Райският газ продължава да е на мода

По-младите сред участниците в изследването
са в значително по-голяма степен изложени на опасност от потенциална употреба. На този фон декларативната склонност на българските млади, да определят употребата на наркотици като приемлива, все пак е минимална. Запазва се регистрирана и в предишни изследвания разлика в отношението към т.нар. „леки" и „тежки" наркотици. Около една десета от запитаните са склонни да оправдаят употребата на леки наркотици. Тежките наркотици обаче остават табу на декларативно ниво за младежите у нас.
Употребата на марихуана също не е необичайна
за средата на младите хора у нас. Около една десета казват, че имат познати на своята възраст, които я употребяват всеки ден. Около една пета пък казват, че имат приятели, за които редовната (не по-малко от веднъж седмично, макар и не всеки ден) употреба е нещо обичайно. Вземането на тежки наркотици закономерно по-скоро се премълчава от младежите у нас.
Данните показват, че значителна част от младежите
у нас са пушачи на традиционните тютюневи цигари. 40 на сто заявяват, че на практика всеки ден пушат. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се притесняват да заявят, че са пушачи. Алтернативите на традиционните цигари изглежда не са успели да ги изместят в консумацията сред младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо популярни. Въпреки това, подобни „по-здравословни" алтернативи се употребяват периодично от около и над една десета от българските млади.
Оказва се, че алкохолът също не им е чужд.
Слабите алкохолни напитки, като бира и вино, се оказват ежедневна консумация за 7,3% от запитаните. Над една четвърт пият леки алкохолни напитки по-рядко, но не по-малко от веднъж седмично. Употребата на силни алкохолни напитки също не е чужда в ежедневието на българските млади. Двама от всеки петима, например, заявяват, че познават свои връстници, които ежедневно употребяват концентриран алкохол. Резултатите от проучването показват също, че благотворителната и доброволческата дейност, като цяло, все още не се радва на голям интерес сред младите хора в България.
32,2% от запитаните са участвали в благотворителни,
а 27,2 на сто в доброволчески инициативи. Оказва се, че социалните мрежи се превръщат в основна платформа за изразяване на гражданска позиция сред младите. Това става ясно от отговорите на 21,3% от запитаните. 18,6 на сто заявяват, че участват в акции по защита на природата. Половината от запитаните младежи казват, че познават свои връстници, които поне година нито учат, нито работят, нито по някакъв друг начин работят за повишаване на своята квалификация. Те определят това като израз на мързел и безотговорност.

Властите ще борят опасен наркотик

Подобряваме процеса по осиновяване

Санират и обновяват 840 социални услуги

Нужна е дългосрочна стратегия за детето

Започваме обучение по спешна помощ в яслите

В София раждат на 30,5 години, в Сливен – на 22

Всяко второ дете по 5 пъти дневно в мрежите

Да защитим децата от хазарата

Жените без работа и образование по-многодетни
Броят на българките във фертилна възраст се е стопил до 1.295 млн. през миналата година, показват данните на НСИ
