Нужни са критерии за качество и контрол

Броят на специалистите по медицинска онкология е оптимален, но имаме голям проблем със сестрите, а тук те са изключително важни, казва доц. Желязко Арабаджиев

- Доц. Арабаджиев, докъде стигна развитието на Мисията за рака в ЕС?

- Аз отскоро имам честта да бъда член на Мисията за рака в ЕК, от септември започна моят мандат в тази европейска структура, той е тригодишен и ми предстои доста работа. Първата група е била с мандат от около година и половина, колегите в нея са поставили рамката за целите и задачите на мисията. От новия експертен брод се очаква да има по-практически характер, да започне да определя дейностите, да одобрява финансирането по Европейския антираков план. Работата в мисията е много интересна, защото е интердисциплинарна, тя обслужва двама европейски комисари - Стела Кириакидис и Мария Габриел. За мен това е голяма чест, но вярвам, че това е голяма чест и за България, защото за първи път в този борд има и практикуващ онколог от България. Там има 15 члена от 27 държави, тоест не всички имат свой представител.

- Над 320 млн. евро трябва да се разпределят между държавите членки, на какъв ресурс би могла да разчита България?

- Няма конкретен финансов план, защото още няма постъпили предложения за обезпечаване на националните антиракови активности. Българският антираков план беше съобщен като финализиран, но в един период, в който имаше транзиторност на изпълнителната власт. Аз не съм имал щастието да бъда участник нито в първата, нито във втората работната група, но вярвам, че планът е написан много добре, защото драфтът отразява основните европейски постулати, те могат да подлежат на доуточняване и адаптация, не е толкова страшно. Голям успех е, че всички се обединиха около нещо, което и европейски изглежда много добре. Но вярвам и в нещо друго, че одобрението на антираков план и приемането му за държавна доктрина трябва да се случи от работещ кабинет и народно събрание, защото ракът не е във фокуса на дневния ред на обществото ни.

- Какъв е таймингът за приемането на плановете и финансирането им?

- Мисията за рака си е поставила амбициозната цел да спаси три милиона живота на хора от ЕС до 2030 г. всички дейности по обезпечаване на тази цел са фиксирани в европейския антираков план и подлежат на имплементация и обсъждане. Инициативите са обединени около четирите основни стълба на антираковия план – профилактика, диагностика, лечение и осигуряване на качество на живот. Различните глави имат различен тайминг. Някои трябва да завършат до края на тази година, други до 2023 г., трети до 2030 г. дигитализацията например трябваше да се случи до края на 2023 г.

- Това няма как да стане, ще има ли преразглеждане на сроковете?

- В интерес на истината поради актуалността на проблема с рака, мото усещане е , че ЕК се стреми работата по антираковите дейности да не страда заради сложната политическа и икономическа обстановка. Парите, които осигуряват антираковите дейности са по две програми – Хоризонт и „ЕС за здраве". Едната разполага с около 4 млрд. евро, а другата с 5.5 млрд., част от тях ще отидат за противораковите активности. Вярвам, че ние ще бъдем принудени да влезем бързо в ритъма, иначе ще изпуснем сроковете и финансирането.

- Когато говорим за дигитализация, имате ли идея доколко регистъра, който е заложен в антираковия план отговаря на изискванията на СЗО и ЕК?

- Аз видях само финалния драфт на противораковия план и не съм участвал в детайли в писането му, но не беше дадена ясна дефиниция за раковия регистър, което е нормално. Истината е, че в Европа има отлично действащи ракови регистри и можем лесно да вземем това ноу-хау и да го приложим у нас. Спокоен съм, защото когато ЕС финансира дейностите, както е с раковия регистър, то те ще трябва да отговарят на европейските изисквания и виждания.

- Тоест, това ни дава сигурност за качество на раковия регистър?

- Категорично, това няма да бъде локална инициатива, както беше досега – някой прави едно нещо и го слага в една болница.

