Интервю

Това е поредната нулева година в здравната система

23-05-2017 07:00
Ако и с този екип в министерството нищо не се получи, значи никога няма да стане, казва проф. Генчо НачевТова е поредната нулева година в здравната система
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
За поредна година напрежението в здравеопазването ескалира. Мениджърите на болниците в цялата страна са сериозно притеснени от бюджетите си, а засега решение няма. Защо периодично се стига дотук, има ли полезен ход, какви са очакванията към новия здравен министър, попитахме проф. Генчо Начев. Той е директор на университетската болница „Св. Екатерина", национален консултант по кардиохириргия и един от най-големите авторитети в българското здравеопазване.

- Проф. Начев, всяка пролет се повтаря един и същ сценарий – напрежение около финансирането на здравната каса и то най-вече при болниците, защо?

- Защото не е това начинът за финансиране в здравеопазването. Клиничните пътеки не могат да бъдат средство за финансиране, а за поддържане на качество, но в България те не са средство за нищо – нито качеството се следи с тях, нито финансирането е като хората. Касата плаща всичко, което се отчете, но дали наистина е извършена тази дейност, дали е лекуван този човек - никой не знае.

- Бюджетът на касата за болнична помощ достатъчен ли е?

- Не е достатъчен при толкова много болници.

- Лимитът на „Св. Екатерина" намален ли е?

- Да. Само за това тримесечие е намален с над 30 000 лв. в сравнение със същия период за миналата година.

- Водили ли сте разговори с касата защо е така?

- Не съм разговарял още с касата, защото сега пуснаха лимита ни. Това е втората слабост – бюджетът ни се пуска, след като изтече месеца. За първи път дадоха бюджет за тримесечие, но първият месец – април, вече е изтекъл. Получихме лимитите за май и юни като дейност и виждаме, че те са занижени в сравнение с 2016 г., въпреки трите процента, с които касата казва, че може да се увеличи дейността.

- Основните причини, които самата каса посочи за редукцията, са новите болници, както и дейностите без лимити, които плаща. Какво е решението, спoред вас, в краткосрочен план?

- Решението е Национална здравна карта със задължителен характер, която ВАС отмени и то не, защото не е правилна, а защото не е публикувана в „Държавен вестник". Това означава, че картата трябва да се изработи отново и да се публикува в „Държавен вестник", а състоянието на болничната здравна система да се ревизира, съобразно нуждите, споменати в нея. Там, където има свръхпредлагане на услуги, да се направи търг и касата да плаща само толкова, колкото са необходими. Там, където няма, да се даде възможност за инвестиране и развитие, за да има от една страна равен достъп на хората в цялата страна до високоспециализирана и друга болнична помощ, а от друга – да се премахне свръхпредлагането. По този начин по-ефективно ще се изразходват средствата на касата и по-лесно ще се контролират.

- Ако и петчленният състав на ВАС отмени картата, смятате ли, че ще има някакво последствие за финансирането на системата?

Решението е Национална здравна карта със задължителен характер, която ВАС отмени, защото съществува едно правило – има ли болнично легло, то се запълва, без значение дали има нужда или не

- Не, защото картата и досега не действаше. И досега всеки, който решава, си отваря болница, ама дали и доколко има нужда от тази дейност - никой не знае.

- В този смисъл, ако се приемем нова здравна карта, каква е гаранцията, че нещо ще се промени?

- Ако се узакони нова здравна карта и ако се приеме, че това е истината и повече не се разрешава отварянето на болници там, където не е необходимо, и се ревизира сегашното състояние - където има свръхпредлагане, на базата на един търг или по оценка от 12-13 фактора се прецени кои болници предлагат най-изгодни услуги и касата сключи договор само с тях - едва тогава могат да се оправят нещата. 400 - или колкото и да са болниците в България  - са прекалено много. А ние сега разрешаваме навсякъде да възникват нови. Но съществува едно правило – има ли болнично легло, то се запълва, без значение дали има нужда или не. И оттам виждаме растеж на средствата, които се заделят за здравеопазване, в частност за болнично, същевременно те винаги не достигат. Не достигат, защото има свръхпредлагане и никой не контролира има ли показания за извършване на дейности или няма.

- Това е решение в дългосрочен план, в рамките на месец има ли възможност да се променят правилата за финансиране на касата?

- Не, не може да стане днес за вчера. Тази година е поредната нулева година.

- Актуализация на бюджета на касата нужен ли е?

