Диабетът може да е сигнал за рак на панкреаса
В месеца за борба с онкологичните заболявания разговаряме за рака на панкреаса с д-р Йоанна Попова. Тя е част от екипа на Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Завършила е медицина в МУ- София, а преди това е учила фармакология в Newcastle university, Великобритания.
- Д-р Попова, доскоро диагнозата рак на панкреаса беше една от най-безнадеждните в онкологията. Все още ли е така?
- Ракът на панкреаса се свързва от всички с изключително лоша прогноза. Познавам близки на пациенти, които при научаването на тази диагноза, се отказват от лечение. Това е неточна информация! В зависимост от стадия на заболяването, при пациента се определя точно дефинирана и доказана стратегия за лечение. В последните години новостите в медицината доведоха до удължаване на преживяемостта при пациентите дори в метастатичен стадий. Най-важното е карциномът да бъде хванат рано, тогава имаме най-голям шанс за успех.
- А има ли симптоми, които да ни помогнат възможно най-рано да се обърнем към специалист?
- Има такива симптоми, които, макар да не са много специфични, би трябвало да ни насочат да потърсим мнението на специалист. Проблемът е, че оплакванията често се припокриват с такива при други хронични заболявания. Хората си казват, че повишената кръвна захар е нещо често срещано особено в по-напреднала възраст и не правят връзка със злокачествено заболяване на панкреаса. При мен често идват пациенти с вече установен рак на панкреаса, които разказват, че личният лекар ги е изследвал, правил им е редовни контролни прегледи, и единственото, което е установено при тях е, че имат високи нива на кръвната захар, без да имат затлъстяване, без да са с метаболитен синдром, нямат фамилна предразположеност. Просто изведнъж са развили един диабет, който не е придружен от нищо друго. Това трябва да е червена лампа за колегите общопрактикуващи лекари! Тези пациенти задължително трябва да бъдат насочени за допълнителни образни изследвания, от които да се види каква е причината за диабета.
- Колко често във вашата практика такива пациенти се оказват с рак на панкреаса?
- Не мога да кажа, че е много често, защото самият рак на панкреаса не е с толкова голяма честота, но е факт, че при поява на диабет трябва да се мисли и в тази посока. Особено, когато назначеното лечение не дава задоволителен резултат. В такива случаи, при завишена кръвна захар, отслабване на тегло, болка в епигастриума, която е силна и не се облекчава от противовъзпалителните медикаменти и отива към гърба (това е много характерно) , задължително трябва да се изключи рак на панкреаса. Вместо това хората си казват, че са с дискова херния и отиват в съвсем друга посока. Затова трябва да се правят образни изследвания. За съжаление и те не винаги показват заболяването в началния му етап. Ето защо е необходимо образното изследване да се повтори след време. Туморите на панкреаса могат да бъдат с много малък размер, самата жлеза е на трудно достъпно място и трябва да имаш наистина много опитен диагностик, който да види и най-малката промяна в тъканта. Ако първоначално образното изследване не покаже нищо, трябва след 2-3 месеца пак да се проследи. Това обаче рядко се случва. Човек се успокоява, че няма рак и забравя за проблема, а карциномът си се развива.
За щастие в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" разполагаме с много опитни специалисти в това отношение в Клиниката по гастроенторология – проф. Генов, проф. Владимиров, доц. Големанов не веднъж са доказвали, че могат да разпознаят рака на панкреаса дори в много началните му етапи.
- Споменахте рискови фактори, какви са те при карцинома на панкреаса?
- В много от случаите е установена генетична връзка. Има семейства, в които бащата и сина, майката и сина или пък бабата (не е задължително да е най-близкият роднина) са с това заболяване. Много важен момент е и хроничният панкреатит. Част от факторите, които водят до това заболяване, са съответно предразполагащи и за карцином на панкреаса.
При жените често се свързва с приема на алкохол. При тях дори не е необходимо да консумират големи количества (повече от една малка напитка на ден), а по-скоро този прием да бъде редовен. Любопитно е, че редовната консумация на алкохол като отключващ фактор се отнася основно за жените. При мъжете има други, които статистически са по-значими, като тютюнопушенето, наследствеността и т.н.
