Интервю

Някой има интерес от роенето на болници

07-11-2022 05:56
Те се разкриват по доходоносни специалности от хора, които искат да правят медицински бизнес, а не здравеопазване, казва д-р Цветомир ЦветковНякой има интерес от роенето на болници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Писмо до президента с молба да се спазват законите и да се сложи ред в здравната система изпратиха пет болници от Бургас. Повод за него стана желанието на друго лечебно заведение да удвои леглата си активно лечение в региона, въпреки че населението в цялата страна намалява. Защо се стига до подобна ситуация, има ли нужда от нови легла и болници, трябвали да се сложи ли край на безкрайното им роене, попитахме д-р Цветомир Цветков. Той е председател на Регионалната лекарска колегия в Бургас.

- Д-р Цветков, какво е състоянието на здравната мрежа в област Бургас?

- То е типично за страната, с достатъчен брой вече лечебни заведения и с недостатъчен брой специалисти във въпросните лечебни заведения. Макар че се изработи така наречената здравна карта, това по-скоро е някакъв инструмент, който е с информативен характер, отколкото с регулативен.

- А доколко актуална е здравната карта, с която разполага областта, тя беше изработена през 2018 г.?

- Имаше едни активности през лятото по темата за изработване на актуална здравна карта, нямам информация докъде е стигнала тази дейност. Но доколкото знам, някаква актуализация се прави, макар и малко със задна дата.

- Тази здравна карта, с която сега разполагаме, отразява ли актуалното състояние – не са ли са се увеличили лечебните заведения за сметка на намаляване на населението?

- Именно, тя отразява някаква момента снимка към онзи период отпреди 4 години, но в никакъв случай не показва как се е променило населението заради всички демографски проблеми, които настъпват в цялата страна, а дори тогава лечебните заведения са били в един добър обем.

- За сметка на това обаче, сега при намаляващо население има разкрити нови лечебни заведения, нали така?

- Да, затова аз казвам, че тази здравна карта е по-скоро с информативен характер, отколкото с регулативен. Идеята беше тя да дава информация за нуждите от медицинска помощ и съобразно тях да се откриват нови лечебни заведения. Но доколкото ми е известно и доколкото е видно, откриват се лечебни заведения независимо и дори въпреки нуждите, очертани от здравната карта. Нуждите поне за бургаска област за на 90% задоволени в големите градове. В периферията на областта сигурно има нужда от специалисти, които да поемат здравната помощ на населението, но за специално за Бургас няма дефицит на лечебни заведения.

- Нуждите по тази здравна карта, които са заложени преди четири години, вече не са ли и по-големи от реалните заради намаляващото население?

- Вероятно е точно така заради демографския срив, но мисля, че дори без откриването на нови лечебни заведения през последните години, броят им беше по-голям от нуждите на населението.

- Защо се стигна до такова разрастване на мрежата, БЛС е част от съгласувателната процедура, какви становища давате като съсловна организация?

- Ние сме по-скоро след съгласувателната процедура и нашето становище е по-скоро формално. Дори то да е негативно, при положение, че МЗ е дало разрешение за откриване на лечебно заведение работата вече е свършена и ние не можем да коригираме това.

- Тоест, реално вие не сте били питани дали има нужда от разкриването на болници в страната, така ли?

- Да, след като се открие болницата, когато реши да разширява дейността си, тя иска някакво мнение от БЛС за съответната територия, но то е по-скоро формално, защото е изговорено със съответните органи, които извършват този разрешителен режим.

- Сега стана ясно, че една от болниците в Бургас иска да увеличи легат си за активно лечение с над 300, други пет смятат, че това не е в интерес на здравната мрежа, как смятате вие?

