Лице

Жана Д’Арк от Добрич

18-11-2022 12:13
Медицинската сестра Нора Джамбазова е моторът на протестите в болницата, не се отказва от тях, каквото и да й струва товаЖана Д’Арк от Добрич
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да рискуваш, да се бориш отчаяно, след като всякакво търпение се е изчерпало. Да не си оставиш път за връщане назад независимо, какво може да се случи занапред. Така воюват бойците. Така отстоява правата си и тези на своите колеги Нора Джамбазова. Тя е моторът на протестите и стачните действия в МБАЛ – Добрич", където специалисти по здравни грижи започнаха протести от 10 октомври, а от 14-ти някои от тях предприеха и стачни действия за по-виоки заплати. Управата на лечебното заведение обаче заведе дело срещу тях.
Биографично

Нора Джамбазова е родена през 1969 година в Добрич. завършила е математическа гимназия. Първоначално се насочва да следва агрономство, но след като не я приемат записва специалност акушерство в колежа при Медицинския университет във Варна. Първият й работен ден в болницата е на 1 април 1991 година веднага, след като завършва колежа. Оказало се обаче, че в болницата няма места за акушерки и я назначили в Детското отделение като медицинска сестра.

„Там придобих много добър опит. Научиш ли се да работиш с деца, можеш всичко, защото те са най-трудните пациенти, изискващи изключителна точност и прецизност. Там съм виждала една малка греша на колега до какво може да доведе", казва Нора Джамбазова. И си спомня, как визитациите в отделението там някога протичали твърде интересно – децата се гушкали в лекарите, в медицинските сестри. „Хората ни имаха доверие, поверяваха ни децата си. Отношенията бяха различни. Сякаш всички бяхме по-добри", спомня си Нора Джамбазова. От 1996 г. е насочена да работи с възрастни пациенти. И те, както и децата я обичат,отпускат се пред нея, споделят. Подчертано доброто отношение към пациента и ласкавият тембър на гласа й ги карат да я чувстват близка. Сега е медицинска сестра е в Първо вътрешно отделение на МБАЛ – Добрич. В него се лекуват не само вътрешно болести, но още ендокринологични и ревматологични заболявания. С малки прекъсвания тя е навъртяла трудов стаж в лечебното заведение вече близо три десетилетия.

 

В магазина с 10 лева

 

Казва, че това й се е случвало неведнъж в годините, в които работи като медицинска сестра, а те представляват целия й професионален път. Не иска да си спомня усещането, че детето вкъщи може да остане гладно, ако не намери нещо на много, ама на много добра промоция. „Когато се видех в пари, разбирайте дали са ни заплатите, бързах да купя някоя и друга консерва, бисквити, трайни неща. Да има запаси, че не е ясно, как ще бъде по-нататък", въздъхва Нора. Бързо се съвзема от емоцията и продължава. „Така живея не само аз, така живеят колегите, медицинските сестри, на чиито грижи лежат пациентите. Това е професия, достойна за уважение, а я превърнаха в нещо, за което говорим с унижение", ядосва се медицинската сестра. И допълва, че ако сега, след като я работи близо три десетилетия, трябва да избира, пак би я избрала. Нора Джамбазова е непримирима, че специалистите по здравни грижи винаги са на опашката по доходи в сектор здравеопазване. Твърди, че е от хората, които не надничат в чуждата паничка, не завиждат, но не крие гнева си по отношение на някои неща в системата. „Лекарите в МБАЛ-Добрич също не са адекватно платени. На лекарското съсловие обаче бяха дадени възможност да печелят под формата на избор на екип, избор на лекар. Затова и не се бунтуват, като нас. Затова и не излизат на протестите, макар и доста от тях да симпатизират на борбата ни", казва Джамбазова.

