властта анализира

Държавата си препоръча да спре роенето на болници

10-01-2023 13:55
25% от леглата в тях са излишни, развитието им трябва да става в рамките на вече съществуващите, се казва в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услугиДържавата си препоръча да спре роенето на болници
Clinica.bg

press@clinica.bg

Държавата отново си препоръча да спре роенето на болници и откриването на нови легла, но на теория. Или поне това са намеренията, които прозират в поредния официален документ, който бе приет от правителството без обществено обсъждане в края на миналата година – Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. Тя представлява актуален анализ на потребностите и наличностите от медицински грижи и лечебни заведения у нас. Колкото и правилни да са констатациите в документа обаче, тепърва ще видим дали те ще имат реални последици или отново ще останат само на хартия.

13 457 или 25% от всички съществуващи легла в болниците у нас са излишни. Положението е най-трагично при леглата за активно лечение, където излишъкът е дори 35%, недостиг има единствено и само при тези за долекуване и психични заболявания. Затова развитието на болничната помощ у нас би трябвало да става без разкриване на нови легла, а в рамките на тяхното преструктуриране. Това са едни от основните изводи в Националнатa карта на дългосрочните нужди от здравни услуги у нас.


Настоящето


В края на миналата година в България има 319 болници, от които 115 са частни, а останалите са държавни и общински. Броят на многопрофилните е 112, а на специализираните – 60 плюс още 12 психиатрични, 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар, се казва в анализа. Във всички тях има 54 491 легла, като осигуреността на населението се увеличава на 7,9 на 1 000 души при стойности на показателя през 2020 г. 7,8 на 1 000 души. 25 608 от леглата се намират в многопрофилните болници, като те са намалели с 390 в сравнение с 2019 г. В същото време броят на леглата в частните болници се е увеличил от 13 799 на 14 392.


По области


Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области – София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%), става ясно от анализа. С най-висока осигуреност в края на 2021 г. на 1 000 души са област Плевен – 11,2, Смолян – 10,6, Пловдив – 10,1, област Русе – 9,4. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Перник – 3,8, област Ямбол – 3,9 на 1 000 души, област Видин – 4,2, област Добрич – 4,5.


Използваемост


През 2021 г. през болниците без ведомствените са преминали 1 850 783 пациенти, което е с 38 102 повече от тези през 2020 г. (1 812 681). Преминалите болни през частните лечебни заведени се увеличават с 9.1% – от 635 343 през 2020 г. на 693 193 през 2021 г. Проведените леглодни се увеличава от 9 251 716 през 2020 г. – на 9 796 793 през 2021 г.. Средният престой на 1 болен в тях се увеличава от 5.1 на 5.3 дни. В частните лечебни заведения средният престой на 1 болен се запазва значително по-нисък – 4.1 дни и се увеличава в сравнение с 2020 г.(4.0 дни).

Използваемостта на леглата през 2021 г. в лечебните заведения за болнична помощ е 56.1%, като най-ниска е в многопрофилните болници е 53.8%. Използваемостта на леглата в частните болници – 57.0%, а в специализираните болници – 58.2%. Тоест, фактически използваните болнични легла в страната са били едва 30 569, се казва още в анализа.


Изводите


Болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на реализираните нужди на населението от болнично лечение, категорични са властите у нас. Според тях наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация в най-големите градове и недостиг за задоволяване на базови потребности в по-малките областни центрове. Налице е неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа.

На национално ниво е налице излишен леглови фонд от 13 457 легла, което е 25 % от всички разкрити, се казва в анализа. Най-голям е излишъкът при леглата за активно лечение – 14 843 (35 % от наличните) и леглата за рехабилитация – 2 445 легла (37% от наличните). В същото време е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия – недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности. Известен недостиг има и при леглата за психиатрична грижа – 508, или 11 % от установените потребности.


От колко легла имаме нужда


Към настоящият момент в страната има нужда от 41 034 болнични легла или с над 13 хил. по-малко. От тях 27 356 легла трябва да са за активно лечение (67%), 4 103 легла за рехабилитация (10%), 5 129 легла за продължително лечение (12%) и 4 445 психиатрични легла, категорични са властите. Структурата на необходимите легла за активно лечение по видове включва 1 368 интензивни легла (5%), 13 678 терапевтични легла (50%), 7 181 хирургични легла (26%), 3 078 педиатрични легла (11%) и 2 052 акушеро-гинекологични легла (8%). Според властите от тези 41 хил. легла за базови услуги (1-во ниво на компетентност) трябва да са 20 517, за специализирани (2-ро ниво) – 5 471 легла, а за високоспециализирани услуги (3-то ниво) - 1 368 легла.


