Враца е на път да се сдобие с нова болница

МЗ разглежда процедура за разрешаване на частно лечебно заведение с 12 специалности, става ясно от отговор на ресорния министър

Новата болница ще се води за разширение на СБАЛК-Плевен, която е част от групата на Български кардиологичен институт (БКИ) и „Търговска лига". Предвижда се тя да има клиники и отделения по 12 специалности. Осем от тях тепърва ще се създават, те са по нервни болести, съдова хирургия, хирургия, гастроентерология, анестезиология, АГ, неоноталогия и педиатрия.

Освен това дейностите по кардиология,

интензивно лечение, образна диагностика и клинична лаборатория от СБАЛК-Плевен ще се преместят във Враца, се казва в отговора на д-р Меджидиев. От документите, които са постъпили в МЗ става ясно, че периода за реализация на посочения план е 2026-2029 г.

В заключение здравният министър

Асен Меджидиев посочва, че с оглед на тази информация и възможността за създаване на нови болници под формата на разширения на вече съществуващи (по чл. 37б от ЗЛЗ), както и в случай на констатирани нужди от усъвършенстване на нормативните правила, депутатите могат да предлагат промени.

Създаването на нова болница във Враца

не е изолирано явление за страната. Въпреки намаляващото население и липсата на кадри, през последните няколко години в България се наблюдава засилен интерес от редица частни инвеститори за откриване на нови болници или разширение на съществуващите по определени печеливши специалности като онкология, кардиология, неврология, дори кардио и невро хирургия. Най-силна е експанзията на една от трите най-големи болнични вериги в страната – тази на БКИ, което провокира и редица обществени скандали, както и призиви от не малко болнични мениджъри до официалните институции в страната да се спазват законите, Националната здравна карта, колкото и стара да е тя.

Медицинският университет в Плевен

заедно с повечето лечебни заведения в града дори предложи да се въведе временен мораториум за разширяване на болничната мрежа, докато не се въведе ред и не се актуализира здравната карта, така че да отразява коректно намалените потребности от болнична помощ на оредялото население с над 800 хиляди души, както и с увеличената болнична мрежа през изминалите три години. Засега обаче властите – изпълнителни и законодателни, мълчат.