ескалация

Още болници искат ред в сектора от президента

24-11-2022 07:11
След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейностиОще болници искат ред в сектора от президента
Clinica.bg

press@clinica.bg

Още болници в страната поискаха ред в сектора. След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват законите и Националната здравна карта, която определя потребностите от лечебни заведения и дори да наложат временен мораториум за нови дейности и структури. Това става ясно от Отворено писмо до президента Румен Радев, председателя на Парламента Вежди Рашидов, премиера Гълъб Донев. То е подписано от ръководствата на МУ-Плевен, УМБАЛ „Д-р Георги Странски", УМБАЛ „Света Марина", МБАЛ „Авис-Медика", МБАЛ „Свети Панталеймон". Повод за него е поредният опит за разрастване на болничната мрежа у нас, този път в Плевен, където „Търговска лига" иска да построи ново крило на болницата си „Сърце и мозък".

Намерението на частния инвеститор е разширението да се казва „Мама и аз". В него се очаква да се разкрият 183 легла, които ще бъдат разпределени в нови клиники и отделения по педиатрия, ендокринология, урология, ревматология, гастроентерология, неонатология, диализа и др., става ясно отвореното писмо. Подобно разрастване обаче е не само в разрез с потребностите на населението според здравната карта и демографските реалности, но води и до нецелесъобразно изразходване на обществените средства и до невъзможност за кадровата обезпеченост на лечебните заведения, така че да изпълняват дейностите си, категорични са мениджърите.


Потребностите


Резултатите от официалното преброяване на населението от миналата година показват, че и населението на област Плевен намалява. То е спаднало с 43 632 души или с 16,2%, а населението в граничните области, откъдето се формира значителна част от броя на пациентите в лечебните заведения в Плевен (Ловеч, Велико Търново, Враца, Габрово) е намаляло общо със 134 501 души или с близо 19%, се казва в писмото. Така в момента в региона живеят 228 200 души, а действащата областна здравна карта е разчетена за 248 138 души, колкото е било населението през 2018 г., когато тя е правена.

Успоредно с намаляването на хората обаче, през изминалите 4 години се е увеличил броят на леглата и болниците в региона. Към 2018 г. в област Плевен общият брой налични легла за активно лечение е бил 1869 при установена фактическа използваемост на 1138 легла или 61% от тях. При оценяване на конкретните потребности към този момент е установен излишък от 325 легла. Въпреки това към 6 ноември 2022 г. по публично оповестените данни от МЗ за използваемостта на леглата, за територията на област Плевен са действащи 2405 активни легла, което значи, че броят им е увеличен с 536 легла или с 28,7%, се казва в писмото. Официалните данни показват още, че използваемостта на леглата сега е под 45%, тоест от тези 2405 активни легла, понастоящем са заети само 1050. Тези данни са ясен показател за драстичното намаляване на населението в областта, респективно - намалените нужди от медицинско обслужване, казват мениджърите.

Техните анализи показват още, че основната част от ненужното увеличение на легловата мрежа в този период се дължи най-вече на ТЛ. За периода май 2018 г. – ноември 2022 г. МБАЛ „Сърце и мозък" са се разширили от 117 активни легла на 378, УМБАЛ „Д-р Георги Странски" е намалил базата си от 1058 активни легла на 865, МБАЛ–Левски от 81 - на 58, МБАЛ – Белене - от 78 на 39, „Свети Панталеймон" - от 209 на 201.


Общественият ресурс


Според болничните мениджъри има и несправедливо изразходване на обществения ресурс на НЗОК. Пример за това те дават с дейността на „Сърце и мозък" в Плевен и на областната болница УМБАЛ „Д-р Г. Странски". Първата работи по 14 специалности и има 378 легла, но за месеците август и септември е получила над 26 и 30 млн. лв. от касата. Съответно държавната болница, която работи по повече от 40 специалности и има 865 легла е получила над 28 и 32 млн. лв.

„Видно от горните данни е неравностойното разпределение на обществения ресурс, при отчитане на сериозната разлика в броя на леглата и в броя на разрешените медицински специалности, по които работят частната и държавната структура. От съществено значение е фактът, че съществува и неравнопоставеност при условията на прием на пациенти между двете лечебни заведения поради наличието на единственото в региона Мултипрофилно спешно отделение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски ", което осигурява оказване на реална 24-часова незабавна и високоспециализирана спешна медицинска помощ", се казва още в писмото до институциите.


Кадрите


Това е другият огромен проблем, който увеличението на болниците и дейностите в тях мултиплицира. Данните от НЗК сочат, че в момента има недостиг на лекари на база коефициент за осигуреност за областта, при отчитане на действащите към предходния период специалисти в болниците и специализираната извънболнична помощ, приравнени към пълна заетост, се казва в писмото. Така например при налични 5.2 гастоентролози в региона, са нужни 7, при ендокринолозите цифрите са съответно 10 и 19, за ревматолозите – при налични един, са нужни трима и т.н.

