Лице

Лекарят – философ или защо сме си същите

04-11-2022 10:27
Д-р Петър Калайджиев от ИСУЛ стана съавтор в престижно медицинско издание, но не може да си отговори защо не си взимаме поуки от несгодитеЛекарят – философ или защо сме си същите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Кардиологът д-р Петър Калайджиев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" стана съавтор на научна публикация в едно от най-реномираните медицински списания в света „The New England Journal of Medicine". Това е медията на второ място като импакт фактор в медцинската общност. Той е от Клиниката по кардиология на болницата.
Публикацията представя резултатите от рандомизирано проучване на нов медикамент срещу тежките случаи на коронавирус. КОВИД отделението на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" беше един от 19-те центрове от Европа, САЩ, Бразилия, които взеха участие в изследването. В него са се включили и 16 български пациенти.

 

От какво бяха впечатлени чужденците

 

„Резултатите, които констатирахме – и ние, и останалите колеги по света, бяха впечатляващи – над 55% намаление на риска от смърт при тези, най-тежки пациенти. Самата статия привлече много голям световен интерес, защото в нея се доказва, че един медикамент, в чието изпитване участвахме, може да се окаже ключ точно към тези пациенти, които имаха нужда от най-голямо внимание и при които имаше най-висока смъртност.", заяви д-р Петър Калайджиев. В продължение на две години той оглавяваше най-голямото КОВИД отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ", където обаче смъртността сред пациентите от инфекцията бе най-висока в страната. През него са преминали над 2400 пациенти с коронавируса. Затова и младият кардиолог бе поканен в проучването, а след това да стане и съавтор на научната статия.

 

Биографично за него

 

Д-р Петър Калайджев е роден през 1989 г. в Гоце Делчев. Медицина започва да следва през 2008 година в медицинския университет в столицата. Оттогава живее в София. Веднага след завършването си през 2014-та започва работа в ИСУЛ. През 2019 г. завършва специализацията си по кардиология, а на следващата година, вече като кадиолог е един от първите които се включват в лечението на КОВИД-19. От тогава досега, по един или друг начин, той е постоянно свързан с лечението на това заболяване. Той е от хората, които по време на първата вълна почти живееха в болницата. И той и колегите му, работеха и нощуваха седем денонощия в отделението, а след това четиринадесет дни под карантина, изолирани кой където може, някои пак в болницата, дочакваха да дойдат отново седемте работни дни и да влязат, облечени в белите костюми пак в отделението.

 

Уроците, за които не съжалява

 

„Беше много трудно. Беше опасно, но не съжалявам. За две години и половина, сякаш изкарах още един университет", шегува се от дистанцията на времето д-р Петър Калайджиев и пипомня, че месец след началото на пандемита вече е назначен за началник на КОВИД отделението в ИСУЛ.

„В началото за мен, а и за колегите, всичко случващо се бе голям шок. Не знаехме как да лекуваме усложненията, как да процедираме с пациентите, развиващи тежка дихателна недостатъчност, които попадаха в интензивните отделения", не крие някогашните си страхове д-р Калайджиев. В статията, в която той е съавтор са представени данни от пациенти с тежък КОВИД-19 и тяхното лечение, извлечени от широко мащабно международно проучване. Така, новата коронавирусна инфекция и предизвикателствата й за световната медицинска общност за д-р Петър Калайджиев се оказва възможност да бъде забелязан от същата тази международна медицинска общност. Затова той е и поканен, като съавтор, на статията в „The New England Journal of Medicine".

 

Екзистенциалният страх от неизвестното

 

От дистанцията на две години и половина, когато започна първата вълна на пандемията и почти цяла Европа бе в локдаун досега той все още не се наема да дава категорични оценки за това, дали тогава властите преиграваха със строгостта си или правеха всичко това, за да ограничат разпространението на заразата. „Всичко непознато създава екзистениален страх. Тъмното винаги е страшно. Дали строгостта тогава беше резонна, дали ни е помогнала, е трудно да се каже. По-скоро тя не ни помогна, защото паниката не беше в полза нито на обществото, нито на нас, лекарите, които трябваше да лекуваме хората, но още не знаехме как. Просто, опитвахме различни методи, докато с практиката бъде утвърден и съответния медицински протокол. КОВИД-19 бе едно предизвикателство за всички ни, но даде и огромен тласък в развитието на медицинската наука и фармацията", казва д-р Калайджиев. Като се замисля върху ситуацията у нас, допълва, че пак заради КОВИД-19 бяха направени куп неща, отлагани и дори тенденциозно неглижирани във времето.

 

Истината за здравеопазването ни

 

„Да си спомним само какво беше с инфекциозните отделения – най-недофинансираните, най-подценяваните, лекарите – инфекционисти – също. Коронавирусът ни отвори очите за много неща. Той изведе на преден план много от недостатъците не само на нашата, на българската здравна система, но и на чуждестранните. Голяма част от държавите в световен мащаб си взеха поуки от това, казва младият лекар, но не се наема да каже същото и за България. Ние не го направихме. Напротив, при нас всяка вълна все едно всичко започваше отначало. Винаги не бяхме готови. Винаги нямахме без кадри, нямахме апаратура, нямахме подготвени специалисти. Пандемии са се случвали от дълбока древност. Повечето страни успяха да направят някаква адаптация към последната. Аз обаче не съм убеден, че ако пандемичната вълна се повтори, ние ще сме по-добре организирани", не крие своя песимизъм д-р Петър Калайджиев. И се замисля, търсейки да обясни дали с народопсихологията ни, дали с някаква друга, нашенска особеност може да се обясни това извечно припознаване на познатото, на рутинното като ново.

