Новият здравен министър е консенсусна фигура

Проблемите с финансирането на болничната помощ през тази година все още няма своето решение. В същото време очертаващият се дефицит на здравната каса в края на годината е над 100 млн. лв. Какво може да се направи, трябва ли да има актуалзиация на бюджета на касата, настана ли време за надпартиен консенсус за реформи в здравеопазването, попитахме доц. Георги Йорданов. Той е депутат от БСП и зам. председател на парламентарната здравна комисия.
- Защото на базата на една твърде ограничена и без възможности за индексиране финансовата рамка на болниците, се предлага ново намаление от 10%. Но болниците не могат да го поемат. В края на 2014 г. министър Петър Москов събра директорите на областните болници и каза, че, ако се съгласим на едно намаление от 5% на бюджетите, нещата ще бъдат точни и парите ще идват винаги навреме. Тогава се съгласихме, но за съжаление лимитите намаляваха постепенно в годините. През януари 2017, когато трябваше да се плати за декември 2016 г. за пореден път бяхме свидетели на едно намаление на средствата. В резултат на това на 17 януари Надзорният съвет на НЗОК взе решение за изплащане на надлимитната дейност за миналата година, но това не се случи. По времето на служебния министър Илко Семерджиев се договориха нормални параметри за разпределение на резерва на касата, от който трябваше да се даде за болнична помощ 156 млн. лв., което доведе до подписването на нов рамков договор. В последствие обаче се оказа, че има ново лимитиране на дейността на лечебните заведения, което достига и до над 10% в сравнение със същия период на миналата година.
- Как ще се отрази новото лимитиране на болниците?
- Това предполага фактическо ликвидиране на болниците в страната, независимо от тяхната собственост. Колегите са притеснени, защото се оказа, че почти няма надвишаване на лимитите другаде освен при лекарствата, където преразходът е с около 40% над предвидените разходи. Средствата за медикаменти обаче се плащат веднага, независимо от преразхода. В същото време се взема решение да се лимитират болниците, въпреки че касата подписва договор и с тях. Този начин на финансиране на болниците води до ликвидирането им. Не може след двугодишен период на рестрикция те да поемат още един удар. В същото време се говори за официална инфлация от 2%, за увеличение на енергоносителите, предстои увеличаване на минималната заплата, което е доста драматично за болниците, защото се вкарахме в един пъзел – границата в основните заплати между санитарите и сестрите става почти еднаква, за да се запази йерархията, трябва да се вдигнат заплатите и на всички. В същоот време цари пълен нормативен хаос заради отмяната на медицинските стандарти и Националната здравна карта, а сега падна и наредбата за ТЕЛК. Едва ли не здравеопазването се регулира само от Хипократовата клетва.
- Вече обсъдихте проблема с финансирането на здравна комисия, но не се стигна до конкретно решение, има ли такова?
- Панацеята, около която се обединява и лекарската общност е актуализация на бюджета на здравната каса. Но трябва да се въведе и строг контрол на медицинската дейност, която се отчита от болниците към касата. Златното правило е болниците да нямат лимити, но, ако това не може да стане, считаме, че 156-те млн. лв., които бяха заложени в предварителното разпределение на резерва на касата, биха решили проблема на този етап. Те ще върнат обемите до касовото изпълнение от миналата година.
- Нали те вече са заложени в този 1.613 млрд. лв., с които са разпределени лимитите на болниците до края на годината?
- Тези средства са с включения буфер от 3%, който лечебните заведения не виждат в бюджетите си. Ние сме съгласни да се обсъждат параметрите с НЗОК, но лимитиране да няма.
- БСП ще предложи ли актуалзация на бюджета на здравната каса?
- Днес имаме заседание на Парламентарната ни група (ПГ), на която членовете на Комисията по здравеопазване ще предложим две неща – здравеопазването да стане приоритет за ПГ на Коалиция за България и актуализация на бюджета на касата. Тъй като д-р Глинка Комитов при изслушването си в здравна комсиия каза, че няма да предложи сам актуализация на бюджета на касата, но ще се радва, ако някой друг направи това, ще потърсим юридическата форма, под която да я инициираме.
