ТРУДОВА МЕДИЦИНА

Българите избират заплатата пред здравето

22-05-2017 06:47

Борим се да открием каква е скритата професионална заболеваемост, обяснява доц. Милена Янчева-Стойчева

Българите избират заплатата пред здравето

Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg

160 милиона души по света се поболяват от работа. А $3 трилиона годишно се губят заради трудови злополуки и професионални заболявания. Бърнаутът се превръща в епидемия. Но в същото време списъкът на професионалните заболявания се е стопил до 17 диагнози. Какъв е изходът от омагьосания кръг? Clinica.bg продължава серията интервюта с изследователите и преподаватели от катедра "Трудова медицина" на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София.

- Доц. Янчева, увеличават ли се професионалните болести?

- За съжаление, регистрацията на професионални болести в последните години намалява. Това не е, защото нацията е по-здрава или условията на труд се подобряват много, а поради проблеми със самото регистриране. Служителите се страхуват да иницират процеса за признаване на професионална болест – причината е, че се боят за своята работа. Обикновено го правят преди пенсиониране, когато смятат, че е по-подходящ момент. В България няма достатъчно работа и намирайки си място, хората предпочитат да се трудят в недобри условия и да получават заплата, отколкото да се грижат за здравето си. Ето защо, инициативата трябва да е в работодателите. Както за профилактични прегледи, така и за по-добри условия на труд, заедно със Службите на трудова медицина. В България липсва контрол. Затова, чрез тези проучвания, които организира катедра „Трудова медицина”, очакваме да открием т.нар. скрита заболеваемост, да открием субективното усещане на работника, дали се той се чувства здравословно добре или зле.

- Какво е решението тогава?

- Решението е организиране на по-добре действащи контролни органи, които да имат правата да сакционират съответно и работодателя, и работника, и Службата по трудова медицина. Нужни са повече проучвания, които изследват, както факторите на работната среда, така и диагностицирането на професионалните заболявания, както и обучения на лекарите по трудова медицина.

- Защо е нужна единна информационна система в областта на трудовата медицина?

- Задължително е наличието на регистър, тъй като има огромно количество данни, които се събират и в Регионалните здравни инспекции (РЗИ), в службите по трудова медицина. Без систематизирането им не е възможна обработка. Няма как да стане обобщаването на данните и съответно – добрите анализи за състоянието, в което се намира професионалната заболеваемост.

- Докъде сте стигнали с въвеждането?

- Направена е рамката и е готова програмата, по която ще бъдат въвеждани данните, като програмен продукт. Също имаме идеята за пускането им като пилотна фаза в отделни служби по трудова медицина – за въвеждане на информацията специално за временната неработоспособност и част от професионалните болести. За професионалните болести регистърът е организиран от много години. В него са въведени данни, като имаме такива от 1975 г. до 2008 г. В момента се допълват онези от НОИ, тъй като те са отговорната институция за въвеждането им. Ние ежегодно правим проучвания на факторите на работната среда, като включваме и анализираме и новите – обездвижване, компютри, породени от промените в трудовия процес.

НОУ-ХАУ

По-добрите условия на труд

не искат значими инвестиции

Проф. Каролина Любомирова,

Ръководител на секция „Токсикология” към катедра „Трудова медицина”

Трудовата медицина е една от най-важните превантивни специалности. Грижата за здравето и предпазването от професионални и свързани с труда заболявания може да намали броя на хората, страдащи от хронични и тежки диагнози. И съответно – разходите в системите на здравеопазването и социалното осигуряване. Ако преди е преобладавал физическият труд и рисковете са били свързани повече с механични травми или пък увреждания в резултат на високи концентрации на прах или химични вещества, днес, до голяма голяма степен, на повечето работни места тези фактори са овладени на приемливо ниво. Но с автоматизацията навлизат нови заплахи, свързани с нервно-психичното напрежение. Затова акцент в днешно време в повечето професии имат физиологичните проблеми, обусловени от недобра eргономия на работното място, прекалено голям обем дейности, които трябва да се извършат, както и информация, която да се преработи. Съответно целта е да се намали свързаното с това напрежение, което може да доведе до стрес и редица други неблагоприятни за здравето последици. Затова в последните 10 години в нашата катедра „Трудова медицина” проучваме условията на труд в различните икономически отрасли, включително такива, свързани с новите рискове. И на основата на резултатите разработваме програми за обучение, насочени и към служителите, и към работодателите. Освен това, 120 наши възпитаници вече са се дипломирали. И са готови да разработват програми, с които да помагат на работодателите да се справят с тези нови рискове.

Колкото и да са малко регистрираните професионални заболявания, мнозинството от тях са свързани с опорно-двигателния апарат, както и със стреса при работа. Това се дължи на недобрите физиологични режими на труд и почивка и недобрата eргономия, създадена от работодателя. Невинаги подобряването на условията е свързано със значими инвестиции. Понякога подобряване на организацията или подреждане ергономично на работното място до голяма степен може да намали проблемите. Чрез подходящи специалисти, каквито подготвяме ние, и които да консултират работодателите, бихме могли да намалим свързаните с труда заболявания на опорно -двигателната, сърдечно-съдовата и нервната система. Ако вече се е стигнало от графата „работещи” хората да преминат в графа „пациенти”, тогава специалистите по трудова медицина не са си свършили работата.

Още по темата