Някой има интерес от роенето на болници

Те се разкриват по доходоносни специалности от хора, които искат да правят медицински бизнес, а не здравеопазване, казва д-р Цветомир Цветков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Цветков, какво е състоянието на здравната мрежа в област Бургас?

- То е типично за страната, с достатъчен брой вече лечебни заведения и с недостатъчен брой специалисти във въпросните лечебни заведения. Макар че се изработи така наречената здравна карта, това по-скоро е някакъв инструмент, който е с информативен характер, отколкото с регулативен.

- А доколко актуална е здравната карта, с която разполага областта, тя беше изработена през 2018 г.?

- Имаше едни активности през лятото по темата за изработване на актуална здравна карта, нямам информация докъде е стигнала тази дейност. Но доколкото знам, някаква актуализация се прави, макар и малко със задна дата.

- Тази здравна карта, с която сега разполагаме, отразява ли актуалното състояние – не са ли са се увеличили лечебните заведения за сметка на намаляване на населението?

- Именно, тя отразява някаква момента снимка към онзи период отпреди 4 години, но в никакъв случай не показва как се е променило населението заради всички демографски проблеми, които настъпват в цялата страна, а дори тогава лечебните заведения са били в един добър обем.

- За сметка на това обаче, сега при намаляващо население има разкрити нови лечебни заведения, нали така?

- Да, затова аз казвам, че тази здравна карта е по-скоро с информативен характер, отколкото с регулативен. Идеята беше тя да дава информация за нуждите от медицинска помощ и съобразно тях да се откриват нови лечебни заведения. Но доколкото ми е известно и доколкото е видно, откриват се лечебни заведения независимо и дори въпреки нуждите, очертани от здравната карта. Нуждите поне за бургаска област за на 90% задоволени в големите градове. В периферията на областта сигурно има нужда от специалисти, които да поемат здравната помощ на населението, но за специално за Бургас няма дефицит на лечебни заведения.

- Нуждите по тази здравна карта, които са заложени преди четири години, вече не са ли и по-големи от реалните заради намаляващото население?

- Вероятно е точно така заради демографския срив, но мисля, че дори без откриването на нови лечебни заведения през последните години, броят им беше по-голям от нуждите на населението.

- Защо се стигна до такова разрастване на мрежата, БЛС е част от съгласувателната процедура, какви становища давате като съсловна организация?

- Ние сме по-скоро след съгласувателната процедура и нашето становище е по-скоро формално. Дори то да е негативно, при положение, че МЗ е дало разрешение за откриване на лечебно заведение работата вече е свършена и ние не можем да коригираме това.

- Тоест, реално вие не сте били питани дали има нужда от разкриването на болници в страната, така ли?

- Да, след като се открие болницата, когато реши да разширява дейността си, тя иска някакво мнение от БЛС за съответната територия, но то е по-скоро формално, защото е изговорено със съответните органи, които извършват този разрешителен режим.

- Сега стана ясно, че една от болниците в Бургас иска да увеличи легат си за активно лечение с над 300, други пет смятат, че това не е в интерес на здравната мрежа, как смятате вие?

- Това не е в интерес не само на здравната мрежа, но най-вече на населението. И към момента заетостта на леглата се движи около 50%. Тоест, ние при наличните легла имаме заетост около 60%, което е малко пресилено, но дори и така да е, имаме 40% свободен капацитет. С откриването на още легла, това означава, че заетостта ще падне до 30-40 процента, което е пагубно за здравната мрежа. Като начало, това ще доведе до източване на здравни специалисти. След това, в желанието си да съществуват, лечебните заведения ще предприемат некоректни действия, които да доведат до приходи и хоспитализации, и конкурентна преднина пред другите. Това няма да подобри качеството на здравната услуга, а ще го влоши.

- Доколко равнопоставени са болниците с оглед на приема на спешни пациенти, на всички видове заболявания, има ли делегиране на неблагоприятните в медицинско и финансово отношение случаи на общинските и държавните структури?

- Това е стара практика и тя няма как да бъде избегната по простата причина, че една частна болница може да си избере специалностите, по които да работи, както и организацията на работа – дали ще приема спешни пациенти например е въпрос на вътрешен ред. А пациентите, които не са атрактивни, като заболяване и състояние, остават държавните лечебни заведения.

- Защо според вас се стига до това роене на болници – вие, като представител на съсловната организация си давате сметка, че не трябва, самите лечебни заведения вече го осъзнават, защо обаче властите го толерират?