Методологията


Този брой и видове легла е изчислен на базата на брой население и осигуреност с 6 легла на 1 000 души при 5.4 на 1 000 души средно за ЕС. Съответно при леглата за активно лечение показателите са 4 на 1000 души у нас и средно за ЕС – 3.8 на 1000. Въведени са и допълнително коефициенти за леглата според специалността – интензивни (0.2 на 1 000 души), терапевтични (2 на 1 000 души), педиатрични (2,45 на 1 000 деца), хирургични (1,05 на 1 000), акушеро-гинекологични (0,6 на 1 000 жени) и т.н. Леглата за продължително лечение и палиативни грижи са определени на база 0,75 на 1 000 души население, а психиатричните – на база 0,65 на 1 000 души. Освен това леглата за всяка област се преразпределят по нива на компетентност. За базови услуги – 75% от общия брой, за второ ниво се заделят 20 % от всички легла, а за трето ниво на високоспециализирани услуги - 5%. Властите смятат и че минималния брой болнични легла в едно лечебно заведение трябва да е поне 100, за да бъде то ефективно. Този показател в съчетание с другия - за осигуреността с болнични легла 6 на 1 000 души, показват, че болница не трябва да има в населени места с по-малко от 15 000 души население.


По териториален признак


Според обсега на населението, което ще се ползва от болничните услуги, властите обособяват пет нива на организиране на лечебните заведения. Първото ниво е най-високо – национално, там влиза единствено и само столицата. Така властите смятат, че в София трябва да се осигуряват болнични услуги от базовото до най-високото ниво и то за всички хора. За тази цел се планират следните структури:

- Национален център за комплексно лечение на деца по всички медицински специалности

- Национална онкологична мрежа от структури с най-високо ниво на компетентност в областта на диагностиката, медицинската онкология, онкохематологията, лъчелечението, нуклеарната медицина с координиращо звено, протонен център

- Национален център за широко обхватен скрининг на заболяванията, координиращ скрининговите дейности на регионално и местно ниво

- Национална платформа за медицинска диагностика, която ще осигурява пряк достъп на медицинските специалисти до най-актуалната клинично значима информация за отделните социално-значими заболявания и възможности за комуникация на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения

- Центрове за инсулти, осъществяващи в пълен обем интервенционално лечение на мозъчно-съдови заболявания и обучение на кадри за осигуряване на дейността по диагностика и лечение на мозъчно-съдовите заболявания на областно и регионално ниво

- Трансплантационни центрове, които работят в интеграция и взаимодействие с донорските бази в страната и под методическото ръководство и контрол на Изпълнителна агенция „Медицински надзор"

- Основната оперативна база на системата за спешна медицинска помощ по въздуха.

Следващите по важност медицински центрове за страната ще са в Пловдив, Варна, Русе, Ст. Загора, Плевен, Бургас и В. Търново. Те са определени като второ ниво, в тях ще трябва да се предоставят услуги, които да задоволяват нуждите не само на областта, а на целия регион, в който влизат и други области. В тях също се предвижда да има центрове за инсулти,възможност за осъществяване на спешен транспорт по въздух, както и те да се явяват координиращи и подпомогащи звена за съответния регион по останалите дейности – за скрининг, телемедицина и т.н.

В градовете трето ниво попадат областните центрове Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград. Те ще осигуряват болнично базови болнични услуги в необходимия обем за населението в съответните области. Тук попадат и някои градове, които не са областни центрове - Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич. В градовете от 4-то и 5-то ниво, в които има разкрити болници за активно лечение, се препоръчва те да се преструктурират в такива за долекуване и палиативни грижи, както и в медицински центрове. Изключение може да има за някои с население над 15 000 души, като Сандански, Гоце Делчев, Ботевград, Самоков, Троян, Севлиево, Панагюрище, Чирпан, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Свиленград, Харманли, Велинград, Пещера, Лом, смятат властите.


Как ще се финансира


Лечебните заведения с уникални за страната болнични дейности ще се разглеждат като структури с национално значение и ще се подкрепят с инвестиции не само от държавния бюджет, но и по европейски програми – React, „Развитие на регионите" за интегриране на извънболничната и болничната помощ и засилване на профилактиката, "Развитие на човешките ресурси" за обучението на медицинските специалисти, както и по Плана за възстановяване и устойчивост, където има предвидени инвестиции за създаването на протонен център, центрове за инсулти, както и за развитие на спешната и извънболничната помощ, за реформа в психиатричната помощ.