 

Защо сме такива

 

Този риторичен въпрос, на който не е намерил еднозначен отговор и народопсихологът Иван Хаджийски, често си задава и тя, особено в последните седмици. И не може да си обясни, защо колегите й, които започнала протестите, а след това и стачка за заплати, според колективния трудов договор в началото на месеца, от 136 вече намаляха на 53-ма. „Отказват се един по един вместо да се борят за правата си, за по-добър живот на децата си, за по-добро заплащане. Една сестра дори ми заяви, че не е просякиня, за да иска повече пари, но не мисли, че така се превръща в безропотно ниско платено същество, като в Третия свят", ядосва се не на шега Нора Джамбазова и заявява, че категорично няма да се откаже от протеста. „Дори да остана сама на бойното поле, ще воювам. Все някой трябва да е отпред. Все някой трябва да поведе тези, които ги е страх. А може би някои ще се престрашат", надява се тя. Замисля и се коригира. „Виждам как реагира управата на болницата, как реагират колеги, как настъпват вътрешни междуособици сред тях. Виждам реакциите им, кой стои зад думата си и кой не. Става ясно кой колко струва, казва Нора Джамбазова. В началото на протестите всички бяха много активни. Взимаха микрофона от ръка на ръка, говореха, палеха се. Сега голяма част от тях се изпокриха. Едни от тях не смеят да погледнат нас, протестиращите в очите, когато ни срещнат в коридора и отвръщат поглед. Други направо в упор питат: Защо да протестираме, като нищо няма да се получи. Лошото е, че това не е само в нашата болница. Така реагират повечето хора в България. А и как да е иначе, като имаме поговорка, като тази: наведена главица, сабя я не сече", разсъждава медицинската сестра.

 

Как ще я карат без нас

 

Заявява, че е от хората, които държат да довеждат нещата до край и за сетен път се зарича, че ще отстоява правата на медицинските сестри за достойни заплати, пък който я разбрал, разбрал. Който не е, и заради неговите интереси ще се бори. „Все трябва да има някой да се бори, да покаже на обществото, че сестринският труд е висококвалифициран, е ние не сме обслужващ персонал. Ние сме на 200 лв. разстояние от лекарите и на 100 лв. от санитарите по отношение на заплатите. Огорчена съм, че това не прави впечатление на лекарите, макар и без нас да не могат. Определено не биха могли да я карат без медицинска сестра наоколо, казва още Джамбазова. Системата е подредила нещата така, че сестрата да е само участник във веригата и никой не я пита доволна ли е, не е ли доволна. На лекарите са дадени повече възможности да печелят допълнително, което се явява и една от пропастите между нас", мотивира се Нора Джамбазова.

 

За самоотвержеността

 

За първото тя може да говори много при това с конкретни примери. „Виждала съм и виждам всеки ден медицински сестри, които рискуват здравето си и това на своите семейства в работата си с пациентите ообено по време на пандемията. Била съм свидетел на невероятни изрази на жертвоготоност. Ако някой няма сърце за тази професия, той просто не може да я работи. Ние все още сме в болницата, защото обичаме професията си и искаме да сме в помощ на болните. Доказваме го всеки ден", заявява медицинската сестра, която вече някои на шега наричат Жана Д'Арк. И разказва случай, как се е връщала от средата на пътя за дома заради болен, когато колега й се обадила, че е сама в отделението. С възхита си спомня, как по-възрастна медицинска сестра, вече с палтото и ботушите след 12-часово дежурство сваля връхната дреха и нахлузва престилката за секунди, като войник и се връща в реанимацията, за да помогне на двете сестри да се справят с двама пациенти, които се влошават по едно и също време. „И за всичко това получаваме едва ли не подигравки зад гърба си. В най-добрият случай мълчаливо пренебрежение", въздъхва медицинската сестра. ва

 

Индивидуалното спасяване

 

Практикуват го всички специалисти по здравни грижи в МБАЛ-Добрич, ако им се отдаде възможност – наемат се на второ работно място, търсят дори по-нискоквалифициран труд, за да свържат двата края.

