Статистика

Лек спад на парите за наука като дял от БВП

31-10-2022 12:40

В абсолютна стойност те са се увеличи с 4.9% до 1.074 млрд. лв., намаляват заетите с научноизследователска и развойна дейност, показват данните на НСИ Лек спад на парите за наука като дял от БВП

Лек спад на парите за наука като дял от БВП

Clinica.bg

press@clinica.bg

Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) за миналата година са 1. 074 млрд. лв. Те са с 4.9% повече спрямо предходната година. Измерени като част от БВП обаче делът им намалява от 0.85% през 2020 г. до 0.77% през 2021 г., показват данните на НСИ. Националната статистика отчита и спад в персонала зает с научноизследователска и развойна дейност

Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017 - 2021 година. Същевременно обаче тяхната интензивност или измерена като процент на разходите за НИРД от БВП възлиза на 0.77% и е с 0.08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година, става ясно от данните на НСИ. От 2018 година насам това е първият отчетен такъв спад.

Тогава разходите за НИРД са представлявали

0.75% от БВП, през 2019 година – 0.73%, през 2020 година – 0.85%, а през 2021 г. – 0.77%. Същевременно България е сред страните в ЕС, които отделят под 1% от средствата си от БВП, а целта за достигане на този дял до 1.5%, спрямо стратегията "Европа 2020", все още е доста далече.

Най-голям дял имат разходите за наука в областта на техническите науки – 51.5% или 553. 2 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.2%, или 206.7 млн. лв., и естествените науки - 17.4%, или 187.0 млн. лева.

Намалява и персонала зает с научноизследователска

и развойна дейност. В еквивалент на пълна заетост той възлиза на 25 122 души, което е с 3.7% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.5%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 230 души, което е с 2.8% по-малко спрямо 2020 година. Сектор „Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД. Неговият дял е 65.8% от общите разходи през 2021 година. Следва сектор „Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 27.1% от общите разходи за НИРД, а тези от висшите училища и университетските болници възлизат на 6.5% от всички.

Научноизследователската и развойна дейност

се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2021 г. най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 40.1%. Сектор „Предприятия" финансира 32.9% от общите разходи за НИРД, а държавният бюджет - 26.1%.

Всеки четвърти у нас е висшист

Увеличават се висшистите у нас. Броят им при проведеното миналата година преброяване на населението възлиза на 1.560 млн. – или всеки четвърти у нас – 25.5%. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на хората с висше образование се увеличава с 5.9%. Продължава положителната тенденция на намаляване на хората с ниско или без образование. Завършилите начално образование са 353.5 хил.души, започналите, но незавършили начално образование са 271.7 хиляди и никога непосещавалите училище са 41.6 хил. Делът на неграмотните над 9 години у нас пък намалява с 0.4% до 1.3% през миналата година, спрямо предходната. Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите у нас. През наблюдавания период с висше образование са 1 001 хил. души, или 39.3% от заетите. През наблюдавания период безработните на възраст 15 - 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хил., или 45.6%, а мъжете 156 хил., или 54.4%. Най-висок е делът на безработните със средно образование - 50.6% от всички, следван от тези с основно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите - 57%, а най нисък при хората със средно образование (40.2%). Коефициентът на безработица при населението на възраст 15-64 със завършено висше образование е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при жените 4.2%.

Още по темата