властите признаха

У нас има незаконен износ на онколекарства

14-11-2022 05:55
От ДАНС са констатирани случаи на фиктивно отчитане на прицелни терапии, заплащани от здравната каса, а после търгувани в други страниУ нас има незаконен износ на онколекарства
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

В България се осъществява незаконен износ на лекарства за онкологични заболявания, който води до източване на обществен ресурс и съмнения за компрометиране на терапията на пациентите. До този извод са достигнали служителите в Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС), става ясно от официални писма на здравните власти, с някои от които clinica разполага. В резултат на констатациите, проблемът е поставен на дневен ред за обсъждане и решаване заедно със заинтересованите страни в сектора.

Проблемът


Подозренията за съществуването на неправомерни практики за износ на скъпи лекарства от България към други държави в ЕС съществуват от години. В този обсег попадаха както медикаменти за домашно лечение, така и за болнично. Схемите, които се коментираха бяха различни – от така наречената „куфарната търговия" до организираното изнасяне на онкомедикаменти от болничните аптеки. Точно последната в случая е предмет на вниманието на службите, а отскоро и на здравните власти.

Заради това, че са установили наличието на „увеличен ръст на паралелна търговия с лекарствени продукти, предназначени за лечение на онкологични и хематологични заболявания" от ДАНС са изпратили писма и сигнали до съответните здравни власти като НЗОК и МЗ. В тях те са обяснили, че са констатирали „множество случаи на фиктивно отчитане на прицелни терапии, заплащани с публични средства и последващ износ на тези лекарствени продукти за страни от Западна Европа". В писмата не се посочват имена на конкретни продукти, нито на лечебни заведения. По допълнителна информация на clinica обаче сред заподозрените болници фигурират големи държавни и частни лечебни заведения в столицата и провинцията, както и КОЦ-ове.


Какво означава това на прост език


Тук става дума за случаи, при които здравната каса е платила за лекарства за онкологични заболявания, които в определени болници са отчетени като приложени на пациентите в терапията им. Реално обаче не е ясно дали това е било направено, защото по-късно същите тези лекарства са били засечени да се продават след паралелен износ в други държави. Хващането на някои от тези опаковки с медикаменти е било възможно благодарение на системата за верификация, която се въведе през 2019 г. в ЕС. При нея всяка опаковка с лекарство, което е достигнало до краен клиент трябва да се отпише от системата от съответния фармацевт, който го е продал в извънболничната аптека или както е в случая, ако го е приготвил за вливане на пациента в болница. Отписани опаковки по този начин обаче са били засечени да се продават в други държави от ЕС, където традиционно се извършва паралелен износ от България. Това се е случило, когато търговци в други държави са се опитали да отпишат лекарството от системата, но в този момент са установили, че това вече е станало. След което сигналите са били пратени и до България. Съмненията в тези установени случаи са в две посоки. От една страна е възможно да е станала техническа грешка и в бързината болничните фармацевти в едно лечебно заведение да са отписали всички лекарства от системата за верификация, когато са ги получавали, за да спестят време с идеята, че ще ги използват, но после да не са успели. Когато са ги върнали на търговеца на едро, те са забравили да променят статута им в системата. Тази хипотеза обаче не изключва съмненията за нелегален паралелен износ. Според повечето участници в бранша случаите, които са засечени в Западна Европа наистина са плод на техническа грешка, но те са само „върхът на айсберга", като при повечето незаконни износи опаковките изобщо не са верифицирани, за да не се уловят. И в двата случая обаче при незаконния паралелен износ лекарството е било платено от здравната каса, тоест то е било отчетено като приложено на пациент, което повдига много въпроси, като например тези:

1. Дали медикаментът реално е бил използван за лечението на съответния пациент у нас?
2. Дали наистина е имало болен човек или просто към касата е отчетен фиктивен пациент?
3. Колко са загубите за здравната каса от подобен тип "търговия"?
4. Кой я осъществява и толерира?

Отговори на всички тях обаче могат да дадат само компетентните органи.


Последиците


Те са два вида – финансови и медицински. На същото мнение са и властите, които тепърва започват да се занимават с проблема. Последиците от подобни действия на незаконен реекспорт за страната ни са както икономически (касата плаща лекарства, за да се изнасят в чужбина), така и „свързани със заплаха здравето и качеството на живот на пациентите в резултат на компрометирана терапия и ниска ефективност на лечението", се казва и в междуинституционалната кореспонденция по темата. И ако трябва да бъдем по-конкретни, можем да припомним какви са обществените разходи за онкомедикаменти. За миналата година бюджетът на здравната каса по това перо възлизаше на 545 млн. лв., а за тази – на 632 млн. лв. Колкото до това, какви биха могли да бъдат последствията от липсата на адекватно лечение за пациентите, всеки може сам да си отговори.

Според службите обаче „източването на публичен ресурс чрез фиктивно отчитане на лекарствени продукти е сред най-съществените проблеми в българското здравеопазване, като неблагоприятните процеси, свързани с него единствено се задълбочават". В резултат на това здравните власти свикаха миналата седмица среща, в която заедно с тях участваха и заинтересованите страни в лицето на асоциациите на фармацевтичните компании, търговците на едро и дребно. На нея е било решено да се търсят начини, по които тези нелицеприятни механизми да се преустановят.


