Признание

Докато сме живи, има шанс за поправителен

31-10-2022 06:09
Не съм се отказал 30 години да копая за случване на трансплантациите и вече има една малка вдлъбнатина, в която нежеланията се спъват, казва проф. Вилиян ПлатикановДокато сме живи, има шанс за поправителен
Clinica.bg

press@clinica.bg

Преди броени дни у нас се връчиха най-авторитетните медицински награди на Българския лекарски съюз. Лекар за 2022 г. на Варна стана проф. Вилиян Платиканов – един от най-добрите координатори по донорство и реаниматори у нас, който е и началник на Клиниката по ренимация в УМБАЛ "Св. Марина". Какво е да си лекар днес, какви са проблемите в отделенията по интензивни грижи, какво научиха специалистите в тях от пандемията, ще имаме ли високотехнологична медицина, разказва той за читателите на clinica.bg.

- Проф. Платиканов, станахте Лекар на годината за 2022 г. на Варна, какво е да си лекар днес?

- Каквото винаги е било – интелигентна професия, желание да помагаш на болните хора, яд и тъга, че не винаги успяваш, труд, четене, удовлетворение, когато имаш успех. Всъщност успехът за лекаря е здраве за болния човек. Имах един състудент колега, кардиолог, който почина от КОВИД преди време. С него често си говорехме на философски теми. Обсъждали сме, какъв е смисълът на живота. Неговото мнение беше, че всъщност това е да правиш добро по принцип, добри неща за другите хора. Съгласен съм с него.

Приза „Лекар на годината 2022 за Варна" приемам и разбирам, като голяма чест. Това е така, защото е даден от хора, които знаят с подробности за какво иде реч. Приех го от името на и за моите колеги от КАИЛ на УМБАЛ „Света Марина" и от името на всички лекари, медицински специалисти и други хора, работещи в тази структура, тъй като медицината по принцип се прави от екипи, а заслугата за лечението на хората никога не е само на един човек.

- Непрекъснато говорим за кадрова криза в медицината, какво е положението в областта на анестезиологията и интензивното лечение?

- Същото - криза. Преди 20 години лекарите анестезиолози в България бяхме около 1500, а медицинските сестри работещи тази специфична медицинска дейност достатъчно, за да се осигурят и анестезиологията в операционните зали, и интензивната медицина в интензивните клиники и отделения. Сега сме около 750 лекари, при това на мен не ми е известно да има официален регистър по специалността. Медицинските сестри в нашата специалност са недостатъчни. Те са от огромно значение, важна част от екипа, ние разчитаме изключително много на тях, тъй като по време на нашата практическа дейност винаги се случват всякакви медицински неща, изискващи бърз поглед и ориентация, бързи и правилни решения, бързо и правилно изпълнение, за което те се грижат.

Леко съм обнадежден за лекарите – тази учебна година, много студенти от 5 курс идват и ме питат, може ли да идват в реанимация и операционните, да се учат. Явно им харесва динамиката на специалността, съчетана с умения, теоретични познания и практически опит, прилагани при лечението на специфичния контингент болни. Но кадровият проблем с нашите партньори – медицинските сестри, остава силно изострен.

- Доколко добре са обезпечени отделенията по интензивни грижи и реанимация в страната с хора и апаратура?

- Нямам поглед в национален мащаб. Мога да кажа, че в УМБАЛ „Св.Марина" сме на високо европейско ниво. Преди две години приключи огромен, бих казал стратегически ремонт на нашата интензивна клиника, направен по най-съвременни технологични принципи, съобразен със световните изисквания и практики. В момента при нас се правят всички видове лечения, анестезиологични практики и технологични процедури, характерни за съвременните анестезиология и интензивна медицина.- В навечерието на пандемията и по време на нея един от най-големите проблеми беше точно потенциала ни за интензивно лечение, каква е равносметката?

- Първо искам да кажа, че в нашата болница никога не се е случвало пациент, имащ нужда от интензивно лечение, да не го е получил. В един момент имахме 4 интензивни КОВИД-структури, с повече от 70 интензивни легла. Но равносметката е тягостна – доста починали пациенти, част от преживелите са със сериозни остатъчни явления, които няма да се променят в остатъка от живота им. Никой не се радва на натрупания опит при лечение на КОВИД- пациенти. Малка утеха е, че вече имаме медицински поглед върху протичането на заболяването. За съжаление и в момента имаме неуспешно лечение при някои полиморбидни болни.

От гледна точка на нас, хората, които работихме и работим в тази обстановка, аз отчитам физическа и особено психическа умора, някаква отпуснатост и примиреност, което не ми харесва. Надявам се да преодолеем този т.н. синдром на прегарянето.

- Какво научихте по време на пандемията?