- Това не е в интерес не само на здравната мрежа, но най-вече на населението. И към момента заетостта на леглата се движи около 50%. Тоест, ние при наличните легла имаме заетост около 60%, което е малко пресилено, но дори и така да е, имаме 40% свободен капацитет. С откриването на още легла, това означава, че заетостта ще падне до 30-40 процента, което е пагубно за здравната мрежа. Като начало, това ще доведе до източване на здравни специалисти. След това, в желанието си да съществуват, лечебните заведения ще предприемат некоректни действия, които да доведат до приходи и хоспитализации, и конкурентна преднина пред другите. Това няма да подобри качеството на здравната услуга, а ще го влоши.

- Доколко равнопоставени са болниците с оглед на приема на спешни пациенти, на всички видове заболявания, има ли делегиране на неблагоприятните в медицинско и финансово отношение случаи на общинските и държавните структури?

- Това е стара практика и тя няма как да бъде избегната по простата причина, че една частна болница може да си избере специалностите, по които да работи, както и организацията на работа – дали ще приема спешни пациенти например е въпрос на вътрешен ред. А пациентите, които не са атрактивни, като заболяване и състояние, остават държавните лечебни заведения.

- Защо според вас се стига до това роене на болници – вие, като представител на съсловната организация си давате сметка, че не трябва, самите лечебни заведения вече го осъзнават, защо обаче властите го толерират?

- За да не твърдя нещо, за което нямам 100 процентова информация, ще кажа само – някой има интерес от това. Под „някой" имам предвид някой, който държи разрешителния режим. Защото при условие, че няма нужда от нови болниците, някой ги разкрива и то по доходоносни специалности, които са обект на внимание от хора, които искат да правят медицински бизнес, а не здравеопазване.

- Доколко остра е кадровата криза в самите болници в Бургас?

- Много е остра. Само за специалистите лекари, но и за специалистите по здравни грижи. Изобщо недостигът на специалисти в здравната система е тотален. Има застаряване на лекарския персонал, същото важи и за сестрите, разбира се. Някъде около 56-58 е средната възраст на работещите в здравеопазването, а това значи две-три стъпки преди пенсиониране. Нови хора почти няма или те не са достатъчни, за да захранят нуждите, а всяка една голяма лечебна база има нужда да се напълни с лекари, защото леглата не правят здравеопазване.

- Какви са последствията за пациентите от това?

- Здравеопазването страда – страда и пациентът, казано в резюме. Търсенето на лекаря, който до вчера е бил в една болница, сега е в друга, е проблем, защото пациентът трябва да го намери. Това, че лекарите гастрольори в новооткритите болници са три дена в областта, а в останалото време ги няма, също пречи. Това са все неща, които могат само да влошат качеството на здравната услуга.

- Говорейки си за работата на един лекар на няколко места, не е ли крайно време тази практика да се прекрати?

- Да, хубаво е да се сложи край на тази практика, но е невъзможно. Невъзможно е по две причини, първо необходимостта от лекари за сключване на договори с касата, което води до компромиси. И второ заради финансовото обезпечаване – когато един лекар получава заплата от 1600-1800 лв., той трябва да работи на поне две места.

- Но, ако той работи е една болница и на кабинет в извънболничната помощ, това не е ли достатъчно, защо трябва да има договор с повече от една болница?

- За да се напълнят болниците с медицински специалисти според изискванията на съответните нормативни документи за съществуване на лечебно заведение. Това е причината - тя има някакво отношение към нови легла и лечебни заведения.

- Но кому са нужни тези лечебни заведения, след като населението намалява?

- Този, който развива медицински бизнес, той има нужда.

- Не е ли време това да спре?

- Време е, но то е въпрос на нормативна уредба и на спазването й. А спазването на тази уредба започва от горе надолу – от държавата.

- Фактите показват, че през последните години хоспитализациите драстично намаляха, като предните години се изтъкваше като причина КОВИД. Но пандемията вече отшумя, каква е тогава причината?

- Причината е обезлюдяването на страната, виждате последното преброяване какво показва, вече не сме 7 или 8 млн., а 6.

- С 800 хил. души по-малко сме, толкова голямо ли е обезлюдяването, за да обясни изцяло намаляването на хоспитализациите?