Възможностите


За да се подобри контролът над паралеления износ, е нужно да се принудят всички търговски субекти, които са част от пазара на лекарства в страната, както и съответните институции, да изсветлят дейността си. Казано по-просто, този процес се състои от две стъпки.

Първата

Тя се крие в пълната електронизация на здравеопазването. Като начало, това означава да започне масово да се верифицират медикаментите, както и да се прилага националния код на лекарствата. Ако това се прави реално, пътят на всяка опаковка ще бъде проследима в случай на нужда от производителя до крайния потребител. В момента обаче, по официални данни на Българската организация по верификация на лекарствата, едва 40% от опаковките с рецепта, които се продават у нас, се отписват от системата. Тоест, от 180 млн. продадени опаковки, само за 80 млн. може да се каже как и къде са отишли. Съпротивата срещу верифицирането обаче е огромна сред голяма част от аптеките, в същото време контролните органи в лицето на ИАЛ до момента не са дали отговор колко тематични проверки са извършили и какви са последиците. Фактите обаче са ясни – верифицират се по-малко от половината  опаковки. В същото време проблеми има и със слагането на националните кодове на лекарствата, които бяха въведени година по-късно още на ниво производители, а данните от там се ползват включително и при мониторирането на недостига чрез СЕСПА. С това спънките на електронизацията на здравеопазването не свършват. Съпротивата на Българския лекарски съюз спря въвеждането на електронните рецепти за всички медикаменти с рецепта.


Втората

Освен осигуряването на реални данни за пътя на лекарствата, проблем е и тяхната употреба. Към момента властите сякаш не се оказват особено заинтересовани проактивно да следят процесите и да реагират, ако не се стигне до генериране на обществено напрежение. У нас достъп до системата за верификация, властите имат в лицето на ИАЛ. Агенцията би могла да рапортува към тях за евентуални нарушения или те да искат активно от нея информация, очевидно обаче процесът не сработва добре. Доказателство за това са и няколко случая от 2020 г., когато касата не плати за онколекарства на три болници – СБАЛОЗ-София, ИСУЛ и КОЦ-Враца, заради отчитането на едни и същи кодове два пъти към системата за верификация. Още тогава стана ясно, че е добре НЗОК да плаща за едно лекарство само, след като е отписано от системата, това обаче до момента не стана факт. А на практика една от елементарните стъпки, за да се спрат подозренията за източване на обществени средства чрез нелегален паралелен износ и компрометиране на терапията на пациентите с онкологични заболявания, е точно тази - условието аптеките да могат да отчитат към касата за плащане на болницата само верифицирани лекарства – отписани от системата след приложението им. Тази мярка трябва да се заложи още на софтуерно ниво, така че да няма как да се подмине от никой изпълнител. Това ще затвори вратите за незаконен паралелен износ, както и възможностите касата да плаща за нещо, което не е използвано за лечение на български пациент. Тогава ще могат да се видят и размерите на злоупотребите – ако след въвеждането на подобна мярка, рязко спадне броят на пациентите и приложените лекарства, значи незаконният износ е бил в големи размери. Как ще се развият нещата предстои да видим в следващите дни. Междувременно clinica е отворена, за да публикува мненията на всички заинтересовани страни по темата.


Кислородотерапията стигна до депутатите

Кислородотерапията стигна до депутатите

Две фирми са заявили желание да предоставят апарати за реимбурсация, но медиците и касата още не могат да се разберат по какъв начин да стане това

Благоевград с денонощна аптека до дни

Благоевград с денонощна аптека до дни

От февруари ще заработи първото гише, на което хората ще могат да се снабдят с лекарства през всеки час на денонощието, казаха от общината
Допълнителен код върху опаковката на лекарствата

Допълнителен код върху опаковката на лекарствата

По този начин ще се подобри контрола върху потреблението им, смятат депутати от ГЕРБ

НЗОК няма да плаща кислородотерапията

НЗОК няма да плаща кислородотерапията

Тя не може да е част от помощните средства, защото пациентите не са хора с увреждания, смятат лекари в Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия

Липсва контрол над търговията с лекарства

Липсва контрол над търговията с лекарства

Износът трябва да става само при 100% наличност в страната, проф. Асена Сербезова е променила формулата на СЕСПА без да предприеме други мерки, заяви Асен Меджидиев

30 млн. за неразрешени лекарства

30 млн. за неразрешени лекарства

Средната терапия на човек през миналата година е била 109 хил., показва справка на здравната каса

МЗ не адресира правилно дефицита на лекарства

МЗ не адресира правилно дефицита на лекарства

В 41% от всички сигнали медикаментите са налични, но не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил, казват от БАРПТЛ
Нужен е анализ за нова формула на СЕСПА

Нужен е анализ за нова формула на СЕСПА

Вместо да предложи мотивирани и решения на проблема с недостига на лекарства, здравният министър сипе необосновани обвинения и предложения, казва доц. Васил Пандов

Има лекарства, внасяни за милиони, а няма такива за 1.8 лв.

Има лекарства, внасяни за милиони, а няма такива за 1.8 лв.

По случая с арестуваното момиче подготвихме писмо до МЗ и до депутатите, за да се мисли как да бъде предотвратена следващата такава ситуация, казва Веска Събева
ЕМА предупреждава за Zolgensma

ЕМА предупреждава за Zolgensma

В директна комуникация медиците ще получат информация за възникнали фатални случаи и обновени правила за пациентите 

1 2 3 4 5 ... 118 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