Лекар с летящ старт

Д-р Ива Андреева е носител на „Златен Хипократ", завърши медицина в МУ-Плевен тази година въпреки забраната на родителите си

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Ива Андреева е родена през 1998 година в Плевен. Завършила е с отличен Природо-математическата гимназия с профил биология и химия, защото както казва, от малка я влечели тези науки. Приета е също с отличие в Медицинския университет, при това без да вземе нито един частен урок или да ходи на подготвителни курсове преди това.

„Безкрайно съм благодарна на моите учители в гимназията. Изключителни хора! Те са, които ме подготвиха. Имаме много добра образователна система, само някой трябва сериозно да се заеме да учи, за да успее", казва уверено младата д-р Ива Андреева. Шест години, след като е завършила Природо-математическата гимназия тя се среща с тях на кафе, правят си взаимни гостувания, и всеки път им благодари за усилията, които са положили, за да й дадат знания.

Професия по наследство

И двамата й родителите са лекари. Както сама се шегува „нещо като генетична предопределеност". Майка й – д-р Йорданка Пеева е епидемиолог. Сега работи в Бургас, но преди това дълго време е била шеф на Регионалната здравна инспекция в Разград. Баща й – д-р Цветан Андреев е общопрактикуващ лекар в Никопол.

И майка й, и баща й обаче от малка я предупреждавали, че медицината не е лека наука, а лекарската професия, избрана веднъж, обрича човек да не разполага със себе и, да дава дежурства на големи празници, да е на разположение. Това е професия, която при необходимост с едно телефонно позвъняване може да те вдигне от празничен обяд с най-близките ти, да те накара да съблечеш пижамата, колкото и да ти се спи и навън да вие снежна виелица, и облечен надве – натри да поемеш към болницата за тежък случай. Затова, като наближило време за завършване на средното образование, когато младите хора започват да се подготвят за кандидатстудентските изпити, все намирали повод да й кажат колко хубава е професията на магистър-фармацевта, на биолога.

Да последваш призванието

„Мама и татко ме обичат много. Затова ме и предупреждаваха да запиша каквото и да е друго, в който и да е университет, само да не тръгвам по техния професионален път", казва д-р Ива Андреева. Но, като повечето млади хора, и тя сторила точно обратното на това, което я съветвали родителите й. „Не исках да им противореча. Стремях се да бъда добра дъщеря, да не упорствам, но желанието ми да бъда лекар надви у мен, колкото и първоначално да го отхвърлях. Един ден се престраших и им казах: ще кандидатствам медицина", разказва със смях младата лекарка. И от изражението на очите й, от уверения й глас се вижда, че не само не съжалява за това, че е послушала призванието си, но се е и зарекла да успее и направи добро име в професията лекар. „Не ме нахоката. Възможно е да са подозирали, какво съм избрала много преди да им кажа. Просто, замълчаха и приеха решението ми стоически", разказва с благодарност д-р Андреева, която на церемонията по връчване на дипломите специално им благодари за грижите и възможността да стане лекар. Убедена е, че в България не само средното, но и висшето образование по медицина е на отлично ниво. „Стига да има кой да учи", уточнява тя с усмивка. Но, по думите й, има отговорни, кадърни и надеждни млади хора, които не само учат и посрещат предизвикателствата на една така сложна, но и отговорна наука, каквато е медицината, но и могат да дадат и дават много от себе си. Проблемът е, че не винаги те са оценявани. Младата лекарка обаче е убедена, че някой ден и това ще се случи – държавата ни да дава необходимото на своите лекари, да им предоставя достойни възнаграждения и възможности за професионално развитие, за да не напускат страната.

Хоби ли е да учиш постоянно

Оказва се, е това наистина е възможно – предизвикателството да научаваш нещо ново, да усвояваш нови умения и да вървиш напред. Това го потвърждават и увлеченията на новодипломирания лекар д-р Ива Андреева. Освен увлечението й по биологията и химията, тя истински е запалена по изучаването на чужди езици. В училище е учила и владее отлично английски и руски. От известно време учи сама френски и немски. След като достигне необходимото ниво, за да може да чете медицинска, а и не само медицинска литература на тези два езика, иска да учи и испански. И, както се вижда, по запалеността й, ще го направи.

Защо точно романските езици, питат я познатите й.

„Романските езици са моята страст. В тях има нежност, чувство, поезия. Имам чувството, че с мелодиката си те водя така, че без да искаш ги научаваш", разказва своя опит д-р Андреева. „Може някой ден да ми потрябват, ако реша да практикувам в чужбина", шегува се тях с намигване. И вече съвсем сериозно добавя, че е решила да специализира в България.

От тук нататък, какво

Младата д-р Андреева е избрала да специализира ендокринология. Влекат я загадките, в невидимото за окото и тяхното разплитане в този дял от медицинската наука.  Определено бяха от хирургичните специалности. „Не са за жена, тежки са", казва тя и си спомня първия шок, когато като студентка влязла в аутопсионната зала. „Беше потресаващо – това отпред, на масата, и острата миризма на формалина", казва тя и допълва, че в името на целта да станеш лекар, лесно свикваш с това. Не може обаче да свикне с непочтеността и некоректността на хората. Недоумява, как така някои хора говорят едно, а вършат съвършено друго. Не уточнява при какви обстоятелства се е сблъсквала с такова некоректно отношение, но както се вижда д-р Андреева е от хората, които не биха допуснали да бъдат некоректни към другите, та каквото и да й струва това.

До края на годината тя си е дала почивка. Смята да попътува из страната, да навести роднини, да се види с приятели, с които не се е виждала, докато се е готвела за последната права в университета преди дипломирането си. Тези две-три седмици, че бъдат и нейната малка – голяма почивка. Защото Златният Хипократ – д-р Ива Андреева е получила няколко предложения за работа още преди да получи дипломата си. Избрала е голяма частна болница в София, където колегите й я чакат да е част от екипа след Нова година.