Принципът, на който ще става инвестирането и развитието е чрез окрупняване и обединение на съществуващи болнични заведения с цел осигуряване на комплексно лечение на болните и максимално ефективно използване на наличните ресурси. В най-голяма степен този процес следва да обхване публичните лечебни заведения за болнична помощ (държавни и общински), при които са налице административни и управленски механизми за реализация и последващо устойчиво развитие, казват още властите в анализа. В частния сектор този процес следва да се развива в рамките на пазарните механизми и регулационните механизми, въведени чрез Националната здравна карта. Освен това във всички болнични заведения ще се стимулират условия за развитие на амбулаторни дейности, които не изискват продължителен болничен престой.


Нормативната стойност на картата


Изводите и посоките за развитие на болничната помощ, които очертават властите в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги у нас нито са нови, нито са грешни. Напротив, окрупняването на болничната помощ и спирането на неоправданото й разрастване е единственото правилно решение, което да доведе до осигуряване на качествено лечение за всеки пациент с нужния персонал и модерна апаратура. Проблемът е, че документът има стойност единствено и само на анализ, тоест на препоръка. Както казват и авторите му, „настоящият анализ е изготвен с цел да осигури обективни данни за потребностите на населението от здравни услуги и свързаната с тяхното задоволяване структура на системата за здравеопазване на национално, регионално и областно ниво". От това обаче не произтичат никакви нормативни задължения. Тоест и към момента властите у нас ще решават дали да има нови легла или болници на база действащата Здравна карта от 2018 г. нищо, че населението е намаляло, а клиниките са се увеличили през изминалите пет години. Така може да се окаже, че за пореден път държавата иска да вкара ред в здравеопазването, но само на думи. Това опасение се увеличава още повече от факта, че този анализ е плод на служебен кабинет, чийто мандат скоро ще свърши и едва ли някой ще се съобрази с препоръките му. За сметка на това обаче, всички управляващи ще имат още едно оправдание, че са се опитали да сложат ред в сектора, но обстоятелствата не са им позволили. И така вероятно ще продължим да се развиваме, докато болниците станат повече от потенциалните им пациенти. Въпреки това в следващите дни ще ви разкажем какви препоръки дава държавата сама на себе си за развитието на онкологичната, психиатричната, педиатричната, спешната помощ, както и за актуалното кадрово състояние на здравната ни система.


Опитът да се използват две болни деца за реклама е грозен

Опитът да се използват две болни деца за реклама е грозен

Отправяме апел за колегиални и етични взаимотоношения между всички, работещи в сферата на детското здравеопазване, казват от Българската педиатрична асоциация
ИАМН проверява сигнала за „Мама и аз

ИАМН проверява сигнала за „Мама и аз"

Причината е, че от Педиатрията в София разобличиха лечебното заведение, че разпространява невярна информация за състоянието на две деца

Уличиха

Уличиха "Мама и аз" в невярна информация

Налага се да изясним фактите, защото се направиха некоректни внушения и твърдения, които са далеч от истината, казват от Детската болница „Проф. Иван Митев"
Частната кардиология се изнася от МУ-Плевен

Частната кардиология се изнася от МУ-Плевен

Договорът изтече в началото на годината, но лечебното заведение оспорваше напускането си в съда

И с болниците сме обратно на ЕС

И с болниците сме обратно на ЕС

В повечето държави леглата намаляват, у нас те не спират да се увеличават, показват данните на Евростат

И все пак тя се върти

И все пак тя се върти

Въпреки опитите за натиск, clinica.bg ще продължава да заявява смело своята позиция и да дава трибуна на различни гледни точки

МУ-Плевен прекрати договора си със СБАЛК

МУ-Плевен прекрати договора си със СБАЛК

Инвазивната кардиология трябва да освободи държавните имоти, които заема, но не иска, затова спорът стигна до областната управа и съда

Засега без

Засега без "Мама и аз" и в Бургас

Местният парламент не събра необходимото мнозинство от 34 гласа, за да бъде одобрено предложението за новото разширение
Онкоболниците ни - двойно повече

Онкоболниците ни - двойно повече

В същото време комплексно лечение няма, липсва взаимодействие между медиците, няма и палиативни грижи, отбелязаха властите

Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Част от този капацитет е в малки болници с местно значение, които са с изчерпващи се възможности за предоставяне на комплексни грижи, смятат властите

1 2 3 4 5 ... 11 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Февруари 2024 Предишен Следващ