- Научихме малко неща – основно какво е правилното медицинско поведение при тежко болните КОВИД- пациенти. Много неща обаче, които знаехме, получиха своето реално потвърждение за правилност. Ето част от тях:

- успешна може да бъде само екипната работа

- лекарят трябва да е настойчив в изпълнение на взетите решения

- правилата за асептика, антисептика, противоепидемичен контрол не са книжни, а от изключително значение за ежедневната практика

- безконтролното приложение на антибиотици е безсмислено, вредно и много опасно

- лечението по телефона, специалистите „пенкилер", излизането от утвърдени медицински правила и практики, съобразяването с данни, получени и представени по фалшив начин, лечението по интернет и още куп такива, са вредни и опасни за хората

- негативното отношение към медицинските хора е отвратително, демотивира ни и носи своята вина за лошите резултати от лечението. Не мога да си обясня, как някой изобщо може да допусне, че медицински човек – лекар, сестра, санитар или друг, може съзнателно да причини вреда на болен пациент. Бих искал да припомня едно твърдение на проф. Милан Миланов – болестта уврежда и/или убива, не медиците.

- Финансирането на медицинските дейности у нас винаги е било проблемно, какво е положението при анестезиологията и интензивното лечение? Доколко реални са стойностите по КП и по Методиката на МЗ, имат ли нужда от корекция и каква?

- В момента анестезиологичната дейност не се финансира отделно или целево. Във финансов план, тя е част от хирургичната клинична пътека, но нека не забравяме, че анестезия се дава и на нехирургични болни и там тя „виси". От Националният експертен съвет по анестезиология и интензивно лечение имахме предложение да се обособи конкретна процедура или клинична пътека (терминът не е от значение) за видовете анестезия, с остойностяване. Доколкото имам информация, това не е прието. Обобщавам, че анестезиологичната дейност е недофинансирана. Лечението в интензивните структури се остойностява целево, по т.н. „интензивни процедури" 3 и 4. Сумите, които се реимбурсират са фиксирани и в много от случаите далеч не покриват конкретните разходи за пациентите. Тук също обобщавам, че дейностите по интензивно лечение са недофинансирани.

Заплащането на персонала е по щатната таблица, валидна за всички медицински работници, съобразно цена, длъжност и структура в която работят. На директорите е оставена „задачата", да се „оправят" както намерят за добре, чрез т.н. допълнително материално стимулиране – ДМС, ДВНО и др. В нашата болница, считам, че ръководството прави необходимото и заплатите са добри. Впрочем те бяха публикувани преди известно време и всеки може да ги види. Няма да влизам в повече подробности, тъй като съм част от това ръководство.

- Кои са най-големите проблеми, пред които са изправени анестезиолозите и реаниматорите у нас?

- За мен това е натовареността им във физически и психоемоционален план. Физически, поради големия и много разнообразен обем работа. Психически – поради естеството й. Не сме много по-различни от света – съвременната болнична медицина по същество е хирургия, тежка патология от всички специалности и интензивна медицина. Мнозинството от хората с по-леки заболявания не се лекуват в болници, а в домашно-амбулаторен план. Но хирургията, тежките заболявания във всяка медицинска специалност и интензивната медицина задължително изискват в лечението да участва, често пъти и като водеща фигура, анестезиолог интензивист.

- А кои са проблемите за вашите пациенти?

- Най-големият проблем на нашите пациенти е тяхното заболяване, защото то може да е причина за тежко увреждане и/или напускането им на този свят. Най-големият им шанс сме ние, медицинските хора. Случвало се е да идват при мен близки на наши пациенти, да ми се обаждат проминентни и не толкова проминентни личности по телефона, за да „ходатайстват" за лечението на техен познат или близък. Това винаги ме е изпълвало с гняв и понякога не съм бил любезен в отговора си. Защото аз гарантирам, че в нашата клиника и не само в нея, след като преминат входната врата, пациентите са абсолютно равноправни – всички получават най-доброто, на което сме способни. Най-доброто не винаги е най-скъпото, най-популярното, най-възхваленото или описаното в интернет. И искам да споделя едно лично усещане – изключително съм доволен от проявата на съчувствие, човечност и неудовлетворение, тъга, ако щете, които виждам в екипите, които ръководя, при неуспех от лечението или страдание на болните. Да, това затормозява допълнително хората с които работя, но пък без него практикуването на медицина не е практика такава, каквато аз я разбирам.

- Болничните структури и дейности у нас непрекъснато се увеличават в условия на намаляващо население и кадри, къде е логиката и докога така?

- Не съм специалист по теория на икономиката, нито знам как се управлява или обяснява пазарна икономика. Мисля, че методиката на здравната карта е удачна, но дали е ефективна, не бих могъл да преценя. Предполагам, че по някаква медицинска, финансова или друга логика, роенето на болници се случва. А докога – докато тази логика каже „стоп". Или същата логика спре да управлява медицината.

- А какви са последствията за пациентите и медицинските специалисти?

- И пациентите, и медицинските специалисти имат избор. Те трябва да преценят, кой вариант да изберат. За да е правилен той, разбира се е необходима достатъчно валидна информация. Вероятно не всички пациенти и не всички медицински специалисти могат да направят това.

