Призванието да си доктор на село

77-годишният д-р Боян Михайлов се грижи вече 40 години за хората от Средец, пренася болни на ръце до линейката

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

По данни на Националния статистически институт към края на миналата година 18,6 на сто от лекарите са минали пенсионна възраст, но продължават да работят. Проблемът е, че няма кой да ги смени. Младите лекари до 35 години са дефицит. Те представляват едва 16,7 на сто от всички в страната. Най-осезателно застаряването се чувства сред общопракикуващите лекари особено в отдалечените райони. В област Смолян 70% от джипитата са над 55 години, а 6 от тях са дори над 74 години. 

Ветеранът д-р Боян Михайлов

Той е един от групата на най-възрастните. Общопрактикуващ лекар е в село Средец, община Неделино, но има пациенти в листата си в още две села – Бурево и Гърнаци. На 77 години е, роден е през 1946 година в Средец и, както твърди, свързал е живота си с родното село. Никога не е помислял да го напуска, като се изключат годините на студентството в Медицинския университет в Пловдив и краткия стаж в Пазарджик. И досега помни датата на своя първи работен ден – 7 март 1983 година. „Може ли да се забрави такова нещо. Влязох в кабинета вече като лекар, като човек, на когото хората разчитат. Те очакваха аз да знам всичко за болестите и тяхното лечение. Външно се стараех да съм спокоен, но много се притеснявах. С времето притеснението отмина, остана старанието. А и как да е небрежен човек, като тук, в селата лекарите сме малко. Хората са стари с много болести. Няма на кого да разчитат, освен на нас, нищо, че сме им набори", започва разказа за своя живот д-р Боян Михайлов. И си спомня, че, когато постъпил на работа тук преди 40 години, в село Средец имало 373 деца в местното училище, а сега не само, че няма училище, но и детската градина е закрита. От пациентите в цяло село, в листата си има записано само едно дете, друг лекар няма. Говори трудно – и заради мъчителните спомени за времето, когато тук е било оживено, и от които на моменти гласът му затреперва, и заради възрастта. „Хората останаха без поминък. Селото се затрива, затова и младите бягат към града, а който може и в чужбина. Няма кой да остане, никой няма и да поеме практиката ми, когато вече няма да ме има. Кой би дошъл тук, та то скоро и тези, които са останали живи в Средец, ще си отидат", въздъхва д-р Михайлов. Не крие, че му е трудно д обслужва пациентите си. „Годините започнаха много да ми пречат. Освен това страда от вертебробазиларна недостатъчност, която не позволява достатъчно да се оросяват крайниците му, хипертоник е и поддържа кръвното в нормални граници с хапчета. Случва се и често да получава аритмия. Преживял е две коронографии и се радва, че не се е стигнало до байпас.

Кой ще наследи лекарската практика

Както се разбира от думите на д-р Боян Михайлов – никой от наследниците му няма да отключи кабинета му и да облече бялата престилка, когато него вече няма да го има. Той има три деца – двама синове, които са инженери, и дъщеря Вера Пиличева по съпруг. Тя е фелдшер. Работи при татко си и, както той се шегува „тя ми е очите и ръцете през компютъра и електронното здравеопазване". Благодарен е, че тя е до него и му помага в работата, но признава, че работата на фелдшера не е по-малко натоварена от тази на общопрактикуващия лекар в отдалечени села, като Средец, Бурево и Гърнаци. „Хората са болни, със занемарено здраве. Някои са на легло, други едва стигат с бастуна до двора", въздъхва той. В някои от селата трудно достига и кола на филиала на спешния център. „Линейката спира, докъдето има що годе път, а човекът го носим на ръце. Викам негови съседи, а те все мой набори, че и на повече години, но така, кога с носилката, кога на стол, кога с подпиране, занасяме го до линейката", разказва тегобите си на селско джипи д-р Михайлов. Когато не дочакат линейка, самият той натоварва болния на старата си кола и го кара в болницата в Смолян. В момента има пациент с кардиологично заболяване, както и с куп други болежки, който трябва да се яви на комисия, за да получи безплатните си лекарства. Сега двамата умуват, как най-безболезнено да стане това за него. Пак д-р Боян Михайлов е човекът, който купува медикаментите на дузина старци, които не могат да стигнат до аптеката в града.

Двете загуби на самотния доктор

Другият медик в семейството, освен дъщеря му, е неговата внучка – вече дипломиран лекар от Медицинския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски". Сега тя специализира кардиология в Германия. „Наясно съм, че тя няма да работи в село Средец. Малко вероятно е въобще да се върне и в България. Това е голямата ми мъка, защото детето е качествено, както и всички млади хора, които заминават, казва д-р Боян Михайлов. Нямам обаче никакво право да ги обвинявам. Млади са, искат да се развиват, да създават семейства, да имат деца, да ги възпитат в добра среда", въздъхва докторът. Не забравя думите на внучка си, след като завършила и започнала да си търси работа. Младата лекарка споделила с болка на дядо си, че въпреки отличния й успех и наградите е намерила много по-трудно работа, отколкото други, които завършили с далече по-скромни оценки от нея медицина. Момичето срещнало разочарованието още в първите месеци, след като започнало работа за кратко в България. Лекарката не можела да си обясни, как така никой не се интересува от успеха, с който са завършили университета младите лекари, а направо ги назначавали. Когато тя подписала трудов договор у нас преди няколко години, заплатата й била 600 лева. Скоро след това взела решение да направи специализация в чужбина, но не и тук. „Тъжно ми е, говорим по вайбър, споделя ми. Виждам, че е щастлива, доволна е от това, на което я учат там, от това, което вижда и усвоява, като практика, в болницата, казва той. Затова, искат ли управниците ни да задържат младите, да видят какво им осигуряват в Европа и да го осигурят и тук", разсъждава той. От година той е сам. Съпругата му, с която след някоя и друга година са щели да отбележат златна сватба, починала през 2021-ва. „Това е истинската загуба, да го няма човекът до теб, с когото си прекарал и градил живота си. Жената е стълбът в обществото – съпруга и майка. Битово не ми липсва нищо. Дъщеря ми, снахите готвят, чистят, но я няма нея – жената, с която преодоляхме не една и две трудности в живота", въздъхва той. Утешава се, че все още някой има нужда от него – пациентите му. И се старае да им е полезен дори през нощта, когато го извикат по спешност.

Другите за него

Д-р Боян Михайлов се ползва с всеобщо уважение не само на хората, но и на служителите в кметството, и на регионалната здравноосигурителна каса. „Той и още шест негови колеги в област Смолян са над 70 години, но държат фронта. Без тях сме за никъде. Това са хора, лекари по призвание. Независимо, че са прехвърлили години и са рискови по отношение на възрастта, никой от тях не заключи кабинета си по време на пандемията, дори по време на първата вълна, която беше най-страшна и още светът не знаеше как и с какво да лекува КОВИД-19, казва директорът на РЗОК – Смолян Валери Делев. Поклон пред тези хора. Имаме много незаети практики, но млади хора не идват. Едва от една година в община Девин дойде млада лекарка. Искрено се надяваме да се задържи", допълва Делев. И отправя покана към младите лекари и тези на средна възраст да погледнат и към малките населени места.