- В този смисъл, че ЕС ще следи за изразходването на средствата, ще можем ли да имаме сигурността, че най-накрая ще има и комплексност на грижата за българските пациенти, знаете, че това е един от най-големите проблеми сега – липсата на палиативни грижи, на човек, който да навигира пациента сред множеството болници, доплащането?

- Ако се придържаме към европейските регулации, това е абсолютно сигурно. Думата „комплексност" липсва в нашия план, по-скоро съществува думата „всеобхватност". Вероятно тези всеобхватни центрове изповядват тази идея – пациентът да бъде във фокуса на грижите за своето страдание, както и да получи най-добрите грижи. Вярвам, че, ако тази дейност се финансира от ЕС, ние ще сме подложени на строг мониторинг, за да се случи.

- Как може това да се случи практически – ще има болници, които ще предлагат цялостна грижа, но какво ще се става с пациентите, които ще попадат в лечебно заведение само с хирургия, химиотерпаия или лъчелечение?

- Едно от решенията беше да се пренебрегне териториалния принцип и да се приеме функционалния. Това означава, че определени структури, които лекуват онкопациенти ще дават ясни инструкции къде те да отидат, а не болният да чува - иди някъде. Например, ако ти трябва лъчетерапевт, ще разбереш как да го намериш, ще знаеш, че ще те приеме и т.н. Така че, това не е лишено от смисъл, защото няма как у нас да има 40 болници, които осъществяват всички дейности, но една добра колаборация между тях, може да помогнем на пациента. За това е важно да има ясни препоръки за поведение, така че да няма възможност за неразбирателство между отделните структури и липса на добро партньорство, което да рефлектира върху пациента.

- Няма как да имаме 40 комплексни болници, но от колко имаме нужда?

- Около 35 хил. души се диагностицират с рак на година, едно от най-важните условия за правилното лечение и за определяне на изхода е близостта на мястото, където то се провежда. Опасно е един пациент с костни метастази да пътува от Варна до София, за да получава терапията си, това крие риск от фрактури, дори от катастрофи, ако той шофира. Така, че колкото повече, толкова по-добре с една уговорка. Първо, бройката да не се определя не на базата на някакви комерсиални интереси, а на базата на необходимостта на пациентите, което означава, че ясно трябва да се знае каква е бройката им във всяка област и съответно тези лечебни заведения да са правилно планирани. Второ, качеството на болниците с малък брой легла не трябва да страда заради мащаба им. Тоест, независимо дали пациентите се лекуват в София, Пловдив или в по-малък град в България, то трябва да е много добро.

- При положение, че имаме около 35 хил. пациенти, не ни ли стигат сегашните 40 болници?

- Може би са достатъчни, по-скоро въпросът е те работещи ли са, има ли в тях специалисти, които да гарантират качеството на лечение. Това е големият проблем – качеството на услугата, нейната високоспециализираност.

- Какви са нормите, за да се гарантира това качество – колко са онкологиите в Австрия, в Германия на брой пациенти?

- Това е работа на МЗ, то трябва да определи колко трябва да са онкологиите у нас. Щом раздава нови разрешения, вероятно си е направило сметката. Това, което липсва обаче е стандартизация на лечението и контрол над него – лъчево, лекарствено, оперативно. Липсва ми един орган, който да се занимава с анализ на дейността, защото ние сме подложени на ежедневен контрол от касата, но той е финансов, той следи за правилното разходване на средствата и това е много добре, защото нашата терапия е много скъпа. Но липсва един орган, който да е съставен от доказани експерти, които безкористно биха посъветвали кое трябва да се подобри в съответните структури.

- И все пак – колко трябва да е минималният брой пациенти, с които да се сблъска един онколог на година, за да е сигурен, че поддържа адекватно ниво на квалификацията си?

- Няма такъв параметър, в хирургията има, там уменията се измерват на брой пациенти, но при нас аз лично не съм попадал на такава информация.

- А как се определя качеството на дейността в медицинската онкология, кои са параметрите?

