новогодишно

Посрещаме 2023 г. с песимизъм

29-12-2022 10:48
Икономическия просперитет изглежда невъзможен за света, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива, показва изследването на ГалъпПосрещаме 2023 г. с песимизъм
Clinica.bg

press@clinica.bg

Посрещаме 2023 година с песимизъм, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива. Това са някои от изводите в изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл" – изследователската традиция на последните десетилетия, която включва и България.

2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022 г. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната. Резултатите показват ръст в песимизма в сравнение с последните години, а картината сега много наподобява нагласите през 2008 г. – която беше и годината с най-високи нива на песимизъм по света в новия век.


Песимизъм и пак песимизъм


Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите там казват, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални очаквания. Сравнително значим дял от руснаците пък не могат да преценят дали 2023 г. ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 г. – 20%. За последните няколко години тези нагласи остават стабилни. За отбелязване е, че в Русия като че ли расте и делът на отговорите „не знам".

В САЩ от друга страна през последните години се наблюдава драматично отместване на нагласите в посока песимизъм. Оптимистите за по-добра нова година все още са повече от песимистите – 37% очакват 2023 г. да бъде по-добра, но вече 27% са подготвени за по-лоша година. Американците с неутрални нагласи са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценят. Миналата година оптимистите в САЩ бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците очакваха по-добра години, а песимисти бяха 16%.

Най-оптимистични сред запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.


Икономически погледнато


Очакванията за икономиката също отбелязват възходяща тенденция на ръст в песимизма. Сега 21% от хората очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, близо половината (48%) са подготвени за икономически трудности и една четвърт мислят, че 2023 г. ще бъде същата като 2022 г. в икономически план. Останалите не могат да преценят.

Този модел продължава негативната тенденция в очакванията за икономически просперитет, която започна преди няколко години – през 2016 г. беше точката на пречупване, а 2020 г., с пандемията от Ковид-19, изглежда беше годината с най-негативни очаквания след кризата от 2008 г. насам. Но сега нагласите са много подобни, а дори и по лоши от тези в края на 2020 г. Все пак светът не е толкова песимистичен за икономиката, колкото беше през 2008 година.

Отново, нации от глобалния Юг и Изток са сред топ 5 оптимисти и за икономическия просперитет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък отново изпъква като най-песимистичен регион по отношение на икономиката: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.

В САЩ и Русия се откриват еднакви дялове респонденти, които очакват икономически трудности през следващата година (47%). В САЩ обаче делът на тези, които очакват просперитет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на икономиката на страната си с малко повече въздържаност – 13% там очакват просперитет за 2023 г. Нагласите към икономиката в Русия остават негативни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха дори малко по-песимистични в това отношение, докато в САЩ има малък ръст в негативизма тази година.


Има надежда


Надеждите за света и икономиката може да са в упадък, но личното щастие по света все още преобладава. Въпреки това, все пак изглежда, че е в продължителна низходяща тенденция през последните години. Мнозинството (54%) от хората от различни нации по света смятат себе си за щастливи или дори много щастливи. Над една десета се смятат са нещастни или много нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.

Отново, страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, но най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това отново потвърждава хипотезата, че възприятията за личното щастие имат различен произход – в зависимост от индивидуалните обстоятелства и националния контекст.

Въпреки, че са притеснени за бъдещето и икономиката, хората в Щатите декларират в голяма степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там твърдят, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се оценяват като щастливи хора, а 14% казват, че са нещастни. Двете страни показват дялове от около една трета нито щастливи, нито нещастни.

САЩ и Русия обаче се различават по своите нагласи през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се чувстват щастливи, прогресивно се свива през последните години, докато в Русия нагласите се запазват стабилни, макар и на по-ниски нива. Руснаците дори показват малко по-ведри отговори тази година, в сравнение с преди.


Войната


Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която дойде с войната от 2022 г. В края на годината 38% виждат висок риск от употреба на ядрено оръжие в нашето съвремие. Други 38% смятат, че има умерен риск от това, а само 14% не виждат риск от употреба на ядрено оръжие скоро.

Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от възможността някой да използва ядрена бомба. Отговорите в обществата в по-голяма близост до Украйна са малко по-различни. Най-малко притеснени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.

Страхът от употребата на ядрено оръжие е по-скоро умерен в САЩ – 27% смятат, че рискът е висок, но 55% го оценяват като умерен. 11% не виждат такъв риск в скоро време. В Русия нагласите са подобни, а дори и по-спокойни – една четвърт се страхуват от висок риск от употреба на ядрено оръжие, а 38% смятат, че рискът е умерен. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценят.


България


Страната ни обикновено е сред по-скоро негативно настроените нации. На фона на като цяло мрачния свят обаче, този път страната ни не се отличава. В последните години България често влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, но поне не расте.

20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.

Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.

Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.


Натискът върху медиите у нас се увеличава

Натискът върху медиите у нас се увеличава

„Делата шамари" срещу журналисти стават повече, целта е да се окаже форма на тормоз и да се спрат неудобни разследвания, казват от Амнести Интернешънъл

Свободата е усещане за баланс

Свободата е усещане за баланс

Това е онази вътрешна мярка за уравновесеност, която дава свободата и полета на духа, казва д-р Ваня Савова
Заедно за Ивo

Заедно за Ивo

За да продължи лечението си, младият писател и семейството му имат нужда от финансова помощ
Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си

Най-важният маратон е този, в който тичаме към себе си

И медицинските специалисти, и писателите споделят знания, а за да бъдат успешни и едните и другите трябва да бъдат емпати и да разбират хората, казва проф. Асена Сербезова

Когато доброто стане заразно

Когато доброто стане заразно

Екип от медици и доброволци заедно преобразиха Детското отделение в УМБАЛ „Света Анна" в място, където, по дизайнерски проекти то не напомня по нищо на болница
Столът на здравния министър се клати

Столът на здравния министър се клати

Проф. Христо Хинков обяви, че се чуди дали да подаде оставка, не е изключено от ПП и ДБ да го поощрят

Надежда за Ивчо

Надежда за Ивчо

Младият писател известен като българския Стивън Кинг има нужда от помощ за набиране на средства за скъпоструващо лекарство
Защо Турция го може

Защо Турция го може

Страната е лидер в здравния туризъм, тази година очаква 1.5 млн. чужди пациенти и над $10 млрд. приходи
Да помогнем на Иво!

Да помогнем на Иво!

42-годишният мъж се бори с тежка диагноза и има нужда от подкрепа за лечение в чужбина
Диабетик на гладна стачка заради пенсия

Диабетик на гладна стачка заради пенсия

54-годишният Антонио Димитров не я е получавал четири месеца, ще протестира пред НОИ от 3 май
1 2 3 4 5 ... 55 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