Държавата да поеме генетичните изследвания

Не всички родители могат да си ги позволят, а някои струват хиляди, казва доц. Чайка Петрова, част от Българската Коледа

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- За разлика от останалите градове, които имат не само една университетска болниз с детска клиника, но и общински болници с детски отделения, нашата клиника е единствената в града. Ние сме нещо като детския „Пирогов", приемаме и през деня, и през нощта. Нашите пациенти са от цяла Северна България с всякакви диагнози. Независимо, че в селищата на този регион има общински болници, ги насочват към нас, защото или имат диагностичен проблем, или изискват лечение, за което нашата клиника има компетентност. Проблем е, че навсякъде момента кадрите са дефицит. Изнемогвате и като интензитет, и като брой болни.

Заболяванията на пациентите при нас са многопрофилни независимо от какви специалисти се нуждаят, те се насочват към нас. Проблемът е, че вече не разполагаме с оторизиран специалист за всяка профилна специалност по педиатрия, тъй като тя трудно се създава. Условията са много трудни. Няма кой да замести колегите, които вече се пенсионират.

- В кои профилни специалности се е оформил най-тежкия дефицит?

- Педиатрията стана нежелана, тъй като е много отговорна, нископлатена и почти винаги изискваща спешност. При нас няма звено, което да определя спешността на пациентите и да ги насочва. Всички идват направо при нас. Нямаме хематолог, а без него не можем. Без пулмолог сме. Имаме нужда и от гастроентеролог. В същото време, съобразявайки се с НЗОК трябва да лекуваме само заболявания, за които имаме специалисти. Ние трябва да лекуваме детето, но трябва да измислим друга диагноза, която няма нищо общо с тази, за която го лекуваме. Иначе, няма да получим финансиране по съответната клинична пътека. Освен това има и друг проблем, свързан с хоспитализациите.

- Какъв е този проблем?

- Едно дете не може да бъде хоспитализирано повече от един път в месеца. Случва се някое да бъде изписано, но да се връща след ден-два. Ние не можем да не го приемем. Лекуваме го, но за това не получаваме пари от касата. С това не мога да се примиря. Има и такива пациенти, чието лечение налага да са по цял месец в болницата. Ние обаче получаваме финансиране само за 4-5-дневната клинична пътека. Според мен, тези проблеми могат да бъдат решени още повече, че става дума за детското здраве. Като се изключи това, разполагаме с добра клинична и имунологична лаборатория. Имаме проблеми с някои генетични изследвания.

- Какви?

- Генетичните изследвания изискват да се извършват във високоспециализирани лаборатории. Те са скъпи, отнасят се най-вече за редките болести. Има семейства, които не могат да ги платят, тъй като някои от тях са за хиляди лева. Налага се хората да търсят спонсори. Би могло да се помисли, как те могат да бъдат облекчени финансово от държавата.

- Кои от редките заболявания са най-чести сред вашите пациенти?

- Имаме такива с дефицит на растежния хормон. Те могат да се лекуват точно с приемането му. Сравнително чести са и първичния и вторичния хипокортицизъм, който се лекува с хидрокортизон. Този медикамент в България не се внася, тъй като търсенето му е рядко. До момента роителите го внасяха от съседни страни. Сега се подготвя внасянето му и у нас, което ще е голямо облекчение. Лекуваме и дегеративни неврологични заболявания, които все още се диагностицират трудно, а изследванията са скъпи. Затова те също трябва да бъдат подпомогнати от държавата. Леченията им са скъпи. Много заболявания и синдроми не се финансират все още от здравната каса. Медикаментите за тях възлизат годишно на 10 000 – 15 000 лева, а родителите или трябва да ги плащат сами, или да търсят спонсори.

- Имате ли случаи на късно поставена диагноза, на неглежиране, на недоглеждане от страна на родителите, а и на лекари?

- Никога не се знае какво може да излезе. Приемаме детето в едно състояние, а само след часове то може да се окаже много тежък проблем. Каквото и да е състоянието, дори да нямаме легла, никого не връщаме. Слагаме легла допълнително в коридорите, но лекуваме. Идва и другият проблем, който не е проблем на „Българската Коледа" – материалната база. Тя се използва 24 часа 365 дни в годината и се амортизира, има нужда от ремонти. Би трябвало те да се правят често, но рядко си ги позволяваме поради недостатъчно финансиране. Местни личности с възможности биха могли да се включат с дарения за ремонтите и то целогодишно. Това ще е от голяма полза за Клиниката по педиатрия.