- В какъв размер?
- Между 150 и 180 млн. лв.
- Кога може да стане това най-рано, след отчета на касата за полугодието ли?
- Вече сме почти средата на годината, а и се отчете, че в държавата има излишък в размер на над 1.6 млрд. лв. Мисля, че тези по-малко от 200 млн. лв. могат да се намерят. Дотогава нещата могат да се успокоят, ако болниците поискат да усовят тези допълнителни 3% на месец, на които имат право.
- Доволни ли сте от управителя на здравната каса?
- Д-р Комитов имаше някои предложения за финансиране на болниците, които не бяха приети от Надзорния съвет на НЗОК, например да няма лимити за дейността на болниците. Не знам къде е заложена рестрикцията – в Надзорния съвет или в управителя на касата. Засега не съм направил преценка за дейността на д-р Комитов, но мисля че рестрикцията е от страна на финансовото министерство. В новия Надзорен съвет влязоха само юристи и финансисти, по този начин ние ще имаме добра ефективност, но няма да имаме добра медицинска целесъобразност. Министър Петров каза, че има предвид това и след определен период двамата му зам. министри, които са медицински специалисти, ще влязат в Надзорния съвет на касата.
- Говорили ли сте с колегите си от ГЕРБ, Обединени Патриоти (ОП), тъй като те са с най-голямо мнозинство в Парламента, какви са вижданията им за една актуализация на бюджета на НЗОК?
- Говорил съм с д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, която каза, че в предишния парламент под тяхно давление са осигурени над 100 млн. лв. за финансиране на болниците. Но тя също така допълни, че не вижда тези 100 млн. лв. в отчета, който д-р Комитов направи пред народните представители. Тоест, на нас ни предстои да видим наистина какво се случва. Защото сега обвинението е, че е станало преливане на средства от едно перо към друго в бюджета на касата – от медицинска дейност към лекарства.
- Сам казахте, че едни от основните преразходи са в сферата на лекарствата, смятате ли, че има нужда от законодателни промени, за да се повиши контрола?
- Няколко екипа на здравно министерство се опитаха да стабилизират нещата, но явно не се получава, явно лобито на вносителите и търговците на лекарства е много голямо. А трябва да има дисциплиниране. Съгласен съм, че лекарствата са нужни, но трябва да има съпоставимост във финансирането им в сравнение с другите пера и най-вече с болничната помощ.
- Как може да стане това с един ограничен финансов ресурс, какъвто е този на НЗОК?
- Като се спазват правилата, както, когато се наруши лимита за болнична помощ няма повече пари, така да няма и за лекарства. Щом има предварително приет бюджет, той трябва да се спазва. А, ако се запази темпа на нарастване на разходите за лекарства, в края на годината целият резерв на касата трябва да отиде там.
- За следващата година какъв бюджет трябва да се заложи на НЗОК, за да не се стига до такива проблеми?
- Бюджетът трябва да се прави на исторически принцип, но на база реалното изпълнение, а не лимитирането му. Освен това трябва да се отчете област по област как върви изпълнението му, заболеваемостта, каква е демографската характеристика. И най-накрая трябва да спазим и факта, че, когато един пациент от Силистра търси помощ във Варна парите за лечението му трябва да отидат в област Варна. Защото се получава така, че големите центрове като Пловдив, София, Варна, където има много онкологии, инвазивни кардиологии и специалистите им са търсени, харчат повече пари, защото изпълняват важна медицинска дейност.
- Това едва ли ще бъде добро решение за цялата система в условията на ограничен финансов ресурс, не трябва ли да се върви към промяна на здравноосигурителния модел?
