Болници искат ред в сектора от президента

Болници в Бургас се обявиха против разрешаването на нови легла за активно лечение в областта, като потърсиха помощ за това от президента Румен Радев. Повод за апела им и то директно към държавния глава е желанието на „Сърце и мозък" да увеличи базата си там, въпреки че половината места в лечебните заведения в региона са празни. Това става ясно от писмо от управителите на пет ключови болници в региона до президента на България Румен Радев. Копие от него е изпратено на здравния министър - Асен Меджидиев, управителя на НЗОК –проф. Петко Салчев и председателя на БЛС – д-р Иван Маджаров.
Според мениджърите на лечебните заведения, сред които са УМБАЛ-Бургас, „Дева Мария", „Бургасмед", „Лайф Хоспитал" и „Д-р Маджуров", в областта няма потребности от разкриването на нови болнични структури или легла за активно лечение. Ако се продължи процесът на роене пък, той ще е в разрез с потребностите на населението според Националната здравна карта, ще застраши съществуването на сегашните лечебни заведения и ще намали качеството на предлаганите медицински услуги.
В област Бургас има 410 хил. души
и 17 болници, от които 9 са в самия град, става ясно от писмото до президента. Последната открита болница там бе „Сърце и Мозък". Тя се появи там през 2019 г., но в пълния си капацитет с 330 легла в нова сграда отвори врати през 2021 г. Според болничните мениджъри това само по себе си вече е проблем заради липсата на пациенти в региона и нужда от нови болници.
„С откриването на МБАЛ „Сърцеи мозък" на териториятана града е сериозно застрашено бъдещето на държавната болница и на другите лечебни заведения, а това от своя страна ще доведе до неплатежоспособност на лечебните заведение и същите ще изпаднат в неплатежоспособност", се казва и в писмото до Румен Радев.
Сега обаче „Сърце и мозък" възнамеряват
да разширят базата си в региона с още 330 легла, а това ще увеличи негативните последствия за здравната система в региона и до некачествени медиицнски услуги за пациентите, става ясно още от писмото.
„Относно информацията, че МБАЛ „Сърце и мозък" искат да извършват нови медицински дейност и да увеличат легловата си база с още 330 легла, е необосновано и нелогично, както и вредно за всички болници в региона. Вредно е, защото евентуално увеличаване на леглата и разкриване на нови структури, ще трябва да бъде нает допълнителен медицински персонал, който пък ще бъде взет от другите болници в областта. А това ще доведе до липса на медицински персонал в лечебните заведения в района, което е предпоставка за занижено качество на здравеопазването", обясняват мениджърите на държавния глава. Те привеждат и обективни данни за това, че в областта няма потребност от нови легла и болници.
Общият брой на леглата за активно
лечение в сега съществуващите лечебни заведения е 3099, от които към 10 октомври са заети 1454, а 1645 са свободни, се казва в писмото им. Според изложените данни в него става ясно, че към същата дата от сега съществуващите 330 легла на „Сърце и Мозък" в региона, 149 са били незаети. „Това е ясен показател, че не трябва да бъде разрешено това увеличение на леглата, защото не е потребно и необходимо", категорични са мениджърите и призовават държавния глава здравните власти да не нарушават законите в страната като одобряват нови легла за активно лечение в региона, въпреки че няма потребност от тях.
Напрежението в Бургас около разкриването
на нови легла и дейности в болничната помощ не е единственото в страната. Най-скандалните примери обаче през последните месеци са свързани с „Търговска лига", тъй като в момента тя е в период на експанзия и заявява желание за построяване на огромни структури с по няколко стотин легла в различни региони на страната, включително и на детска частна болница. Всичко това се случва на фона на преситен болничен пазар, намаляване на населението, сред което са потенциалните потребители на медицинските услуги, и нарастващ кадрови дефицит - най-вече сред медицинските сестри. Въпреки това държавата не желае да влезе в ролята си и да заяви ясна политика за развитието на здравната система, нито да внесе контрол и прозрачност в нея или в управлението на средствата от здравната каса. Всичко това пък води и до генериране на огромно напрежение,и дори до откритото противопоставяне на болничните структури, което без реформа в бъдеще ще се увеличава.

Педиатричните легла ни стигат, но няма качество
Част от този капацитет е в малки болници с местно значение, които са с изчерпващи се възможности за предоставяне на комплексни грижи, смятат властите

54 болници са поискали да разширят дейността си
Здравното министерство е разрешило на 31, останалите чакат отговор, има и две заявки за нови лечебни заведения

Държавата си препоръча да спре роенето на болници
25% от леглата в тях са излишни, развитието им трябва да става в рамките на вече съществуващите, се казва в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги

Роенето на болници скандализира и ПП
Поредното лечебно заведение е на път да се построи в Плевен, при това върху детска площадка и в нарушение на ЗУТ, алармираха днес от партията, визирайки проект на Търговска лига

КЗК отказа да се занимава със „Сърце и мозък
Решението на комисията е по искането на частната болница за разглеждане на картел между лечебни заведения в Бургас

Още болници искат ред в сектора от президента
След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

СО даде нужния терен за Детската болница

Нужен е закон за детската болница
След поредния обществен скандал, проектът за Национална детска болница бе рестартиран от служебния кабинет. Правителството вече избра терен за нея в „Горна баня", предстои да се пусне и задание за проектирането и строежа й. Това ли е правилният път и дали ще се увенчае с успех, попитахме д-р Стоян Лазаров.