Все още не е установено каква е причината едни хора, подложени на тези рискови фактори, да се разболяват, а други не. Връзката, която ни е известна е, че редовният прием на алкохол често води до хроничен панкреатит, а той, от своя страна, понякога е причина за рак на панкреаса.
По отношение на храненето, колкото повече консумираме така наречените многократно преработвани храни, толкова повече те се отразяват не само на панкреаса, но и на стомаха, и на другите органи. Затлъстяването също е основен фактор. За него вече е известно, че води до хронично възпаление в организма, което пък от своя страна е рисков фактор за развитие на злокачествено заболяване.
- Какъв е пътят на пациента с рак на панкреаса: през какви стъпки трябва да премине – от съмнението, че нещо не е наред, до поставянето на диагноза и започването на адекватно лечение?
- При съмнение, че нещо не е наред, добре е първо пациентът да отиде при гастроентеролог, който се занимава с ехография на панкреас или черен дроб. Тук отново напомням, че е важно това да е опитен специалист, който може да види и най-малки изменения в тъканта и да насочи човека към биопсия. Биопсията се прави както от самите гастроентеролози, така и от хирурзите. Тя ще покаже дали се касае за карцином. Гастроентерологът е с ключова роля на този етап, тъй като може да види и състоянието на черния дроб, където често панкреасният карцином дава разсейки.
Следващият етап е сформирането на онкологична комисия, каквато функционира в големите болници, включително и в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". В нея колегите ще преценят как най-правилно да се проведе лечението. За съжаление в по-малките лечебни заведения, особено в провинцията, няма такива комисии и пациентът е оставен сам да се лута как да продължи лечението си. Затова е добре той да е настоятелен, да задава въпроси.
След като категорично бъде установено, че става въпрос за карцином, щафетата се поема от медицинските онколози, каквито сме ние, които определят в какъв стадий е заболяването и какво би било най-подходящото лечение за него, необходими ли са допълнителни изследвания.
- Има ли разлика в стратегията за лечение в зависимост от стадия на заболяването?
- Да, разбира се. Ако се установи, че туморът е авансирал, той може да бъде намален с химиотерапия, която да е предоперативна, и след това да бъде опериран. Ролята на медицинския онколог в случая е ключова, но, за съжаление, пациентите не винаги биват насочвани към нас. Много често те остават с една хистология и направо се подлагат на операция или се отказват от по-нататъшно лечение, а това не е правилно.
В други случаи, когато процесът е начален, може да се започне с операция и след това лечението да продължи с химиотерапия. Но тук решаващата дума отново трябва да е на онколога съвместно с хирурга. Една такава операция гарантира на пациента изключително добра преживяемост (условието е туморът да не е авансирал и да не е дал разсейки в други органи).
Благодарение на съвременните методи, с които разполагаме, вече имаме възможност да удължим живота на пациента, дори, когато заболяването е напреднало. Новите терапии се понасят по-леко от пациентите, не са толкова тежки. Нов момент в лечението на карцинома на панкреаса са имунотерапиите, които, комбинирани с лъчелечение, дават добри резултати, но за момента това е правено само в клинични изпитвания при малък брой пациенти и има още какво да се мисли в тази посока. Откриват се и нови мутации, срещу които могат да бъдат разработени конкретни лекарства, блокиращи растежа на тумора. Това ни дава много по-голям шанс да се борим с него.
Имунотерапията във фокуса на ESMO
Дефицит на кадри грози и онкологията
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура
Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ
Ракът става все по-голям проблем
Над 35 милиона ще са новите случаи през 2050 г., смъртността ще продължи да е по-висока в страните с ниско развитие, показва анализ на СЗО
Създадохме нов протокол за лечение на меланома
Протоколът е за агресивни кожни тумори
Протоколът е съобразен със световните препоръки
Издадоха протокол за редки кожни тумори
УСБАЛО става компрехенсив център за България
Ще предложим в националната ни онкологична мрежа да се включат 42 лечебни заведения независимо от собствеността, каза проф. Здравка Валерианова
До УСБАЛО никне частен медицински център
В двора на болницата се предвижда да се изгради такъв, лаборатории, паркинг и офиси, става ясно от окончателно решение на ВАС