Лице

Докторът, който не стана инженер

06-01-2023 07:00
Д-р Ивац Нацев взе годишната награда на болница „Проф. Александър Чирков” Заслужил лекар на 2022-раДокторът, който не стана инженер
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Д-р Ивац Нацев от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение стана заслужил лекар на 2022-ра г. и взе годишната награда на болница „Проф. Александър Чирков". Тя му е присъдена за високи професионални заслуги и му бе връчена преди броени дни. Все още не я е получил, тъй като лични ангажименти го отвели далеч от София в деня на награждаването, но до дни тя вече ще е в ръцете му. И отсега й е отделил място на бюрото си. Защото, както казва, това е най-ценното отличие, защото е номиниран за него от своите колеги.
Биографично за него

 

Д-р Ивац Нацев е роден през 1983 година в София. Завършил е Медицинския университет в столицата през 2009 година. Той не е единственият лекар в семейството. Баща му е лекар вътрешно болести, но по думите на д-р Ивац Нацев той не му е повлиял върху избора му медицината да стане негова професия. Нещо повече, преди да запише медицина, той следвал един семестър в Техническия университет. По онова време твърдо бил убеден, че иска да стане инженер. „Много рано обаче ми стана ясно, че това не е за мен. Въобще не ми допадаше, не се чувствах на мястото си. Отказах се". По същото време в него се зародил интерес към природните науки и в частност към медицината. Баща му приел резервирано напускането на Техническия университет, майка му дори се зарадвала, че е избрал да кандидатства медицина. Първата година в Медицинския университет в София обаче не го приели. Щастието му се усмихнало при кандидатстването втората година. „Сега се убеждавам, че съм направил точната крачка", умива се д-р Ивац Нацев.

 

Пътят на лекаря

 

Казва, че целият му професионален път на лекар е свързан с тази болница. Започнал работа в „Света Екатерина", както тя се наричане до неотдавна, още като студент в трети курс. Работил като санитар, изпратили го да обслужва реанимацията. Оказало се, че точно грижата за хората, намиращи се между живота и смъртта, прецизността, която се изисква от лекарите, уменията и натоварваният им с огромни отговорности не само, че не изплашили студента, но напротив, заинтригували го още в първите седмици. Започнал по-внимателно да наблюдава работата на бъдещите си колеги – анестезиолозите. Само след месец труд там решил, ще специализира анестезиология и реанимация. Имал известно колебание, минавали му мисли за кардиология, за хирургия, но анестезиологията надделяла и станала неговото професионално „Аз". Скоро след завършването си започнал да специализира точно анестезиология и реанимация. Благодари на по-възрастните си колеги от клиниката, които по онова време с примера си го подпомогнали в избора да се насочи към реанимацията и анестезиологията.

 

Между този и другия свят

 

„Да работиш на границата, между живота и смъртта, виждаш неща, които няма къде другаде да видиш, няма къде другаде да научиш. Това развива определени професионални способности, както теоретични, така и практични. Неизбежно, човек се променя, работейки точно в тази сфера", заключава замислено той над човешкото битие, преходността и дългът на живия към живия, на живия към този, който е на края на земното си присъствие. Д-р Начев не крие, че едни такива делнични картини до леглото на отиващия си човек могат да те направят както по-чувствителен и състрадателен, така и по-безчувствен, да станеш по-корав, по-еманципиран от чудото страдание. „Всичко зависи от душевността на лекаря, от вътрешното му устройство, от характера му", казва той и от лаконичността му става ясно, че тази не е от любимите му теми. Добавя обаче, че пренася мисловно работата си и у дома – обмисля тежки случаи, възможни варианти, различни подходи към пациента. По думите му обаче, не си позволява да говори за тези неща пред домашните. В началото на лекарската му кариера мислел часове наред за пациентите си преди да заспи. Сега казва, че това се случва по-рядко, премисля само по-тежките случаи. Помни и досега първото самостоятелно дежурство, когато той трябвало да решава всичко в реанимацията. Всичко преминало гладко, нямало извънредна ситуация, но си признава, че притеснението, изпитано тогава няма да забрави докато е жив, както и приповдигнатото настроение, когато то приключило.

 

Споровете и нужни ли са те

 

В последните месеци в болницата лекарите обсъждаха трябваше ли, не трябваше ли тя да се преименува от „Света Екатерина", каквото име й бе дал нейният основател проф. Александър Чирков на негово име посмъртно. Д-р Нацев стои, някак си, настрани от тези спорове. „Не бих искал да давам мнение. Важното е да опазим високото качество. Да сме, все така, еталон, както и досега", казва той. За него далеч по-важен е професионализмът, постоянното надграждане в професията, за да е в крак с новите неща в медицината и най-вече с областта на реанимацията и анестезиологията, отколкото споровете около името на болницата.

 

У дома всичко е спокойно

 

И д-р Наев и жената, с която споделя живота си живеят в духа на добрия тон, тихото говорене без шумни спорове, но винаги с жестове на взаимна помощ. Той е убеден, че личният пример на родителите е този, който най-добре възпитава. От дома на своите родители е проумял тази максима и иска да я предаде и на своите две деца. Жената в живота му също е лекар, но в момента е по майчинство. Не крие, че им е трудно, тъй като нямам баби на разположение вкъщи. Стараят се обаче да се справят със свои сили, като лекарят обикновено взима след работа по-голямото дете от детска градина. Когато не успява, заади дежурство, жена му отива да го прибере, като в количката води и бебето. Независимо от трудностите, д-р Ивац Нацев не се оплаква. „Така са живели много млади хора с малки деца, така живеем и ние. Справяме се", казва той. Признава, че малко му липсват приятелите. Преди да се родят децата, ходели веднъж седмично да играят с тях скуоч. Сега време за такъв лукс няма. Но пък им остава утешението, че когато те поотраснат, ще могат заедно, четиримата да поемат на пътешествия. Засега дестинациите се ограничават до разходки в парка или сред природата близо до София.


Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