лв. основна заплата, а в края на месеца брутното му възнаграждение достига над 2 или 3 хил. лв. с бонусите, които получава. Това не е нормално - при условие, че си завършил висше образование, трупал си опит, основната ти заплата трябва да е отражение на всичко това. Да не забравяме, че в болничните заведения обслужването е комплексно, не може да има само кардиологични, онкологични болници, има и кожни, и очни болести. Не може да има и такива разлики между заплащането на специалистите само заради това, че техният финансов принос не е такъв като в акушерството и гинекологията или хиругията. Трябва да се помисли за механизъм за формиране на работната залата, за мен този псевдопазарен механизъм доведе до разлика в заплащането от 70 пъти. Тоест десетки хиляди левове за едни сециалисти, а на други за подобен труд десет пъти по-малко. За съжаление лечебните заведения са регистрирани по търговския закон, нещо, което искахме да отпадне, както е в Германия и Франция. Трябва да има специален закон, по който да се регистрират болниците, защото те не могат да работят само на пазарни принципи, те изпълняват други функции – опазване на здравето, и не би трябвало да регистрират печалба за сметка на публичния ресурс. Такива модели има в много от западните държави, където ресурсът, отделян за здравеопзване е много по-голям.

- Какви са другите решения?

- Трябва да се даде по-голяма свобода на общинските власти да могат да стимулират не само базата, но и заплащането на персонала, тъй като има места, където в извънболничната помощ няма кой да обслужва хората и те трябва да пътуват до други градове. Всички граждани трябва да имат еднакъв достъп до качествено здравеопазване, а това в България не е факт. Има няколко големи града като започнем от столицата, Пловдив, Варна, които са добре оборудвани с болници и хората в тях могат да получат качествено здравно обслужване, докато другаде пациентите трябва да пътуват. Всички тези проблеми трябва да бъдат решавани, те са част от Националната здравна стратегия, която периодинчо трябва да бъде обновявана и да се доуточняват целите й. Не е проблем само кой ще ръководи МЗ, трябва да има един консенсус, че това е пътят за развитие на системата и независимо от смяната на правителства и на министри ще се върви по него. Само така може да постигаме целите, които сме си поставили. А и гражданите да започнат да уважават здравеопазването. Трябва да се спре да се сатанизира българския лекар, това не работи за доброто на обществото и системата, всяко стадо си има мърша, но не бива проблемите да се прехвърлят върху цялото.

- Правили ли сте детайлно изследване в кои болници и отделения има най-голям недостиг на персонал?

- Не правим такива изследвания, защото ролята ни е да следим какво е заплащането в отделните болници. Най-ниско то е в общинските, където някои са лечебни заведения пред фалит. Там се получава порочен кръг – липса на кадри, невъзможност да се оказва помощ и съответно да се финансират. Има официлана статистика за работещите лекари в системата, тази бройка спада непрекъснато, а средната възраст се вдига и вече е над 55 години. Това застрашава здравната грижа.

- Имате ли представа с колко се удължава нормирания работен ден заради дефицита на кадри?

- На някои места специалистите имат и други договори, за да си докарат нужното заплащане. Бих казал, че доста се нарушава Кодекса на труда по отношение дължината на работния ден, но това става със съгласието на работника, а и не винаги може да се хване. В законодателството са позволени дежурствата, но след това трябва да има минимум 12 часа отдих. Главна инспекция по труда (ГИТ) прави такива проверки, има сигнали и нарушения, по които се предпиремат мерки. Но е важно и как се организира графика на работа. В Девин независимо, че има двама или трима анестезиолози, при проверка от агенция "Медицински одит" (ИАМО) се оказва, че няма нито един на смяна, тоест въпрос на контрол е.

- Кой трябва да затваря тези отделения или болници, където специалистите се оказват само на хартия?

- Те сами се затварят, тъй като не отговарят на алгоритмите и касата не сключва договор с тях. Работа на ИАМО или НЗОК е да проверяват дали има такива нарушения и тогава договорът трябва да се прекрати, и да се спре финансирането. Едно време касата заплащаше услуги, сега ги купува и трябва да се помисли как да се процедира. Много болници наддават вой за плащане на надлимитни услуги, а касата има договор за определн обем и не е длъжна да плаща всичко. При старото положение – да, но сега не е така, трябва да се мисли много добре, когато се сключват договори и се харчи обществен ресурс.

- Има ли завишаване на изискванията в медицинските стандарти за броя специалисти, с които трябва да обезпечава работата в болниците?

- Това се определя от националните консултанти, касата трябва все пак да плаща не само за услуга, но и за качество. За да може да се върже графика, да се даде качествена услуга има един минимален брой от кадри, под който не трябва да се пада. Сега няма завишаване, по-скоро се търси как да се минимизират стандартите, за да отговарят на тях всикчи болници. Защото при изискуеми двама лекари, има един наличен. Но все пак МЗ отговаря за качеството на лечение и има един минимален норматив, под който не може да се пада.

- Какви решения на проблемите очертахме с новия здравен министър?

- Първо го посъветвахме да издаде една заповед за съставянето на новия отраслов съвет, където да решаваме проблемите. Говорихме за начина на финансиране на болничната помощ и извънболничната. Защото продължава да се фаворизира болничната помощ и нищо не се прави в извънболнчината. Министър Петров има същите наблюдения като нас за проблемите при заплащането на труда – особено за специалистите по здравни грижи. И според него няма как да останат да работят тук при тези ниски доходи. На много места точно медицинските сестри са с най-голям дефицит, а без тях няма как да има добри грижи за болния. Средната възраст при тях също се вдига, ако се пенсионират голяма част от тях, няма да могат да се изпълнят нормативните изисквания и в тази посока.

- Ще искате ли да се сключи нов колективен трудов договор тази година, при по-предния министър не успяхте?

- Нека разсеем тази спекулация, колективен договор има, той е регистриран в ГИТ. Не може някой да си оттегля подписа след това, подобно нещо може да стане само в Съда. Ако някой не се е явявал на преговорите, защото е искал да ги съботира е негов проблем. Но договор има и ако някой иска да внесе промени, ние сме отворени, но само за подобрения, не може да минимизираме и без това минималните придобивки.