Още болници искат ред в сектора от президента

След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

Намерението на частния инвеститор е разширението да се казва „Мама и аз". В него се очаква да се разкрият 183 легла, които ще бъдат разпределени в нови клиники и отделения по педиатрия, ендокринология, урология, ревматология, гастроентерология, неонатология, диализа и др., става ясно отвореното писмо. Подобно разрастване обаче е не само в разрез с потребностите на населението според здравната карта и демографските реалности, но води и до нецелесъобразно изразходване на обществените средства и до невъзможност за кадровата обезпеченост на лечебните заведения, така че да изпълняват дейностите си, категорични са мениджърите.

Потребностите

Резултатите от официалното преброяване на населението от миналата година показват, че и населението на област Плевен намалява. То е спаднало с 43 632 души или с 16,2%, а населението в граничните области, откъдето се формира значителна част от броя на пациентите в лечебните заведения в Плевен (Ловеч, Велико Търново, Враца, Габрово) е намаляло общо със 134 501 души или с близо 19%, се казва в писмото. Така в момента в региона живеят 228 200 души, а действащата областна здравна карта е разчетена за 248 138 души, колкото е било населението през 2018 г., когато тя е правена.

Успоредно с намаляването на хората обаче, през изминалите 4 години се е увеличил броят на леглата и болниците в региона. Към 2018 г. в област Плевен общият брой налични легла за активно лечение е бил 1869 при установена фактическа използваемост на 1138 легла или 61% от тях. При оценяване на конкретните потребности към този момент е установен излишък от 325 легла. Въпреки това към 6 ноември 2022 г. по публично оповестените данни от МЗ за използваемостта на леглата, за територията на област Плевен са действащи 2405 активни легла, което значи, че броят им е увеличен с 536 легла или с 28,7%, се казва в писмото. Официалните данни показват още, че използваемостта на леглата сега е под 45%, тоест от тези 2405 активни легла, понастоящем са заети само 1050. Тези данни са ясен показател за драстичното намаляване на населението в областта, респективно - намалените нужди от медицинско обслужване, казват мениджърите.

Техните анализи показват още, че основната част от ненужното увеличение на легловата мрежа в този период се дължи най-вече на ТЛ. За периода май 2018 г. – ноември 2022 г. МБАЛ „Сърце и мозък" са се разширили от 117 активни легла на 378, УМБАЛ „Д-р Георги Странски" е намалил базата си от 1058 активни легла на 865, МБАЛ–Левски от 81 - на 58, МБАЛ – Белене - от 78 на 39, „Свети Панталеймон" - от 209 на 201.

Общественият ресурс

Според болничните мениджъри има и несправедливо изразходване на обществения ресурс на НЗОК. Пример за това те дават с дейността на „Сърце и мозък" в Плевен и на областната болница УМБАЛ „Д-р Г. Странски". Първата работи по 14 специалности и има 378 легла, но за месеците август и септември е получила над 26 и 30 млн. лв. от касата. Съответно държавната болница, която работи по повече от 40 специалности и има 865 легла е получила над 28 и 32 млн. лв.

„Видно от горните данни е неравностойното разпределение на обществения ресурс, при отчитане на сериозната разлика в броя на леглата и в броя на разрешените медицински специалности, по които работят частната и държавната структура. От съществено значение е фактът, че съществува и неравнопоставеност при условията на прием на пациенти между двете лечебни заведения поради наличието на единственото в региона Мултипрофилно спешно отделение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски ", което осигурява оказване на реална 24-часова незабавна и високоспециализирана спешна медицинска помощ", се казва още в писмото до институциите.

Кадрите

Това е другият огромен проблем, който увеличението на болниците и дейностите в тях мултиплицира. Данните от НЗК сочат, че в момента има недостиг на лекари на база коефициент за осигуреност за областта, при отчитане на действащите към предходния период специалисти в болниците и специализираната извънболнична помощ, приравнени към пълна заетост, се казва в писмото. Така например при налични 5.2 гастоентролози в региона, са нужни 7, при ендокринолозите цифрите са съответно 10 и 19, за ревматолозите – при налични един, са нужни трима и т.н.

„Следва да бъде отчетена и фактическата недостатъчност не само на областно, а и на национално ниво, на здравни специалисти – медицински сестри, акушерки и лаборанти, при отчитане на регламентираното им съотношение към лекарите-специалисти, което е задължително за лечебните заведения. Съвсем реална изглежда опасността да се изправим пред тотална липса на здравни специалисти – лекари, медицински сестри, санитари", казват болничните мениджъри. Те добавят, че с разрастването на болниците средната натовареност на легловия фонд ще спадне още повече, което само по себе си обрича на катастрофа здравната мрежа в региона, като най-пострадали ще се окажат пациентите. Освен това предупреждават, че създаването на предпоставки за разпад на държавната болница чрез недостатъчност на кадри, недостатъчността на финансиране и обезпечаване на дейността, би довело до невъзможност за адекватно реализиране на учебния процес в МУ-Плевен.

Изводите

Мениджърите на повечето болници в Плевен са категорични, че към момента в областта са разкрити и функционират достатъчен брой лечебни заведения при недостатъчен брой специалисти и при силно забележим спад на пациентите. Заради това те апелират за навременна и адекватна намеса от страна държавните институции, така че да се гарантират в максимална степен „правата на българските граждани в сферата на здравеопазването".

„Целта на държавата следва да бъде гарантиране и недопускане на безконтролно и нецелесъобразно разходване на публичен ресурс – такъв би бил ефектът от необосновано разкриване на нови структури за извършване на медицински дейности извън вече съществуващите. Предлагането на медицински услуги в Плевен понастоящем е добре балансирано, като се наблюдава добро съотношение между функционирането на държавните структури в лицето на „УМБАЛ Д-р Г. Странски" и останалите четири частни лечебни заведения, в т.ч. и „МБАЛ Сърце и мозък". Заявеното разширяване на дейностите в последната обаче би довело до невъзможност да бъде компенсирано и ще създаде непреодолими трудности по отношение на кадровото и финансовото обезпечаване на действащите лечебните заведения", се казва в писмото им. Според авторите му подобно роене на клиники в ключови направления за сметка на намаляващо население е форма на „оказване на пазарен натиск и развиване на своеобразен медицински бизнес, отколкото аргументирано и разумно здравеопазване". Затова мениджърите апелират за налагане на мораториум върху разрешаването на нови медицински дейности за продължителен срок, в който да се направи анализ на действащата здравна карта. Дали институциите ще се съобразят с исканията им предстои да видим. Досега нямаше реакция от тяхна страна, за сметка на това „Търговска лига" отправи обвинения към бургаските болници пред КЗК.