Плуването помага на деца с кръвно и астма

Басейнът калява от бебе, но истинските уроци започват след 4 годинки, обяснява треньорът Атанас Берберов

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

„Плуването е единственият спорт, в който няма никакви травми. Е, ако някой реши да скочи надолу с главата и се удари в стената, да не търси вината в него!“, шегува се Атанас Берберов. Това, което прави плуването уникално за организма, е хоризонталното положение на тялото – позата, в която всеки от нас си почива най-пълноценно. Освен това, няма друг спорт, при който всички мускулни групи да се натоварват почти равномерно. Именно затова и плувците са толкова грациозни, обяснява треньорът. „Вижте състезателите на големите шампионати – изваяни фигури, издължени, без натрапчив релеф“, допълва той. 

ВИЗИТКА Атанас Берберов е легендарен треньор по плуване от школата на "Славия". Създал е десетки шампиони, които днес, на свой ред, преподават по цял свят. Берберов е ръководител на Школата по плуване към столичната МБАЛ "Света София".

Освен на тонус и грация обаче, плуването е и извор на здраве. Особено при проблеми с гръбнака, сърдечно-съдовата и дихателната система, разкрива специалистът. „Престоят във вода оказва страхотно влияние върху кръвообращението, обяснява Берберов. Години наред той е работил с деца с проблеми с кръвното – хипертоници и хипотоници. „Всяко лято ги събирахме на лагер за по един месец и ги учехме да плуват. Като

кръвното им се мереше по 15 пъти

– преди влизането в басейна и след това“, разказва Атанас Берберов. „След всяко занимание имаше впечатляващ ефект – стойностите при децата се нормализираха“, уточнява треньорът. Плуването щади сърцето и защото там няма такова рязко покачване на пулса, каквото е при леката атлетика или във футбола например. „При рязък спринт там пулсовете са космически“, обяснява Берберов. В плуването обаче таванът е около 180 удара в минута.

В школата успешно работят и с деца, които имат астматични проблеми. Причината е, че по време на 1-часовата тренировка нивата на кислорода, с който се насища кръвта на малчуганите, скача многократно. А хлорът в басейна, оказва се, не е проблем. „Тестовете показват, че в зоната на дишането на плувеца концентрацията на изпаренията е минимална, почти не се усеща. Вече до басейна, при треньора, е 3 пъти по-висока. А горе, на трибуните, още повече“, обяснява Берберов. Опитът му с деца с гръбначни проблеми също е солиден. Затова и треньорът препоръчва

да не се чака лекарите да поставят диагноза „сколиоза“

за да запишат детето си на плуване. „С 2-3 занимания седмично сериозните изкривявания – заради тежки раници и часове наред „изгърбване“ на чина, могат да се предотвратят“, категоричен е Берберов. И е най-добре това да стане с малките класове, когато опорно-двигателният апарат все още се развива. „Профилактиката е много важна – като се обърне каруцата, пътища много“, категоричен е Берберов.

Кога е най-добре за детето да започне да плува? Навърши ли 4 години, вече може съзнателно да тренира, обяснява специалистът. Но в джакузито на МБАЛ „Св. София“ има и 4-месечни бебета. Мъниците под 2 годинки обаче „плуват“ с родител, най-често – с мама.  За бебетата

игрите в джакузито са изключително полезни

„Първо, привикват с водната среда. После, развиват дишането си. А не на последно място – се каляват“, обяснява Берберов. И подчертава, че така се избягва наложилият се напоследък „парников модел“ на отглеждане на деца.
Истината е, че плуването за бебета е изключително популярно и на Запад, и в Русия от поне 30 години. У нас обаче много малко са спортните бази, които могат да се похвалят с джакузи с по-топла вода, което позволява и на кърмачетата да се каляват. „В Берлин например имат огромни басейни, като по цялата им стена са монтирани специални „повивалници“, в които майките оставят бебетата си и дори излизат“, разказва Берберов. Пак там игрите във водата – дори в студената, не са табу. „Нормална гледка е да видиш дете, още в количка, което се къпе в шадравана, когато навън е 15 градуса“, признава треньорът. Българските родители обаче са далеч по-предпазливи – не е изключение дори да спират децата си от занимания през зимата, „за да не настинат“. Всъщност, в басейните на школата това трудно може да се случи. Водата там е по-топла, тъй като децата са малки, а и не гонят спортно майсторство, а добър стил, здраве и тонус.

„С малките започваме в джакузито. Сега има прекрасни и безопасни помощни средства – макарони и жилетки, които не са надуваеми и няма опасност да се спукат“, обяснява Берберов. В началото най-важно е малчуганите да свикнат с правилното телолежане и дишане. Приучаването към големия басейн започва след това – първо само за 10-15 минути“, обяснява системата треньорът. Чак, когато малчуганите „напуснат“ джакузито, започва и „смисленото плуване“, както го определят Берберов. Първо се усвояват движенията на краката, после се включват ръцете, а накрая постепенно се овладяват и „изчистват“ различните стилове.

Започва се с кроул

„Само в Холандия системата е друга и там първо е брустът – смятат, че т.нар. жабешко движение е по-лесно достъпно. На практика, не е точно така. За ръцете – да, но обръщането на стъпалата е проблем за децата“, обяснява треньорът. И твърди, че да си добър на бруст е дарба. А и в овладяването на различните дисциплини и темпераментът играе роля, обяснява треньорът. „Не може да очакваш холерик да плува 800 м – той е експлозивен!“, категоричен е Берберов. Но независимо дали е сангвиник или меланхолик, сигурно е, че плуването ще научи детето на дисциплина, упорство и ще овладее „бесовете“, които върлуват в него.  „В басейна агресията се тушира“, сигурен е Берберов.

Треньорът признава, че обикновено с плуването повечето малчугани

приключват към 13-14 години – когато ги „натиснат“ уроците

За разлика от САЩ, където спортът може да осигури стипендия в престижен колеж, тук заниманията по бътерфлай, футбол или волейбол в един момент се оказват излишен лукс. За радост, плуването е като карането на колело – не се забравя, успокоява треньорът. И ако тепърва да се учиш да въртиш педалите на 30, 40 или 50 си е риск, защото можеш да свършиш потрошен в болница, то за басейна никога не е късно. „Най-възрастната ми ученичка дотук беше на 72 години. С желание и усилия всеки може да се научи да плува“, категоричен е Атанас Берберов.