- Това е другият голям проблем, че няма определени критерии и показатели, по които да се измерва качеството на дейността. Ако говорим за общата преживяемост, това също не е сравнимо, защото раковите заболявания в голямата си част са нелечими, изходът зависи от това кога е открита диагнозата, каква е, доколко пациентите сътрудничат на онколога. Има такива, които отказват дори една ендокринна терапия, а предпочитат гладолечение и всякакви други истории. Този пациент би загинал бързо, защото не спазва нашите препоръки и един център с десет такива болни ще изглежда сякаш не лекува добре. Малко е трудно в онкологията, защото никой не може да каже – Аз излекувах всичките си пациенти. За разлика от хирурзите, които казват – Изчистих те, всичко ти махнах, то при нас това няма как да се случи, защото има обективни методи за визуализация и прогрес на болестта.

- Говорим постоянно, че има голям кадрови дефицит, какво е положението в медицинската онкология?

- До момента не съм забелязал тенденция да се генерират онколози, за да се захранват медицинските онкологии, защото на година специалност вземат около десетина човека и се пускат в системата. Аз работя в болница, където сме достигнали необходимата бройка от лекари и специализанти и не можем да обявим места за нови, но има други клиники, където не е точно така. Там трябва да се обявят места и да сътворят нови специалисти по медицинска онкология. Мисля, че броят е оптимален в тази област, но имаме голям проблем с медицинските сестри. Затова не случайно конференцията по онкоимунология предвиди сесия за тях, за да ги приобщим към научите дейности, които реализираме и второ, за да покажем проблема. Онкологията от сестринска гледна точка е тежка, пациентите изискват много емпатия, пациентите им имат голямо доверие, защото рядко виждат лекар по ради спецификата на терапията. Така че и да нароим пет пъти повече лекари, когато няма сестри, няма как да реализираме дейността си.

- Защо има недостиг, едва ли проблемът е финансов?

- Мисля, че е част от глобалния проблем за медицинските сестри, който не е само български, но у нас е много ясно изразен, защото те лесно намират работа в чужбина, лесно се адаптират, не държат приравнителни изпити, не се изискват особени езикови умения. Мисля, че не само парите са проблем, а уважението, припознаването на сестрите, възприемането им като нещо цяло.

- Тоест, проблемът е в гилдията?

- Сякаш липсва тази сплав, при мен има много малко текучество, защото сякаш сме осъществили много добри партньорски и служебни отношения с тях. И се чувстваме много добре заедно.

- Ако структурите в онкологията продължат да се увеличават, как това ще се отрази на качеството на лечение и на пациентите?

- Много ми се иска да се отрази добре, защото пациентите няма да им се налага да пътуват, да номадстват, чули реклами за един или друг онколог или клиника, но страхът ми е, че докато не се въведе методично подпомагане и колаборация между онколозите от всички звена на базата дори на едно телефонно обаждане, това роене няма да е добро. Моят апел към онколозите е да бъдем единни, да си говорим, да не служим на егоцентризма си, че един или друг лекува най-добре. Лекува най-добре този, който спазва европейските гайдалани.

- Появиха се сигнали, че онколекарства, които са отписани от системата за верификация у нас, се предлагат в Европа, за какво говори това?

- Категорично не е добре да получаваме сигнали от Европа за малпрактис, а това е такъв пример. От друга страна не мога да влияя върху тези процеси, защото това е въпрос на контрол. Важно е, ако има такива сигнали, едно онкологично общество да се събере и да каже - Къде отиват тези лекарства. Защото вашите думи означават това – че са изписани едни лекарства за даден пациент, а не са му приложени. Значи някъде в практиката на един или друг онколог, или администратор има проблем, който трябва да служи за тригер за дискусия.

- Търгът на МЗ пак е блокиран, трябва ли да има такъв търг, защитава ли той обществения интерес?

- Този въпрос не е в моята експертиза, за мен е важно пациентите да имат достъп до лекарства, но, ако седях от другата страна на държавата, щях да пазя финансите. Според мен, ако процедурата е направена, така че да се запазят парите на данъкоплатците, значи е добра, ако е направена с друга цел – не.