Не съжалявам за професионалния си избор

Обичам България и останах на специализация тук, ще пътувам в чужбина само за допълнителни курсове, казва д-р Симонета Иванова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Имах увлечение по медицината още от училище, но същевременно се увличах и по шаха и обмислях дали да не продължа с него. Много обичах и обичам биологията и химията. Имах известни колебания да кандидатствам дентална медицина, но в последния момент реших, че ще следвам медицина и не съжалявам. Тя надделя в избора ми, тъй като дава по-широк избор от специалности, по които мога да продължа работа. Затова я предпочетох. От мига в който влязох в университета, не съжалявам за своя избор. Медицинската наука винаги ми е била много интересна и приятна. Колкото повече се задълбочавам в нея, толкова повече ми харесва. Щастлива съм от моя избор. Вече работя. От 3 октомври съм назначена в Клиниката по съдова хирургия на университетската болница „Д-р Георги Странски" в Плевен. От края на месец ноември съм лекар – специализант.

- Към коя специалност се насочихте и защо?

- Насочих се към съдова хирургия. Това не е лесна специалност. Особено за жена хирургията е доста трудна още повече, че има и спешност. Много от дисциплините ми бяха интересни. Реших избора си, както се казва, в последния момент. В шести курс имахме възможност да изберем къде да караме стажа си, след което имаме изпит. Аз избрах тази специалност, тъй като в представите ми тя винаги е била интересна. Заради пандемията обаче имах по-малък достъп до болницата. Това още и мен и колегите ми, до голяма степен. По време на стажа много ми хареса работата, колектива, нивото е много високо. Затова и сега ходя с голямо желание на работа. Колегите са страхотни. Преподават ми с желание знанията и уменията си.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Да, удовлетворена съм. Смятам, че нашия Медицински университет в Плевен е на много високо ниво не само в научната, но и в практическата дейност. Много съм доволна, че имах късмета в моя роден град да има такъв университет, защото е предимство да си вкъщи и да можеш да се отдадеш на такава специалност, тъй като наистина се изисква отдаденост.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Работя, виждам плюсовете и минусите в нея, но засега нямам кой знае какви впечатления, тъй като работя едва от два месеца. В бъдеще бих коментирала повече. Сега не се чувствам компетентна на кажа каквото и да било повече по този въпрос. Затова все още не мога да кажа и кои са плюсовете и кои минусите на системата.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Не съм сигурна, че мога да кажа нещо конкретно за цялостната система, но в отделението, в което работя мисля, че пациентите са в центъра на грижите на вниманието. За тях се прави всичко възможно. Колегите не жалят усилия, труд и време за тях както по отношение на изследванията, така и на терапията. Смятам, че в нашето отделение се прави възможно най-доброто за болните. Въобще, при нас се прави медицина на високо ниво, базирана на доказателствата.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Бих останала. Аз обичам България. Тук се чувствам добре и към този момент не мисля да продължавам в чужбина. Нещата обаче се променят. Не знам какво ще бъде в бъдеще. За момента категорично съм тук. За специализацията предпочитам да я направя в Медицинския университет в родния ми град, но да ходя на курсове по света, за да повишавам своите знания. Обичам моите сънародници, българите, нашата култура, тук се чувствам добре. Била съм на обучение по програмата „Еразъм" в чужбина, както и на курсове в други страни. Тук, като цяло, се чувствам най-добре.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, виждам стига човек да има желание. Тогава може и да надгражда, и да взаимства от други държави, но да продължи работа в България. Впечатленията ми са, че много българи имат талант, умения и най-вече желание и упоритост и тук да постигнат много.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Засега това не е най-важното нещо. За мен е по-важно да се науча да работя практически, а в същото време да надграждам и теоретично. За мен е голям плюс, че мога да специализирам в голяма университетска държавна болница, в която идват всякакви случаи. От тях може да се научи много. Смея да кажа, че заплатата е достатъчна, но винаги може и повече. Доволна съм, а и аз съм в началото на кариерата си и нямам поводи да претендирам.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Смятам, че нивото е много високо. Като апаратура, винаги може да се надгради особено в нашата специалност. При нас има много рентгеново облъчване, което може да се надгради с маси с С-рамо, които са много по-удобни. Надявам се скоро това да стане факт в нашето отделение. Има какво се желае, но за нова апаратура трябва и персонал, който да може да работи с нея. Ще се радвам да мога да се науча и впоследствие да мога да работя с по-добра и нова апаратура.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- До някаква степен си я обяснявам с манипулацията и изопачаването на някои неща в медиите. Донякъде ме плаши. Не е редно от един или от друг случай да се вадят тежки заключения за лекарите.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Смятам, че са добри според това, което съм видяла до момента. Все пак, работя отскоро и за нещата в системата не съм много компетентна, за да ги коментирам. Може би, в бъдеще бих могла повече да говоря.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Наистина, не се чувствам готова да коментирам тези въпроси, нямам още достатъчно наблюдение. Основно съм се фокусирала върху работата, да влизам повече в операции, да се науча. Отдавам се на тези неща, а с опита впоследствие ще се сблъсквам повече и със системата.

- А на етичните стойности в гилдията?

- От това, което виждам, от колегите в болницата виждам, че все още има етика в гилдията. Има колегиалност. В големи лечебни заведения, където се изискват много консултации от различни отделения етичността се спазва. Колегите се отзовават, колаборацията е добра. Надявам се така да остане и в бъдеще, защото пациентите ни обикновено са коморбидни, с много заболявания и за тях се налагат допълнителни консултации, тъй като на тях не гледаме като на парче, а комплексно – с всичките органи и системи, какво трябва и как да се лекува в тях, за да може цялостното състояние на човека да се подобри.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Нямам компетентност, за да коментирам на този етап.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Ако аз трябва да правя реформи и нещо, което зависи от мен за здравната система, в момента не е чувствам на ниво да казвам каквото и да било. Хората се интересуват от реформи, търсят промяна, но нека първо събера опит, а после да говоря.