„Следва да бъде отчетена и фактическата недостатъчност не само на областно, а и на национално ниво, на здравни специалисти – медицински сестри, акушерки и лаборанти, при отчитане на регламентираното им съотношение към лекарите-специалисти, което е задължително за лечебните заведения. Съвсем реална изглежда опасността да се изправим пред тотална липса на здравни специалисти – лекари, медицински сестри, санитари", казват болничните мениджъри. Те добавят, че с разрастването на болниците средната натовареност на легловия фонд ще спадне още повече, което само по себе си обрича на катастрофа здравната мрежа в региона, като най-пострадали ще се окажат пациентите. Освен това предупреждават, че създаването на предпоставки за разпад на държавната болница чрез недостатъчност на кадри, недостатъчността на финансиране и обезпечаване на дейността, би довело до невъзможност за адекватно реализиране на учебния процес в МУ-Плевен.


Изводите


Мениджърите на повечето болници в Плевен са категорични, че към момента в областта са разкрити и функционират достатъчен брой лечебни заведения при недостатъчен брой специалисти и при силно забележим спад на пациентите. Заради това те апелират за навременна и адекватна намеса от страна държавните институции, така че да се гарантират в максимална степен „правата на българските граждани в сферата на здравеопазването".

„Целта на държавата следва да бъде гарантиране и недопускане на безконтролно и нецелесъобразно разходване на публичен ресурс – такъв би бил ефектът от необосновано разкриване на нови структури за извършване на медицински дейности извън вече съществуващите. Предлагането на медицински услуги в Плевен понастоящем е добре балансирано, като се наблюдава добро съотношение между функционирането на държавните структури в лицето на „УМБАЛ Д-р Г. Странски" и останалите четири частни лечебни заведения, в т.ч. и „МБАЛ Сърце и мозък". Заявеното разширяване на дейностите в последната обаче би довело до невъзможност да бъде компенсирано и ще създаде непреодолими трудности по отношение на кадровото и финансовото обезпечаване на действащите лечебните заведения", се казва в писмото им. Според авторите му подобно роене на клиники в ключови направления за сметка на намаляващо население е форма на „оказване на пазарен натиск и развиване на своеобразен медицински бизнес, отколкото аргументирано и разумно здравеопазване". Затова мениджърите апелират за налагане на мораториум върху разрешаването на нови медицински дейности за продължителен срок, в който да се направи анализ на действащата здравна карта. Дали институциите ще се съобразят с исканията им предстои да видим. Досега нямаше реакция от тяхна страна, за сметка на това „Търговска лига" отправи обвинения към бургаските болници пред КЗК.


ТЛ строи „Мама и аз

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

Тя се води за разширение на вече съществуващата болница „Сърце и мозък", за целта Общинският съвет утре ще гласува промяна в устройствения план на града
СО даде нужния терен за Детската болница

СО даде нужния терен за Детската болница

Той ще бъде приобщен към държавните имоти, които бяха избрани за изграждане на дългоочакваното лечебно заведение, каза кмета Йорданка Фандъкова
Нужен е закон за детската болница

Нужен е закон за детската болница

След поредния обществен скандал, проектът за Национална детска болница бе рестартиран от служебния кабинет. Правителството вече избра терен за нея в „Горна баня", предстои да се пусне и задание за проектирането и строежа й. Това ли е правилният път и дали ще се увенчае с успех, попитахме д-р Стоян Лазаров.

Някой има интерес от роенето на болници

Някой има интерес от роенето на болници

Писмо до президента с молба да се спазват законите и да се сложи ред в здравната система изпратиха пет болници от Бургас. Защо се стига до подобна ситуация, има ли нужда от нови легла и болници, попитахме д-р Цветомир Цветков.
Въпросът е в начина на взимане на решения

Въпросът е в начина на взимане на решения

Искаме да ни представят анализ и критерии за избора на терена за националната детска болница в Горна Баня, казва Надежда Цекулова
Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Ако констатират необходимост от подобрение на режима за разкриване на болница, те имат възможност да го инициират, казва здравният министър

Теренът е избран без обществено обсъждане

Теренът е избран без обществено обсъждане

Възможно е той да е много добър, но за да са спокойни родителите и педиатрите, това трябваше да стане след дискусия, казва д-р Таня Андреева
Болници искат ред в сектора от президента

Болници искат ред в сектора от президента

Лечебните заведения в Бургас молят Румен Радев да спре разширението на „Сърце и мозък" в областта, тъй като половината места в клиниките и сега са празни

Частната детска болница на пауза

Частната детска болница на пауза

Документите по проекта на „Търговска лига" са върнати за корекции, заради констатирани пропуски, обясниха от здравното министерство
Обезглавяват държавната политика в педиатрията

Обезглавяват държавната политика в педиатрията

Ако се допусне частен икономически играч да построи детска болница, той ще диктува условията, казва д-р Благомир Здравков
1 2 3 4 5 ... 10 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