- Да, на сто процента. Мисля, че недостигът в края на годината ще е около 140-150 млн. лв. за болнична помощ само и то - след като е разпределен резерва. Този свръхразход за лекарства в касата е много застрашителен. Увеличената хоспиталзиация, която от 1.2 млн. стана вече 2 млн., след като населението намалява, недвусмислено говори, че се приемат и лекуват хора за щяло и нещяло. Тоест няма никакъв контрол по отношение показанията за лечение и освен това се изкривява статистиката. И оттук не могат да се вадят правилни заключения за бъдещи действия.

- Къде са по-големите злоупотреби – в болниците или при лекарствата?

- Според мен, при лекарствата са много по-големи.

- Защо се получава така, че бюджетът за болниците е застопорен на 1.6 млрд., а за лекарства се увеличава?

- Всеки, който мисли нормално, може да си отговори – явно има голям интерес. Това е непосредствено свързано и с отговора на предния въпрос – ясно е къде са повече злоупотребите.

- Директорът на "Пирогов" предложи да се извади от бюджета за болниците частта с лекарствата, смятате ли, че това е работещо решение?

- Дотолкова е удачно, че наистина ще покаже какво се изразходва за лекарства и какво остава за другата част от лечението. Сумата, която се отделя за лекарства на глава от населението, не е кой знае колко голяма - сравнена с Европа, тя е по-ниска от стойностите там. Но съотношението на разходите за лекарства към парите за болнична помощ е такова, каквото отново няма никъде в Европа.

Мисля, че недостигът в края на годината ще е около 140-150 млн. лв. за болнична помощ, нужна е актуализация на бюджета на НЗОК

- Трябва ли да се направи редукция на разходите на касата за дейностите за болниците, за които няма лимити – онкология, хемодиализа, интензивни грижи?

- Не обичам да се прави редукция за каквото и да било, но трябва да се направи на пакета на здравната каса за болнична помощ. Не може този огромен пакет да се покрива от 1.6 млрд. лв. Още повече, че в него има дейности, които спокойно може да се извършват в амбулаторна и дори в домашна обстановка. Такива са много кожни заболявания, физиотерапия, някои белодробни, ендокринни, гастроентерологични и други заболявания, които, ако не са усложнени, се лекуват в домашна обстановка.

- Какъв пример за промяна на здравноосигурителния модел е удачен за нашата страна, според вас?

- Здравноосигурителният ни модел никак не е лош, той е много хубав – в него има задължително и доброволно осигуряване. Проблемът е, че той се прилага изкривено, защото никъде няма ниша, където да се помести доброволното здравно осигуряване или застраховане. Не може касата да плаща с този бюджет целия пакет от болнична помощ, трябва да се помисли за съучастие на гражданите в лечението им. То може да е символично, може да се каже какъв да е процентът на база покупателна способност и други показатели. Македонците например от десет години плащат около 10 процента от лечението си. Когато идваха тук, десет процента даваха лично те, останалите – държавата. Този процент може да не е точно 10%, може да зависи от дейността – за една услуга да е 10, за друга – 3. За тези, които не могат да си го позволят, ще имат държавни помощи, както има енергийни, защото държавата ни иска да е социална. Но, когато има съучастие на пациента и той знае за какво дава тези пари, защото в момента хората дават по 40-50 процента и дори не разбират за какво, тогава вече контролът ще стане много сериозен. Тогава няма да можеш да правиш лечение без нужда, защото човек ще трябва да си доплати и ще иска второ мнение дали трябва да се оперира, така надписването отпада. Освен това човек става по-критичен към себе си и начина си на живот, за да не боледува и да не дава пари. Тоест, този механизъм има и контролно, и възпитателно въздействие.

- Ако се въведе този метод обаче, другите форми на доплащне ще се спрат ли?

- Естествено, и то за всички болници. Сега има неравенство в собствеността – в държавната болница не може да се плаща за това, че човек е пролежал повече, че по каса му се плаща веднъж хемофилтрация, а са му направили три и така нататък. Трябва да се регламентира за какво се плаща.

- Надлимитната дейност на болниците стана ясно, че ще се плати някога, ако има пари, това допустимо отношение ли е?

- Това говори за известна некоректност. Какво значи – ще се плати някога, ако има пари. Когато се прави договор между лечебното заведение и касата, трябва да се пише някъде, че, ако има някаква дейност, за която касата няма пари, ще я плати, когато може. И хубаво е да се знае кога в обозримото бъдеще е „когато може". Ако има такава точка, много по-лесно могат да се водят съдебни дела.

- Ако не се актуализра бюджетът, какво ще означава това за болниците в края на годината?

Не може касата да плаща с този бюджет целия пакет от болнична помощ, трябва да се помисли за съучастие на гражданите в лечението им, това ще повиши контрола

- Че финансовият резултат ще бъде със знак минус.

- Нужна ли е намеса от страна на държавата за стабилизиране на болниците й?

