Това е поредната нулева година в здравната система

Ако и с този екип в министерството нищо не се получи, значи никога няма да стане, казва проф. Генчо Начев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Начев, всяка пролет се повтаря един и същ сценарий – напрежение около финансирането на здравната каса и то най-вече при болниците, защо?

- Защото не е това начинът за финансиране в здравеопазването. Клиничните пътеки не могат да бъдат средство за финансиране, а за поддържане на качество, но в България те не са средство за нищо – нито качеството се следи с тях, нито финансирането е като хората. Касата плаща всичко, което се отчете, но дали наистина е извършена тази дейност, дали е лекуван този човек - никой не знае.

- Бюджетът на касата за болнична помощ достатъчен ли е?

- Не е достатъчен при толкова много болници.

- Лимитът на „Св. Екатерина" намален ли е?

- Да. Само за това тримесечие е намален с над 30 000 лв. в сравнение със същия период за миналата година.

- Водили ли сте разговори с касата защо е така?

- Не съм разговарял още с касата, защото сега пуснаха лимита ни. Това е втората слабост – бюджетът ни се пуска, след като изтече месеца. За първи път дадоха бюджет за тримесечие, но първият месец – април, вече е изтекъл. Получихме лимитите за май и юни като дейност и виждаме, че те са занижени в сравнение с 2016 г., въпреки трите процента, с които касата казва, че може да се увеличи дейността.

- Основните причини, които самата каса посочи за редукцията, са новите болници, както и дейностите без лимити, които плаща. Какво е решението, спoред вас, в краткосрочен план?

- Решението е Национална здравна карта със задължителен характер, която ВАС отмени и то не, защото не е правилна, а защото не е публикувана в „Държавен вестник". Това означава, че картата трябва да се изработи отново и да се публикува в „Държавен вестник", а състоянието на болничната здравна система да се ревизира, съобразно нуждите, споменати в нея. Там, където има свръхпредлагане на услуги, да се направи търг и касата да плаща само толкова, колкото са необходими. Там, където няма, да се даде възможност за инвестиране и развитие, за да има от една страна равен достъп на хората в цялата страна до високоспециализирана и друга болнична помощ, а от друга – да се премахне свръхпредлагането. По този начин по-ефективно ще се изразходват средствата на касата и по-лесно ще се контролират.

- Ако и петчленният състав на ВАС отмени картата, смятате ли, че ще има някакво последствие за финансирането на системата?

- Не, защото картата и досега не действаше. И досега всеки, който решава, си отваря болница, ама дали и доколко има нужда от тази дейност - никой не знае.

- В този смисъл, ако се приемем нова здравна карта, каква е гаранцията, че нещо ще се промени?

- Ако се узакони нова здравна карта и ако се приеме, че това е истината и повече не се разрешава отварянето на болници там, където не е необходимо, и се ревизира сегашното състояние - където има свръхпредлагане, на базата на един търг или по оценка от 12-13 фактора се прецени кои болници предлагат най-изгодни услуги и касата сключи договор само с тях - едва тогава могат да се оправят нещата. 400 - или колкото и да са болниците в България  - са прекалено много. А ние сега разрешаваме навсякъде да възникват нови. Но съществува едно правило – има ли болнично легло, то се запълва, без значение дали има нужда или не. И оттам виждаме растеж на средствата, които се заделят за здравеопазване, в частност за болнично, същевременно те винаги не достигат. Не достигат, защото има свръхпредлагане и никой не контролира има ли показания за извършване на дейности или няма.

- Това е решение в дългосрочен план, в рамките на месец има ли възможност да се променят правилата за финансиране на касата?

- Не, не може да стане днес за вчера. Тази година е поредната нулева година.

- Актуализация на бюджета на касата нужен ли е?

- Да, на сто процента. Мисля, че недостигът в края на годината ще е около 140-150 млн. лв. за болнична помощ само и то - след като е разпределен резерва. Този свръхразход за лекарства в касата е много застрашителен. Увеличената хоспиталзиация, която от 1.2 млн. стана вече 2 млн., след като населението намалява, недвусмислено говори, че се приемат и лекуват хора за щяло и нещяло. Тоест няма никакъв контрол по отношение показанията за лечение и освен това се изкривява статистиката. И оттук не могат да се вадят правилни заключения за бъдещи действия.

- Къде са по-големите злоупотреби – в болниците или при лекарствата?

- Според мен, при лекарствата са много по-големи.

- Защо се получава така, че бюджетът за болниците е застопорен на 1.6 млрд., а за лекарства се увеличава?

- Всеки, който мисли нормално, може да си отговори – явно има голям интерес. Това е непосредствено свързано и с отговора на предния въпрос – ясно е къде са повече злоупотребите.

- Директорът на "Пирогов" предложи да се извади от бюджета за болниците частта с лекарствата, смятате ли, че това е работещо решение?

- Дотолкова е удачно, че наистина ще покаже какво се изразходва за лекарства и какво остава за другата част от лечението. Сумата, която се отделя за лекарства на глава от населението, не е кой знае колко голяма - сравнена с Европа, тя е по-ниска от стойностите там. Но съотношението на разходите за лекарства към парите за болнична помощ е такова, каквото отново няма никъде в Европа.

- Трябва ли да се направи редукция на разходите на касата за дейностите за болниците, за които няма лимити – онкология, хемодиализа, интензивни грижи?

