Български медици с пробив при рака на ларинкса

Резултатите им са толкова впечатляващи, че са публикувани в Scientific Reports на едно от най-авторитетните научни списания в света – Nature

Откритието е на екип, начело с доц. Тодор Попов, хирург в УНГ-клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". След пет години работа, той и колегите му - специалистите по генетика Гергана Станчева, Силва Кюркчан, Вероника Петрова, Стиляна Панова, са открили биомаркери, които показват всички болни клетки, които със стандартните методи остават невидими (така нареченото поле на канцеризация при тумор на ларинкса).

При операция за рак на ларинкса

целта на хирурзите е да изрежат „до здраво" тумора на пациента и по този начин да му дадат шанс за максимална преживяемост. Понякога обаче, въпреки усилията на лекарите ракът се завръща след 2, 3, 5 години и тогава може да е фатален. Причината за това е едно невидимо поле, обикновено с големина 4-7 см., с променени дъщерни клетки, което наричаме „поле на канцеризация".

„Това иначе е нормална лигавица.

Ако я подложим на хистологичен анализ, той ще покаже, че всичко е нормално. В клетките в нея обаче вече са започнали да се натрупват фатални мутации. Понякога е достатъчно да бъде добавена само още една, за да превърне тази тъкан в огнище на рака. Тези мутации са на микро ниво и остават невидими за изследванията, с които разполагаме в момента. Това, което открихме, са микро рНК молекули, които ни позволяват да отграничим това поле на канцеризация", обяснява доц. Тодор Попов.

Два екипа в света в момента работят

по тази нова за медицинската наука материя – българският и италиански, който обаче се е съсредоточил върху рака на фаринкса. Българските специалисти са направили още едно важно откритие. Те са успели да изолират микро рНК, които са прогностичен белег за преживяемостта при напреднал карцином на ларинкса. При едни и същи характеристики на тумора, еднакъв стадий, абсолютно еднакво лечение, тези молекули буквално разделят пациентите на две групи. Болните, които имат високи нива на тези молекули преживяемостта им спада на 40%, докато другите, с ниски нива, преживяемостта им е около 80%. Това дава възможност за първата група да се търсят специфични, таргетни терапии, които да променят негативната тенденция.

Следващата голяма цел на българските

учени е да вкарат научното си откритие в практиката като успеят да визуализират полето на канцеризация по време на операцията. „Това би ни дало възможност да променим парадигмата и да търсим нови резекционни линии за тумора (границите в които трябва да бъде изрязан)", убеден е доц. Попов.
Публикацията в Scientific Reports на сп. Nature можете да видите от следния линк:

https://www.nature.com/articles/s41598-022-20338-w