 

Кой ни е виновен, че сме такива

 

„Вероятно, така е по-лесно, да си кажем, че новото е непознато и затова не умеем да се справяме с него. Народопсихологията ни тук определено има роля. Ние не умеем да се консолидираме. Нещо повече, не инвестираме в колектива, макар и една такава инвестиция да е инвестиция в обществото, в неговото здраве, в неговото духовно и материално израстане", опитва се той да открие отговора за себе си, разсъждавайки върху извечния въпрос, защо ние, българите, сме такива?! Младият лекар не може да се примири, че по същата антилогика се процедира и с българското здравеопазване. „Все още на него се гледа на нещо, като обслужваща сфера, без да се мисли за профилактиката, за превенцията. Подценява се факта, че имаме ли здрав народ, страната ще има и здрава работна ръка, а с това и прогрес", казва д-р Петър Калайджиев и заключава с общоизвестният извод, че инвестициите в българското здравеопазване са крайно недостатъчни.

Всекидневният му досег с пациентите и техните близки определено го е направило философ. Замисля се, дали преживените несгоди по време на пандемията, особено по време на първа вълна, когато се отприщи лавина от съпричастност са ни направили по-добре или не. Признава си, че над този въпрос мисли от пролетта на 2020 година, но така и до днес не може да си даде еднозначен отговор. „Обикновено, един такъв тежък удар води народа до съпричастност, до ангажираност, до по-глобален поглед върху социалните проблеми и добри практики, като помощта дори от страна на непознати за хората под карантина, възрастните, децата с неравностойно положение. В задаващата се глобална икономическа криза тази зима и в следващите години тези уроци ще са ни още по-наложителни. Да се надяваме, че не сме забравили наученото", казва д-р Калайджиев.

 

Да вдигнеш сватба по време пандемия

 

Независимо, че за две години и половина д-р Петър Калайджиев поти да няма свободен ден споделя, че са това време са му се случили и две изключително радостни и осмислящи живота у събития. По време на първата година от пандемията се оженил. Съпругата му също е лекар. По време на втората година му се родила дъщеричка. „Това е щастие, за което човек си струва не само да живее, но и да се бори в живота, за да предостави най-доброто на близките си, да даде най-доброто възпитание на детето си", заявява д-р Калайджиев. За семейството си обаче се въздържа да говори. Казва, че иска да държи близките си далече от общественото внимание. Може обаче с дълго да разказва за новото си увлечение – земеделието. Преди година си е купил къща в село недалече от София. Всеки възможен уикенд, когато не е дежурен заминава там със съпругата си и дъщеря си. „Заслужава си човек да е близо до природата, да наблюдава как светът живее и без нашата, човешка намеса, и да си прав изводите, дали за всичко, което правим сме прави", смее се д-р Калайджиев. И не крие, че би живял далече от шумната столица.


Да посрещнеш първа новия живот

Да посрещнеш първа новия живот

Д-р Калина Пиперкова е второ поколение лекар, началник е на АГ-отделението в болница „Тракия", един от най-търсените специалисти
Мъжът, който сбъдва мечти

Мъжът, който сбъдва мечти

Пилотът Васил Вълков е един от най-добрите въздушни вълци с 9500 летателни часа, подготвя колеги за медицинските хеликоптери
Да не се уплашиш от стената

Да не се уплашиш от стената

54-годишният Антонио Димитров не се побоя да се изправи срещу бездушието и да започне гладна стачка заради хората с ТЕЛК
Докторът, който не стана инженер

Докторът, който не стана инженер

Д-р Ивац Нацев взе годишната награда на болница „Проф. Александър Чирков" Заслужил лекар на 2022-ра
Лекар с летящ старт

Лекар с летящ старт

Д-р Ива Андреева е носител на „Златен Хипократ", завърши медицина в МУ-Плевен тази година въпреки забраната на родителите си
Призванието да си доктор на село

Призванието да си доктор на село

77-годишният д-р Боян Михайлов се грижи вече 40 години за хората от Средец, пренася болни на ръце до линейката
 Госпожа Воля

Госпожа Воля

В продължение на година и половина Анелия Кирилова е напълно неподвижна, открива изкуството и чрез него отново е на крака
Изборът да спасяваш

Изборът да спасяваш

Отец Дилян Цветков е дългогодишен кръводарител, увлякъл е по тази кауза куп приятели и близки
Жана Д’Арк от Добрич

Жана Д’Арк от Добрич

Медицинската сестра Нора Джамбазова е моторът на протестите в болницата, не се отказва от тях, каквото и да й струва това
Живот без компромиси

Живот без компромиси

Здравният инспектор от Благоевград Валентина Георгиева, е плашена неведнъж от „бизнесмени", но не се отказва от професията си
1 2 3 4 5 ... 8 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