- Такава намеса беше нужна доста отдавна, защото държавата е собственик и като такъв не може да нехае какво става. Първото, което държавата трябваше да направи, е един анализ какво притежава. Преди една година се направи такъв опит, не знам докъде е стигнал. Например, тази болница има 12 декара двор, нужен ли е целият или може част да се продаде и парите да се инвестират, където е нужно. Или тук в едно каре от един квaдратен километър има девет държавни болници, всяка една има лаборатория, всяка една има патоанатомия и куп други неща. Лабораторията само на едната болница се натоварва на 40%, това какво е! Не е ли по-добре да останат три лаборатории на девет болници и да се натоварват на 90%. Скенери – под път и над път, ама няма кой да работи на тях, няма пациенти, ефективно ли е или не е! Държавата трябва да направи един анализ на това каква материална част притежава, какъв персонал има, намалял ли е той, каква е квалификацията му и да си влезе в ролята на добър стопанин.

- Говорили ли сте с ген. Николай Петров за оптимизиране на карето?

- Говорили сме с ген. Петров по много поводи преди да стане министър. Бих казал, че по всеки един проблем сме имали сходно виждане. Той знае какво мисля, защото се познаваме отдавна, но сега е министър от две седмици – нужно му е време, за да сложи ред в системата, да види кои са най-належащите проблеми. След това се надявам, че ще разговаряме и ще поставя някои пробеми, част от тях са свързани и с Българското дружество по кардиохирургия.

- Какви?

- Това са взаимоотношения между отделните специалности, защото ние лекуваме мултидисциплинарни заболявания. Има една тенденция, която показва, че оперативната активност намалява в годините, а се увеличава поставянето на стентове, което е в дисонанс с тенденцията в Европа. По този начин цената на един пациент в България става много по-висока. Ако искаме да направим по-ефективно използването на финансовите средства, трябва да помислим по този въпрос. Ген. Петров е министър, който има визия за управлението на здравеопазването, когато има нужда от моето мнение, ще ме потърси.

- Какво очаквате да свърши като министър и какво бихте му пожелали?

- Мисля, че такава хубава комбинация, каквато сега се случи, можехме само да си пожелаем и ще ви кажа защо. Първо, това е един човек, който вече е бил министър, второ - той е бил началник на един от най-големите болнични комплекси в страната, трето – военен човек е, тоест човек на реда. В екипа му има двама души отново с опит – единият вече е бил зам.-министър, а другият и министър. С други думи, тези хора няма да се учат къде седи печатът, а знаят всичко, при тях, да не кажа първите сто дни, но поне един месец лутане, е спечелен. Като познавам и него, и д-р Мирослав Ненков, като познавам начина им на мислене и проблемите, с които са се сблъсквали, мисля, че, ако сега не стане нещо, значи никога няма да стане.


Как да видим здравното си досие

Как да видим здравното си досие

В него може да се влезе с електронен подпис, ПИК на НАП или с уникален код за достъп, припомнят от НЗОК
Парламентът ще е с 25 комисии

Парламентът ще е с 25 комисии

Една от тях ще е здравната, независимите депутати няма да могат да сформират свои парламентарни групи
БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

Той бе обещан вчера, днес е депозиран, подкрепен е и от независимия депутат Калоян Методиев

България е първенец по легла в ЕС

България е първенец по легла в ЕС

За втора поредна година страната ни изпреварва дори Германия с феноменалната бройка от 823 на 100 000 души, в същото време половината седят празни
ББР с кредити за публични болници

ББР с кредити за публични болници

Условията са различни в зависимост вида на искането и състоянието на лечебното заведение
Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Както вече clinica писа, на мястото на д-р Владимир Даскалов застъпва д-р Димитър Димитров
Нужен е по-строг контрол на райския газ

Нужен е по-строг контрол на райския газ

От МЗ предлагат той да влезе в списък с опасни вещества, а от МВР - с наркотичните, за да се контролира по-ефективно
НЗОК ще обжалва определението за лимитите

НЗОК ще обжалва определението за лимитите

Това съобщиха от здравния фонд днес, не е ясно обаче какво ще реши ВАС
Още има драстични разлики в цените на онколекарствата

Още има драстични разлики в цените на онколекарствата

Те са налице и след въвеждането на новата средна стойност от 1 юли, по която здравната каса плаща на болниците, но се очаква постепенно да се намалят
Първо анализ на болниците - после пари

Първо анализ на болниците - после пари

Новият парламент вече е факт, може би ще има и ново правителство. Какви са очакванията на малките общински болници, попитахме Илиян Венков, управител на МБАЛ – Свищов.
1 2 3 4 5 ... 643 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