Понякога този избор може би не е доброволен, а доброзорен. Но е избор. А относителен доброзорен избор по принцип няма само в идеални условия. Къде, в кое общество или в коя област на науката, практиката, теорията, промишлеността, пазара и т.н. има идеални условия? Ще си отговоря сам – никъде. Но това не ни пречи да се стремим към тях.

- Трансплантологията у нас не е в разцвета си и не само, трябва ли да кажем сбогом на високотехнологичната медицина и защо?

- Ще отговоря метафорично, но понеже ще стане реч за физика – може да го наречете и метафизично, с усмивка! От физичните закони няма как да избягаме. Там се казва, че едно нещо може да се промени, ако има критична маса, която се стреми към тази промяна. Значи – няма критична маса у нас желаещи или желания, за да се случи промяна. Аз не съм се отказал вече 30 години постоянно да „копая" в тази посока и има вече една малка вдлъбнатина, в която нежеланията се спъват. Това е отговорът ми. А конкретно – не, не трябва да се отказваме. Ние поне, в УМБАЛ „Св.Марина" – няма! Напротив. Имаме ясни числа в подкрепа на това мое твърдение – повече от 200 трансплантации на хемопоетични стволови клетки – алогенни и автоложни, при възрастни и деца, при различни заболявания; 16 извършени бъбречни трансплантации от жив донор, като единствен център извън София; стройна и ефективна организация при органно донорство от трупен донор, с повече от 50 донора за последните 15 години и т.н.

- Кои са най-големите грешки в развитието на здравната ни система в последните 20 години?

- За да се направи това обобщение, трябва генерален поглед и анализ на множество променливи величини, които да се обработят правилно статистически, да се получат достоверни резултати и те да се обработят. Аз нямам тези репери, за да дам мнение.

Мога да кажа къде съм бъркал аз, в професионален план, разбира се – грешил съм, когато не съм бил компетентен достатъчно, за да се занимавам с определен казус. Грешил съм, когато съм се отказвал от идеи, които съм считал, че са удачни, а съм приемал други уж авторитетни априори мнения, които са се оказвали грешни по-късно.

Грешил съм, когато не съм бил постоянен в стремежите си, а съм се отказвал. Грешил съм, когато съм прибързвал. Грешил съм, когато съм си мислел, че аз непременно съм прав.

- Имаме ли шанс за поправителен и къде е той?

- Докато човек е жив, винаги има шанс за поправителен. И ще завърша пак с физиката – критичната маса е важна за всичко, от това не можем да избягаме. Критичната маса на нашето общество може да се промени в правилната посока само и единствено чрез образоване. Тя, критичната маса, разбира се, може да се натрупа и в негативна посока чрез всяване на страх, бедност, несигурност, фалшиви говорители, популяризиране на неверни твърдения и други подобни. Щит срещу това отново е образованието.


Дарихме черен дроб на Румъния

Дарихме черен дроб на Румъния

Успешната донорска ситуация е реализирана на 7 декември, а днес и самата трансплантация, съобщиха от МБАЛ-Силистра

Нова трансплантация на черен дроб

Нова трансплантация на черен дроб

Тя е извършена от специалистите на ВМА на 7 декември след донорска ситуация във Велико Търново
Трябва да се говори повече за донорството

Трябва да се говори повече за донорството

Българинът не е склонен да дава, може би, защото е загубил реалната представа за добро и зло, казва д-р Николай Хубанов
Още две болници ще правят бъбречни трансплантации

Още две болници ще правят бъбречни трансплантации

Те са ВМА в София и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, очаква се това да стане до края на годината
Още петима души в Дървото на живота

Още петима души в Дървото на живота

На 12 октомври в централно фоайе на ВМА ще се проведе традиционното отбелязване на Европейския ден на донорството
ИАМН ще информира и за стволовите клетки

ИАМН ще информира и за стволовите клетки

Болниците сами решават дали да работят с публичната банка или не, припомнят още от здравното министерство

Няма донори, няма трансплантации и страдат всички

Няма донори, няма трансплантации и страдат всички

Бъбречните трансплантации от жив донор у нас се възстановиха. На 9 септември в Александровска болница беше извършена първата успешна операция за годината. Защо те бяха прекъснати, от какво зависи да продължат и занапред, какви са проблемите в донорството и трансплантациите у нас, защо не успяваме да ги решим от години, попитахме проф. Маринчо Георгиев. 

Възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор

Възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор

Първата операция за годината извърши успешно екипът на проф. Маринчо Георгиев в Александровска болница

Стволови клетки в обществена полза

Стволови клетки в обществена полза

Над 2000 единици кръв от пъпна връв се даряват всяка година у нас, заради нерешени проблеми почти всички отиват в частните банки

Две бъбречни трансплантации в Александровска

Две бъбречни трансплантации в Александровска

Шанс за живот на болните пациенти даде 32-годишен мъж, донорската ситуация е реализирана в УМБАЛ «Св. Марина» във Варна

1 2 3 4 5 ... 25 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