- Това не е реалното население, което живее в страната, а преброеното. Но част от населението е гастролиращо, това са хора, които пътуват по 4-5 месеца работят в чужбина, връщат се за малко, пак отива, така че реално те не са тук, а само се водят за такива. Другото, което е, народът намалява заради възрастта си,а нови не се раждат, защото младите хора имат максимум по 1-2 деца.

- Тази допълнителна редукция на населението отново поставя на дневен ред въпроса – докога ще роим болници и ще ги издържаме, защото сме задължени да плащаме осигуровки?

- Няма смисъл да роим болници. Това не прави нищо добро, нито на страната, нито на данъкоплатеца, нито на пациента. Единствено прави добро на този, който е решил да развие някакъв бизнес и да спечели едни пари поради конюнктурни възможности, които му предоставя здравната система.

- В този смисъл БЛС няма ли да предприеме инициатива за промяна, защото сме в политическа криза и очевидно държавата е безпомощна?

- БЛС няколко пъти изразява мнение по темата, че след като участваме в изработването на здравната карта, искаме и тя да се ползва, защото това е смисълът на съществуването й. Иначе няма как да влияем върху политиката на МЗ за създаване на нови лечебни заведения, можем да дадем препоръки, но е въпрос на чуваемост.

- Ако сега има кой да ви чуе от здравните власти или дори президента, защото болниците вече се обръщат директно към него – какви биха били вашите препоръки?

- Ние дълго време работим в системата и знаем какви са нуждите, така че препоръките биха били такива: да се редуцират до екзистенц минимума лечебни заведения, за да могат да разполагат с нужния брой специалисти, да покрият равномерно страната и да отговарят на нуждите на населението. Това трябва да се направи.


Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Част от този капацитет е в малки болници с местно значение, които са с изчерпващи се възможности за предоставяне на комплексни грижи, смятат властите

54 болници са поискали да разширят дейността си

54 болници са поискали да разширят дейността си

Здравното министерство е разрешило на 31, останалите чакат отговор, има и две заявки за нови лечебни заведения

Държавата си препоръча да спре роенето на болници

Държавата си препоръча да спре роенето на болници

25% от леглата в тях са излишни, развитието им трябва да става в рамките на вече съществуващите, се казва в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги

Роенето на болници скандализира и ПП

Роенето на болници скандализира и ПП

Поредното лечебно заведение е на път да се построи в Плевен, при това върху детска площадка и в нарушение на ЗУТ, алармираха днес от партията, визирайки проект на Търговска лига

КЗК отказа да се занимава със „Сърце и мозък

КЗК отказа да се занимава със „Сърце и мозък

Решението на комисията е по искането на частната болница за разглеждане на картел между лечебни заведения в Бургас

Още болници искат ред в сектора от президента

Още болници искат ред в сектора от президента

След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

ТЛ строи „Мама и аз

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

Тя се води за разширение на вече съществуващата болница „Сърце и мозък", за целта Общинският съвет утре ще гласува промяна в устройствения план на града
СО даде нужния терен за Детската болница

СО даде нужния терен за Детската болница

Той ще бъде приобщен към държавните имоти, които бяха избрани за изграждане на дългоочакваното лечебно заведение, каза кмета Йорданка Фандъкова
Нужен е закон за детската болница

Нужен е закон за детската болница

След поредния обществен скандал, проектът за Национална детска болница бе рестартиран от служебния кабинет. Правителството вече избра терен за нея в „Горна баня", предстои да се пусне и задание за проектирането и строежа й. Това ли е правилният път и дали ще се увенчае с успех, попитахме д-р Стоян Лазаров.

Въпросът е в начина на взимане на решения

Въпросът е в начина на взимане на решения

Искаме да ни представят анализ и критерии за избора на терена за националната детска болница в Горна Баня, казва Надежда Цекулова
1 2 3 4 5 ... 10 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