- За да не твърдя нещо, за което нямам 100 процентова информация, ще кажа само – някой има интерес от това. Под „някой" имам предвид някой, който държи разрешителния режим. Защото при условие, че няма нужда от нови болниците, някой ги разкрива и то по доходоносни специалности, които са обект на внимание от хора, които искат да правят медицински бизнес, а не здравеопазване.

- Доколко остра е кадровата криза в самите болници в Бургас?

- Много е остра. Само за специалистите лекари, но и за специалистите по здравни грижи. Изобщо недостигът на специалисти в здравната система е тотален. Има застаряване на лекарския персонал, същото важи и за сестрите, разбира се. Някъде около 56-58 е средната възраст на работещите в здравеопазването, а това значи две-три стъпки преди пенсиониране. Нови хора почти няма или те не са достатъчни, за да захранят нуждите, а всяка една голяма лечебна база има нужда да се напълни с лекари, защото леглата не правят здравеопазване.

- Какви са последствията за пациентите от това?

- Здравеопазването страда – страда и пациентът, казано в резюме. Търсенето на лекаря, който до вчера е бил в една болница, сега е в друга, е проблем, защото пациентът трябва да го намери. Това, че лекарите гастрольори в новооткритите болници са три дена в областта, а в останалото време ги няма, също пречи. Това са все неща, които могат само да влошат качеството на здравната услуга.

- Говорейки си за работата на един лекар на няколко места, не е ли крайно време тази практика да се прекрати?

- Да, хубаво е да се сложи край на тази практика, но е невъзможно. Невъзможно е по две причини, първо необходимостта от лекари за сключване на договори с касата, което води до компромиси. И второ заради финансовото обезпечаване – когато един лекар получава заплата от 1600-1800 лв., той трябва да работи на поне две места.

- Но, ако той работи е една болница и на кабинет в извънболничната помощ, това не е ли достатъчно, защо трябва да има договор с повече от една болница?

- За да се напълнят болниците с медицински специалисти според изискванията на съответните нормативни документи за съществуване на лечебно заведение. Това е причината - тя има някакво отношение към нови легла и лечебни заведения.

- Но кому са нужни тези лечебни заведения, след като населението намалява?

- Този, който развива медицински бизнес, той има нужда.

- Не е ли време това да спре?

- Време е, но то е въпрос на нормативна уредба и на спазването й. А спазването на тази уредба започва от горе надолу – от държавата.

- Фактите показват, че през последните години хоспитализациите драстично намаляха, като предните години се изтъкваше като причина КОВИД. Но пандемията вече отшумя, каква е тогава причината?

- Причината е обезлюдяването на страната, виждате последното преброяване какво показва, вече не сме 7 или 8 млн., а 6.

- С 800 хил. души по-малко сме, толкова голямо ли е обезлюдяването, за да обясни изцяло намаляването на хоспитализациите?

- Това не е реалното население, което живее в страната, а преброеното. Но част от населението е гастролиращо, това са хора, които пътуват по 4-5 месеца работят в чужбина, връщат се за малко, пак отива, така че реално те не са тук, а само се водят за такива. Другото, което е, народът намалява заради възрастта си,а нови не се раждат, защото младите хора имат максимум по 1-2 деца.

- Тази допълнителна редукция на населението отново поставя на дневен ред въпроса – докога ще роим болници и ще ги издържаме, защото сме задължени да плащаме осигуровки?

- Няма смисъл да роим болници. Това не прави нищо добро, нито на страната, нито на данъкоплатеца, нито на пациента. Единствено прави добро на този, който е решил да развие някакъв бизнес и да спечели едни пари поради конюнктурни възможности, които му предоставя здравната система.

- В този смисъл БЛС няма ли да предприеме инициатива за промяна, защото сме в политическа криза и очевидно държавата е безпомощна?

- БЛС няколко пъти изразява мнение по темата, че след като участваме в изработването на здравната карта, искаме и тя да се ползва, защото това е смисълът на съществуването й. Иначе няма как да влияем върху политиката на МЗ за създаване на нови лечебни заведения, можем да дадем препоръки, но е въпрос на чуваемост.

- Ако сега има кой да ви чуе от здравните власти или дори президента, защото болниците вече се обръщат директно към него – какви биха били вашите препоръки?

- Ние дълго време работим в системата и знаем какви са нуждите, така че препоръките биха били такива: да се редуцират до екзистенц минимума лечебни заведения, за да могат да разполагат с нужния брой специалисти, да покрият равномерно страната и да отговарят на нуждите на населението. Това трябва да се направи.