Нора Джамбазова също е намерила изход за спасяване на положението, та макар и временен. Години наред тя се е грижила напълно сама за сина си. „Ако бях в САЩ, като нищо социалните щяха да ми отнемат детето, което 10-годишно стоеше само вкъщи, докато аз бях от дежурство на дежурство", казва тя. Щом синът й отраснал, вече е 30-годишен мъж и работи в бизнеса на баща си, Тя се наела да работи като медицинска сестра на круизни кораби. Работата е сезонна, но се печели добре. Не крие, че от едно пътуване се връща с 4000 долара. Това обаче не я радва. „Не може да се работи ден за ден. Каквото и да правя, болницата ме влече. Там е мястото, където може да се реализира една медицинска сестра да бъде полезна на пациентите. Затова се и боря, за по-добри заплати, за да работим истински в лечебно заведение", казва Джамбазова. И за сетен път се зарича, че няма да се откаже да протестира.

 

Какво ще каже на министъра

 

Много иска да го срещне, независимо дали е служебният сега д-р Асен Меджидиев или избран, и да се разговори с него. Иска да му опише проблемите на специалистите по здравни грижи от първо лице. Най-напред ще поиска от него да се погрижи за стабилен и адекватен доход на медицинските сестри, за да останат в държавата. „Не може сутрин на рапорт да си говорим как сме с парите и какви икономии ще правим. Това трябва да се забрави. Медицината в България трябва да върне хуманният си облик и да приключи с търговския модел на обслужване, защото не е човешко. Най-тъжно е да гледаш възрастните хора, които не могат да си купят лекарства, не могат да отидат на лекар в големия град. Ето това трябва да видят управляващите, казва Нора Джамбазова. Имаме болни, които се нуждаят от друг специалист, но ние ги държим в отделението, защото трябва да се извърви клиничната пътека. Това отвратително!", ядосва се тя. Не може и да се примири с мизерията, в която са принудени да бъдат болните и храната им от суров кренвирш и филия хляб. Смята, че ако здравният министър, който и да е той, види истинската картина, ще се опита да я промени. Дотогава обаче, ако въобще се случи, не й остава нищо друго, освен да се отдаде на хобито си. А то е простичко, човешко и не изисква много пари. Нора Джамбазова обича да слуша българска естрада. Твърди, че я отморява. Още разказва разпалено за великолепния концерт на Васил Найденов, на който била преди време. И съжалява, че заради скъпите билети не е успяла да отдели пари за този на Лили Иванова.


Колегата на Юнг в расо

Колегата на Юнг в расо

След служба в храма отец Йордан Аврамов от Сандански, приема вярващи и невярващи като психотерапевт в кабинета си
Дамата, която стана рицар

Дамата, която стана рицар

Вместо да чака държавата, преди четвърт век Веска Събева създаде Асоциацията на родители на деца с епилепсия, извоюва куп неща за тях
Бащата на беналгина

Бащата на беналгина

Държавата платила 150 лв. на проф. Рахамин Шекерджийски за разработването му, скоро ще е носител на орден „Стара планина"
От моряшката фланелка до бялата престилка

От моряшката фланелка до бялата престилка

Д-р Иван Казмин е основателят на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас, обяснява болестите с лошия генетичен фонд и обожава Родопите
Д-р Шенън от Сухиндол

Д-р Шенън от Сухиндол

Общопрактикуващият лекар Румен Йорданов не е бил в отпуск от 15 години, записаните в листата му са 2000
Да те признаят най-добрите в Европа

Да те признаят най-добрите в Европа

Д-р Николай Поройлев от ИСУЛ е автор на топ изданието по кардиология на континента, втори е в класацията на платформата STRAVA за активен спортист
Жена зад полярния кръг

Жена зад полярния кръг

Д-р Елена Иванова е запалена по Антарктида, организира родители в курсове по спасяване на деца в спешни ситуации
Призван да спасява

Призван да спасява

Д-р Едмонд Йорданов дели времето си на личен лекар с това на доброволец в планинската спаснителна служба
Неврохирургът със сърце на рокаджия

Неврохирургът със сърце на рокаджия

Д-р Кристиян Нинов е амбициран да разгадае тайните на човешкия мозък, запален е по планинските спускания с велосипед и пътешествията
Бардът в бяла престилка

Бардът в бяла престилка

Д-р Лорис Мануелян лекува телата по правилата на медицината, а душите с китара и стихове
1 2 3 4 5 ... 11 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какви са очакванията ви от Методиката на МЗ за изработване на нова здравна карта?

Септември 2023 Предишен Следващ