- Не обичам да се прави редукция за каквото и да било, но трябва да се направи на пакета на здравната каса за болнична помощ. Не може този огромен пакет да се покрива от 1.6 млрд. лв. Още повече, че в него има дейности, които спокойно може да се извършват в амбулаторна и дори в домашна обстановка. Такива са много кожни заболявания, физиотерапия, някои белодробни, ендокринни, гастроентерологични и други заболявания, които, ако не са усложнени, се лекуват в домашна обстановка.

- Какъв пример за промяна на здравноосигурителния модел е удачен за нашата страна, според вас?

- Здравноосигурителният ни модел никак не е лош, той е много хубав – в него има задължително и доброволно осигуряване. Проблемът е, че той се прилага изкривено, защото никъде няма ниша, където да се помести доброволното здравно осигуряване или застраховане. Не може касата да плаща с този бюджет целия пакет от болнична помощ, трябва да се помисли за съучастие на гражданите в лечението им. То може да е символично, може да се каже какъв да е процентът на база покупателна способност и други показатели. Македонците например от десет години плащат около 10 процента от лечението си. Когато идваха тук, десет процента даваха лично те, останалите – държавата. Този процент може да не е точно 10%, може да зависи от дейността – за една услуга да е 10, за друга – 3. За тези, които не могат да си го позволят, ще имат държавни помощи, както има енергийни, защото държавата ни иска да е социална. Но, когато има съучастие на пациента и той знае за какво дава тези пари, защото в момента хората дават по 40-50 процента и дори не разбират за какво, тогава вече контролът ще стане много сериозен. Тогава няма да можеш да правиш лечение без нужда, защото човек ще трябва да си доплати и ще иска второ мнение дали трябва да се оперира, така надписването отпада. Освен това човек става по-критичен към себе си и начина си на живот, за да не боледува и да не дава пари. Тоест, този механизъм има и контролно, и възпитателно въздействие.

- Ако се въведе този метод обаче, другите форми на доплащне ще се спрат ли?

- Естествено, и то за всички болници. Сега има неравенство в собствеността – в държавната болница не може да се плаща за това, че човек е пролежал повече, че по каса му се плаща веднъж хемофилтрация, а са му направили три и така нататък. Трябва да се регламентира за какво се плаща.

- Надлимитната дейност на болниците стана ясно, че ще се плати някога, ако има пари, това допустимо отношение ли е?

- Това говори за известна некоректност. Какво значи – ще се плати някога, ако има пари. Когато се прави договор между лечебното заведение и касата, трябва да се пише някъде, че, ако има някаква дейност, за която касата няма пари, ще я плати, когато може. И хубаво е да се знае кога в обозримото бъдеще е „когато може". Ако има такава точка, много по-лесно могат да се водят съдебни дела.

- Ако не се актуализра бюджетът, какво ще означава това за болниците в края на годината?

- Че финансовият резултат ще бъде със знак минус.

- Нужна ли е намеса от страна на държавата за стабилизиране на болниците й?

- Такава намеса беше нужна доста отдавна, защото държавата е собственик и като такъв не може да нехае какво става. Първото, което държавата трябваше да направи, е един анализ какво притежава. Преди една година се направи такъв опит, не знам докъде е стигнал. Например, тази болница има 12 декара двор, нужен ли е целият или може част да се продаде и парите да се инвестират, където е нужно. Или тук в едно каре от един квaдратен километър има девет държавни болници, всяка една има лаборатория, всяка една има патоанатомия и куп други неща. Лабораторията само на едната болница се натоварва на 40%, това какво е! Не е ли по-добре да останат три лаборатории на девет болници и да се натоварват на 90%. Скенери – под път и над път, ама няма кой да работи на тях, няма пациенти, ефективно ли е или не е! Държавата трябва да направи един анализ на това каква материална част притежава, какъв персонал има, намалял ли е той, каква е квалификацията му и да си влезе в ролята на добър стопанин.

- Говорили ли сте с ген. Николай Петров за оптимизиране на карето?

- Говорили сме с ген. Петров по много поводи преди да стане министър. Бих казал, че по всеки един проблем сме имали сходно виждане. Той знае какво мисля, защото се познаваме отдавна, но сега е министър от две седмици – нужно му е време, за да сложи ред в системата, да види кои са най-належащите проблеми. След това се надявам, че ще разговаряме и ще поставя някои пробеми, част от тях са свързани и с Българското дружество по кардиохирургия.

- Какви?

- Това са взаимоотношения между отделните специалности, защото ние лекуваме мултидисциплинарни заболявания. Има една тенденция, която показва, че оперативната активност намалява в годините, а се увеличава поставянето на стентове, което е в дисонанс с тенденцията в Европа. По този начин цената на един пациент в България става много по-висока. Ако искаме да направим по-ефективно използването на финансовите средства, трябва да помислим по този въпрос. Ген. Петров е министър, който има визия за управлението на здравеопазването, когато има нужда от моето мнение, ще ме потърси.

- Какво очаквате да свърши като министър и какво бихте му пожелали?

- Мисля, че такава хубава комбинация, каквато сега се случи, можехме само да си пожелаем и ще ви кажа защо. Първо, това е един човек, който вече е бил министър, второ - той е бил началник на един от най-големите болнични комплекси в страната, трето – военен човек е, тоест човек на реда. В екипа му има двама души отново с опит – единият вече е бил зам.-министър, а другият и министър. С други думи, тези хора няма да се учат къде седи печатът, а знаят всичко, при тях, да не кажа първите сто дни, но поне един месец лутане, е спечелен. Като познавам и него, и д-р Мирослав Ненков, като познавам начина им на мислене и проблемите, с които са се сблъсквали, мисля, че, ако сега не стане нещо, значи никога няма да стане.