Един определя правилата, друг карат да плаща

Още по-бързо ще ни закрият болниците след ограничаването на лекарите да работят само в областта, казва д-р Неделчо Тотев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Тези 8% ще донесат един малко по-висок приход, но няма

да свършат кой знае каква работа. И в МЗ казах, че съм съгласен на тях пред нищото. Ние обаче нито сме удовлетворени, нито мислим, че това е справедливият подход. За нас щеше да е справедливо, ако беше диференцирано – недооценените пътеки да се вдигнат с по-висок процент, а другите пътеки – с по-малък. Така щеше да бъде избегната крещящата несправедливост. С тези 8% ще трябва да мисля тока ли, водата ли, инфлацията ли да потушавам. За заплатите на работещите в болницата и дума не отварям. Там бяха обещани едни пари, но само обещани, нови заплати не могат да бъдат изпълнени. Това накара много да напуснат.

Беше спретната голяма лъжа. Някой друг решаваше

какво да даваме при положение, че ние знаем какво заработват нашите хора. При заработка 100 000 лв. да ме карат за разпределя 300 000 лв. няма как да стане. Откъде ще дойдат тези 300 000 лева? Ако някой ми ги даде, ще съм щастлив да ги дам на работещите в болницата, защото те заслужавам. В този ред на мисли, повтрям, 8% са нещо пред нищо особено в обстановка, която не знаем какво ще ни поднесе и какво да очакваме. Не знаем колко ще скачат енергоносителите. Ситуацията е изключително неприятна.

Предстоят преговори и за новия Национален рамков договор

(2023 - 2025), но и там има смущаващи неща. Например, здравната каса предлага да отпадне текстът, според който неусвоените пари за ПИМП, СИМП, МДД и БМП да се разпределеят по ред, определен съвместно с БЛС. Касата смята, че трябва да го прави сама. За нас е несправедливо дори БЛС да преговаря, защото в крайна сметка ние сме тези, които подписват договора и трябва да разпределим едни пари, които нашите хора заработват.

Нашата идея е да бъдат договорени такива условия, които да са

изпълними за нас спрямо ситуацията такава, каквато е. Касата иска и куп други неща, заради които този път изцяло се солидаризирам с Лекарския съюз – нещо, което не се случва често от моя страна. Не може, като разпределяш едни пари и имаш претенции да го правиш сам, е меко казано, самонадеяно. Как ще ги разпределиш правилно?

Аз не се наемам за себе си да кажа, че ще разпределя правилно

едни средства, които моите хора са заработили и ангажирам всички консултативни органи в нашето лечебно заведение, а какво остава за парите от републикански бюджет и за болници от различен ранг, за ПИМП, СИМП и т.н. Затова, за мен е справедливо това, което БЛС иска с една забележка – да преговарят тези, които пряко осъществяват медицинската помощ. как става този номер – един казва правилата на играта, а друг плаща?! Особено, след като БЛС подписа анекса за разпределението на парите и вдигането на праговете на заплатите, за мен е просто удар не под ръста, а точно в деликатната област.

Това беше надскачане на всякакви норми на приличието.

То е все едно да дадеш едни пари, които не знаеш какви са, на един човек да ги разпределя. Все едно аз отвън да кажа на някое семейство колко джобни да дава на детето си, например 3000 лева, щото то има нужда, без да знам доходите и възможностите на семейството. Получава се нелепа ситуация. Разбирам, че НЗОК предлага в бъдещия НРД да залегне изискването лекарите да нямат право да работят на два договора в цялата страна, а само в рамките на лечебни заведения на територията на една регионална здравноосигурителна каса.

Там, където се налагат изкуствени ограничения особено

в ситуация на криза за лекари, каквато досега не е имало в такава степен и разпад в здравеопазната система, само ще ускори и задълочи кадровата криза. В цял свят има телемедицина – в САЩ рентгенолози от Индия разчитат снимките, а ние, моля ви се, ще правим ограничения да е само в рамките на една РЛК. Че то да вземат да направят и да е само в един град, само в една болница, че защо не и само в едно отделение. За мен такова ограничение е крайно недопустимо. Случи ли се, цялата провинция ще се оголи откъм лекари.

Говорим за достъпна медицинска помощ по Конституция.

Ангажимент на държавата е да я осигури на всеки български гражданин. Всички хора от една област трябва да имат равен достъп до медицинска помощ така, както имат тези в София-област или някои от големите медицински центрове. Сега какво излиза? Излиза, че и там, където сега има лекари, ще бъдат изтребени до крак. Един лекар стои в забутаната провинция не защото много му е кеф, а защото нашият манталитет е такъв – сантиментални сме, имаме чувство за отговорност към хората, към населението. Това важи за по-възрастното поколение, за моето. По-младите не са обременени с тези неща – не им харесва, взимат си нещата и заминават, където им е по-изгодно.

Като се отреже възможността на останалите лекари да работят

повече, в съседна област, особено в пограничните райони, лечебните заведения ще бъдат убити с още по-бързи темпове. Онова знаме, дето го веят за достъпността, няма да го има. Впрочем, какво означава достъпност. Тя означава възможността на един човек да преодолява географски, финансови, териториални, дори финансови, за да достигне до дадено лечебно заведение. Като се ограничат специалистите с една забрана, като предлаганата от касата, как дядо Киро от Каспичан ще отиде на лекар в големия град, след като няма транспорт, а с малката си пенсия не може да си плати таксито.

Това е демагогия! Нещата стават все по-трагични с темпове,

за които ми се струва, че не са известни на хората, определящи правилата на играта.

По Механизма за гарантиране в болничната помощ, НЗОК предлага също неприемливи неща. Бюджетът е наш, на болниците, ние трябва да си го разпределяме. Откъде накъде ще ми казват кога колко да харча, че като не го похарча да ми го отнемат?! Това не бива да се случва! Ние си знаем пациентооборота, познаваме най-добре работата и нуждите си. Няма как да не засегна и другия парлив въпрос – задължиха ни определен брой вътрешни, хирургични и прочие легла, без да имаме право да ги прехвърляме. Излиза така, че не можем да приемем пациент, защото например вътрешното отделение е запълнено, а човекът вижда, че легла има в други отделения.

На фона на цялата тази картина ни подготвят, засега само

предложение, и увеличение на санкциите, пак по предложение на НЗОК, ако не сме изпълнили изисквания по НРД, както и при неудовлетворение на пациента. никога не е имало съпоставимост между нарушение и наказание. Например, ако си пропуснал един подпис или нещо техническо забравил си да отразиш направено изследване. Таксуват ти го неспазване на алгоритъма на клиничната пътека и тя отпада.

Понякога санкцията може да надвиши цената на самата пътека.

Когато няма такава съпоставимост, няма как въобще да говорим за справедливост. Контрол трябва да има задължително, без него не може. Той обаче не трябва да цели непременно да те пребие, да те премаже. И в Германия има контрол, но там контролираният не се чувства така, както в България. Там говорим за препоръки, предписания. Не мога да бъда съгласен с такова нещо.

Разочарован съм, неудовлетворен съм. Много се надявам да не се стигне до подписването на подобен НРД.