До 10% от новите молекули под карантина

За да ги реимбурсира касата за постоянно, специалисти ще следят ефекта им в практиката минимум три месеца

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Повод за срещата бе предстоящото въвеждане на механизма за измерване ефекта от лечението в практиката на новите молекули без доказан терапевтичен или икономически ефект. Правилата трябва да влязат в сила от 2018 г., като България ще бъде третата европейска страна след Чехия и Италия, която ги въвежда. Те предвиждат част от новите молекули, които касата ще реимбурсира, да подлежат на специално наблюдение, докато се докаже ползата от тях. Едва тогава лекарствата ще минават за постоянно заплащане от обществения фонд. Целта на мярката е да се повиши ефективността на изразходвания публичен ресурс и той да не отива за скъпи медикаменти, които не носят съотетните терапевтични ползи. Вярно е, че този механизъм работи само в две европейски страни, но в останалите правилата за реимбурсация са много по-строги и много от тези молекули изобщо нямат шанса да се плащат с публични средства, каза д-р Димитър Петров, подуправител на НЗОК.

Наблюдението ще засегне много малко лекарства, показват данните до момента. Досега (около година бел. р.) сме разгледали 63 молекули, едва за 4-5 от тях сме дали становище, че би трябвало да се събере допълнителна информация, каза проф. Петко Салчев, председател на Комисията за оценка на здравните технологии. Това означава, че под 10% от всички нови молекули, които ще кандидатстват за реимбурсация от касата, ще трябва да са под специалния режим на наблюдение. Въпреки това бизнесът има много въпроси за начина, по който ще се приложи новият механизъм.

Засега не е ясно колко ще е времето, за което ще се мониторира приложението на лекарствата в практиката, нито къде точно ще се случва това или кой ще плаща за него. Срокът ще зависи от конкретните медикаменти, може да е три месеца, година, обясни проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет за цени. Самото изпитване в практиката на медикаментите ще се прави в лечебните заведения, когато става дума за химиотерапия. Всички болници, които искат да имат договор за съответното лечение с касата, ще трябва да го извършват, смята д-р Петров. Наблюдението на ефекта от медикамента в практиката ще трябва да правят специалистите в болниците, но не е ясно кой ще финансира допълнителната им дейност. Едната възможност е разходите да се покриват от фармакомпаниите, а другата от държавата. Самите данни ще се дават на три месеца в РЗИ, оттам в Националния център за обществено здарве и анализи и Националния съвет по цени, който пък ще решава накрая дали лекарството ще се плаща и занапред от касата.

Най-щекотливият въпрос обаче се оказаха критериите, по които ще се мери ефикасността на медикаментите, както и начинът, по който ще се обработват данните. Според проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично дружество, трябва да има специален софтуер, който да се ползва от всички специалисти, заети в мониторирането. Не е нужно да стигаме дотам, достатъчно е да се попълват фишове с критерии, които ще се следят, смята обаче проф. Салчев. Причината е, че в доста от случаите ще става дума за много малко пациенти, особено, ако са с редки диагнози. Нека не забравяме, че повечето нови молекули, които ще идват са в сферата на генните терапии и моноклоналните антитела, обясни и проф. Данчев. Конкретният брой на пациентите, които ще се наблюдават ще зависи не само от диагнозата – дали е рядка или масова, но и от желанието на самата фирма производител, допълниха представителите на институциите. Бизнес и дъражва приключиха дискусията с обещанието да изчистят детайлите в оставащото време до края на годината.