- Безспорно, отново сме в разговори за иницииране на промяна на здравноосигурителния модел. ГЕРБ зложиха в тяхната програма демонополизация на НЗОК. В момента напрежението е в болничната помощ, но процентът от общия здравен бюджет, който харчим за лекарства е много по-голям, отколкото в развитите страни. В същото време, като абсолютна стойност, в западните държави разходите са по-големи Тоест, без промени системата не може повече да издържа, ще започнат фалити. Почти 80% от здравеопазването е частно – цялата извънболнична помощ, голяма част от болниците, така че трябва да вървим към смяна на здравноосигурителняи модел.
- БСП ще подкрепи ли една подобна промяна, която предлага ГЕРБ, в този парламент?
- Мисля, че, ако няма политическа воля за промяна в Народното събрание, напрежението в здравната система е стигнало до там, че белите престилки ще дойдат в парламента.
- Тоест вашата парламентарна група е съгласна да седне на една маса заедно с тази на ГЕРБ, на ДПС, на ОП?
- Да, аз съм от хората, които считат, че, за да се получи промяната, трябва да има политически консенсус. Без него няма как да стане реформа в здравната система, която официално харчи над 3.7 млрд. годишно, а реално казват, че средствата са над 7-8 млрд. лв.
- Консенсусна фигура ли е новият здравен министър ген. Николай Петров за политическите сили?
- Да, мисля, че е консенсусна фигура. Искам обаче да чуя и визията му за това какво смята да промени. Предполагам, че най-късно другата седмица той ще излезе с програмна декларация какво трябва да направим в средносрочен и дългосрочен план. Тогава ще можем да дадем цялостна оценка.
- Но като цяло може да разчита на подкрепата на левицата, така ли?
- Да, абсолютно.
- В каква посока трябва да се промени здравноосигурителния модел според вас?
- Лично аз подкрепям едно предложение на пловдивската колегия на БЛС, с което се иска създаването на индивидуална партида за всеки здравноосигурен. Защото, ако има индивидуална партида, тогава вземането на резерва на касата от 1.4 млрд., което се случи, няма как да се повтори юридически. Освен това хората ще имат стимул да се осигуряват на по-високо ниво, защото парите им няма да се губят, ако не ги използват, а ще се унаследяват. Считам, че има основни дейности, които трябва да се осигуряват за всеки човек, но има и други като една акопунктура, които са надграждащи и трябва да се потърси допълнително участие на хората, за да ги получават.
- Тоест в надграждащия пакет трябва да отидат дейности, а не изделия или лекарства, които и сега не се плащат от НЗОК?
- Не само, има медицински изделия, които трябва да се осигуряват в основния пакет на НЗОК и други, които да са за допълнителния.
- Кой ще покрива индивидуалните партиди за децата и пенсионерите?
- В нашата предизборна програма ние предложихме всички доплащания за хората в пенсионна възраст да ги няма, а вие ми давате още една идея - това да е така и за децата. Здравната каса ще трябва да осигурява пълен пакет с услуги за пенсионери и деца, а за работещите хора той ще е редуциран, но те ще имат индивидуални партиди, с които да покриват останалото. Държавата ще осигурява и социално слабите.
- Как може да се повиши качеството и контрола?
- Медицинските стандарти бяха основата, върху която да се прави контрол, но те бяха отменени. Когато дойде контролиращият орган, той трябва да види какво е било пропуснато по определени алгоритми, за да откаже например плащане на дейността. Алгоритмите, които сега се ползват в клиничните пътеки отдавна всички казаха, че не са адекватни. Ако имаме добри правила, сегашните органи са достатъчни, за да осъществяват контрол – НЗОК, ИАМО, МЗ.
- Смятате ли, че има нужда от промени в правилата за паралелна търговия?
- Трябва да се вземат мерки, за да се осигури необходимото количество лекарства от всеки вид за българския пазар. Когато това стане, кой каквото иска, може да прави. Но преди това определеното количество трявба да остава за българския пазар, така че пациентите ни да разполагат с всички нужни медикаменти, а не да ги търсят в другите страни. Така че ще подкрепим законодателни промени в тази посока.

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Правят стандарт за медицинския туризъм

Ръководителите на специализанти вече с 3 години стаж

27 станаха пострадалите от ботулиновия токсин

България все още с нисък ръст на ХИВ