- Има ли връзка между редките генетични заболявания и начина на живот на родителите?

- При заболяванията, свързани с проблеми в растежа, родителите обикновено изчакват. Трябва да се знае, че колкото по-рано се открият те, токова по-добър е резултатът от прилаганата терапия. Затова, нека не отлага, а при някакво съмнение да се обръщат към педиатъра. Той знае към какъв специалист да насочи детето.

Самият начин на живот на родителите е от голямо значение. Имаме проблем с раните бременности. Преди дни приехме дете на 5 месеца. Бащата е наш пациент с диабет тип 1, на 16 години е, женен е от една година. Майката е на 19 години. Имаме майки на по 15 – 16 години не само с първо, но вече и с второ дете. Всеки ден викан нас, от Клиниката по педиатрия, в родина зала, тъй като родилката е непълнолетна, а без консултация от педиатър колегите не смеят да я прегледат, тъй като е под 18 години. Другия проблем е, че Клиниката по неврохирургия се въздържа да приема деца с черепно-мозъчни травми и ги изпращат при нас. При нас изпращат тези с неуточнени хирургични проблеми. Стигнали се до там, че само дето не оперираме. Една вече роди при нас, в Клиниката по педиатрия. Населението на Северна България, като цяло, е социално слабо и неграмотно особено сред някои слоеве.

Отдалечеността играе голяма роля. Има деца, диагностицирани, които са на лечение и трябва да се явяват периодично на прегледи, на проследяване. Те обаче са от отдалечени населени места. Междуселищният транспорт не е добре уреден, а родителите нямат автомобил, за да ги докарат при нас.

- Добре финансирани или недофинансирани са диагностиката и лечението в педатрията. Какви грижи за децата са все още в недостиг и с какво би могла да помогне „Българската Коледа"?

- Като цяло, клиничните пътеки са добре финансирани. Може обаче да се наложи малкият пациент да остане в болницата повече дни на лечение, отколкото е самата пътека. Възможно е и да се наложи да бъде приет и втори път в рамките на месеца. И в единия, и в другия случай обаче, ние не можем да получим пари и губим финансово. Това е голям проблем, който следва да се реши. По отношение на апаратурата, „Българската Коледа" се грижи. Миналата година получихме ултразвукова система за педиатрична диагностика. Имам нужда от електромиограф за изследване на неврологичните заболявания. Имаме и куп други проблеми, които не са неин обект.

- Все пак, кои са тези други проблеми?

- Проблемите са необходимостта от средства за текущи ремонти и болнично бельо. Храната за болните е лоша, не е такава, каквато трябва да бъде. Дефицитът на лекари и медицински сестри е вопиющ. Имаме сестри над 60-годишна възраст. Държавата трябва да подеме една по-сериозна политика за задържане на кадрите в България. Някога имаше профил педиатрична медицинска сестра, сега такъв няма. Тогава бъдещите специалисти по здравни грижи отрано се подготвяха, че ще работят с деца. Сега всички се страхуват и при постъпването си заявяват, че са съгласни да бъдат назначени в която и да е друга клиника, само не и в педиатричната. Същото е и при младите лекари. Когато аз завършвах и бях млад лекар, имаше допълнително финансиране за работа точно с деца. Заплатите ни бяха по-високи с тези бонуси.

- Вие от години участвате в кампанията „Българската Коледа", каква е равносметката ви?

- Можем само да бъдем доволни. Това е единственото хубаво нещо, което се отнася до децата. Друга такава инициатива няма. Апаратурата е качествена. Всичко, което ни се предоставя е от висок клас.

- Отзивчив ли е българинът към подобни кампании и достатъчно известно ли е, че те са целогодишни, а не само около Рождество Христово?

- Зависи от обръщението към него. Ние, хората сме много различни. Медиите и общестеността ни превърнаха от най-хуманната професия в нещо, на което постоянно трябва да се търсят грешки. Ние не работим с презумпцията, че ще грешим, но медицината не винаги може да даде това, което пациентите и техните близки очакват. Има заболявания, които завършват зле. Има и такива, които не могат да бъдат предусетени в началото, не се знае какъв ще е крайният резултат въпреки лечението. И когато се говори, че ние, лекарите правим грешки, то и хората няма да даряват за кампании, като „Българската Коледа".