Настояваме за 78 млн. лева от резерва на НЗОК

Без тези средства през октомври парите за медикаменти свършват, казва проф. Илко Гетов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Гетов, напоследък споровете около бюджета на здравната каса са много големи, има ли пренасочване на средства от болнична и извънболнична помощ за лекарства?

- В последните две-три седмици има ескалация на коментарите за средствата и разходите на здравната каса за първото тримесечие. Всякакви твърдения за пренасочване на средства по вътрешните пера на бюджета на касата са най-малкото спекулативни, защото това може да стане само с решение на Народното събрание. Единствените средства, за които Надзорният съвет може да взема решение и да ги пренасочва и преразпределя, това са парите от резерва на здравната каса в размер на 341 млн. лв.

- Точно там не става ли пренасочването, защото всички знаем, че формално той е разпределен?

- Официално решение на Надзора на НЗОК за разпределение на този резерв няма. Вчера (18 май б. ред.) това бе декларирано и от управителя на здравната каса д-р Глинка Комитов. Освен това има ограничение в закона за бюджета на НЗОК, че до приемането на рамков договор не може да се прави преразпределение на бюджета.

- Последните години средствата за болнична помощ се запазват, тези за извънболнична дори са намалели първото тримесечие, а за лекарства се увеличават, защо?

- От декември 2015 г. месечните разходи за медикаменти за домашно лечение се движат в рамките от 58 млн. до 70 млн. лв. през март тази година. Имаме един стабилен тренд на нарастване. Причините за него са навлизането на много нови молекули, удължаване продължителността на живота, тоест успехът на лечението, по-големият процент от здравноосигурени лица, които се обръщат към здравната система, покриването на по-голям процент реимбурсация за определени диагнози като есенциалната хипертония. Всичко това са обективни причини, които водят до по-големия разход на касата за медикаменти. Средно за първото тримесечие той е 66 млн. лв. на месец, но ние предвидихме това още миналата година, когато писахме становище за бюджета на касата и искахме това да бъде заложено. Още тогава препоръчахме средствата за лекарства да бъдат увеличени, за да бъде адекватно финансирана тази дейност.

- Доколко повишената реимбурсация при есенциалната хипертония увеличи разхода на касата?

- Нямам точни цифри, но ефектът е, че повече здравноосигурени пациенти се обръщат към системата, за да получават своите лекарства за сметка на публичния фонд. Предстои разпределението на резерва на касата и ще настояваме то да бъде пропорционално на предвидените разходи в бюджета на фонда. За 2017 г. са предвидени общо 23% за медикаменти за домашно лечение и за онколекарства. Това е твърде далеч от анонсираните цифри, че 50% от средствата на касата отиват за лекарства. Това е по-малко и от средствата отделяни в другите европейски държави, където този процент е между 30 и 40. Затова ще настояваме резервът да бъде преразпределен така, че 23% или около 78 млн. лв. да отидат за покриване на лекарства, за да няма проблем с достъпа. Нашите изчисления показват че, ако това не се направи, както и ако не се предприемат мерки за овладяване на разходите, през октомври вече няма да има средства за лекарства в бюджета на здравната каса. Другият важен факт е, че 55 млн. от тазгодишния бюджет бяха използвани за покриване на разходи от 2016 г. - за първата половина на м.ноември само 10% от средствата за медикаменти бяха платени на аптеките през 2016 г., а 90% останаха за финансиране през тази година. Тоест, това са 55 млн. лв., с които тръгнахме назад.

- Ще се присъедините ли към искането на БЛС за актуализация на бюджета на касата и в какъв размер трябва да е тя?

- Това е въпрос на политическо решение, за нас е важен крайният резултат – да има стабилност на системата, да няма влошаване на достъпа до терапия и да бъдат своевременно заплащани извършените дейности. Готови сме да участваме в подобна дискусия.

- Факт е, че средствата са недостатъчни, доколко обаче те не изтичат, включително и за лекарства, знаем какво се случва само с паралелния износ?

- Отдавна настояваме за въвеждане на по-строг контрол, проследяване на терапията, имали сме многобройни инициативи в тази насока, но те трябва да бъдат законодателно регламентирани. Едно от предложенията ни е да се въведе бюджет по диагнози, тоест пациентът, лекарят и фармацевтът заедно да решават с какво да се лекува този пациент, за да стигнат парите за тази диагноза. Настоявахме много упорито да се въведе и генерично заместване, което отново може да спести един ресурс на касата и пациента, може да се помисли и за финансиране според ефекта от лечението. Включително да бъдем привлечени и при преговорите за националния рамков договор в частта предписване на лекарства, защото отговорността е не само на лекарите. На този етап това, което е предписано от лекар, няма как да бъде коментирано, коригирано или отказано от фармацевта. Това правило трябва да бъде променено, за да търсим наистина ефекта от терапията, а не просто предписването на дадено лекарство в определени количества.

- Сигналите за недостиг на инсулини или други животоспасяващи медикаменти как се движат?

- Продължават, ежедневно действаме като пожарникари, за да спасяваме малки деца и възрастни хора. Крайно време е да не се чака цялостна промяна на закона за лекарствата, а парламентът да приеме съгласуваните с ЕК текстове за паралелния износ. Не може да продължава по този начин да ескалира проблемът с паралелния износ и да няма лекарства за българските пациенти. В крайна сметка те също са граждани на ЕС, също плащат здравни осгуровки и имат нужда от тези модерни и ефикасни лекарства, които се изнасят за печалба.