Що е то трансплантация на стволови клетки

Съществуват два вида - автоложна и алогенна, при първата се използват собствен материал, при втората - чужд, обяснява д-р Явор Петров

Стволовите клетки представляват уникална популация от клетки, които се намират в костния мозък, притежават способност да се делят и да се превръщат в различни видове клетки (бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и тромбоцити), като по този начин се поддържа баланс в правилното функциониране на човешкия организъм. Към настоящия момент трансплантацията на стволови клетки е единствената възможност за пълно излекуване на пациентите с хематологични, онкологични и автоимунни заболявания, при които стандартното лечение не показва добри резултати.

Кои са източниците на стволови клетки?

Източниците на стволови клетки могат да бъдат периферната кръв, костния мозък и пъпна връв/плацента.В световен мащаб извличането на стволови клетки от кръвта на пациентите и здравите донори е най – широко застъпено, поради по – бързото възстановяване на кръвните показатели след трансплантацията, по – бързото възстановяване на имунната система и относително по – ниския дял на усложнения, свързани с трансплантационната технология. Извличането на стволовите клетки от кръвта се извършва чрез процедура, наречена афереза или цитафереза. Пациентът/здравият донор са подложени на предварителна стимулация с медикаменти (растежни фактори), които спомагат стволовите клетки да станат много в костния мозък и да бъдат освободени в кръвообращението (обикновено това време е около 5 дни) и след това, чрез специален апарат те се колекционират, обработват и замразяват или се преливат веднага (в случаите, когато стволовите клетки се използват за алогенна трансплантация).

В някои случаи, обаче, предпочитан източник на стволови клетки е костния мозък (напр. при деца, някои заболявания като апластична анемия и др.), поради това, че освен стволови клетки се преливат и други клетки, необходими за правилното функциониране на имунната система. Добиването на стволови клетки от костен мозък се извършва в операционна зала, под обща анестезия, а костния мозък се извлича чрез троакар, специална игла, чрез която се правят убождания и аспирации в областта на тазовата кост. Количеството, необходимо за извършване на трансплантацията зависи от вида на заболяването, имунологичната съвместимост между донор и реципиент (в случаите, когато се извършва алогенна трансплантация), телесното тегло на донора и реципиента. След процедурата по колекция костният мозък се възстановява напълно в рамките на няколко седмици.

В пъпната връв и плацентата след раждането се съдържа голямо количество стволови клетки, които биха могли да се използват за трансплантация. След получаване на съгласие от страна на родителите, непосредствено след раждането, медицински специалисти извличат стволовите клетки, замразяват ги и ги съхраняват в така наречените „банки за стволови клетки от пъпна връв" за дълъг период от време. Стволовите клетки от пъпна връв/плацента са предпочитан избор за трансплантация при много малки деца или при възрастни пациенти с много ниско телесно тегло.

Колко вида трансплантации на стволови клетки има?

Съществуват два вида трансплантация на стволови клетки: автоложна и алогенна. При автоложна трансплантация се използват собствени стволови клетки спед предварителната им колекция. Подходяща е за пациенти с Неходжкинови лимфоми, Болест на Ходжкин, Множествен миелом, онкологични заболявания като невробластом, герминативно-клетъчни тумори, саркоми, неврологични заболявания като множествена склероза, гастро-интестинални заболявания като Болест на Крон и Улцерозен колит. Преди трансплантацията пациентите са подложени на агресивна химиотерапия, чрез която се унищожава костния мозък и остатъчните ракови клетки в пациентите, след което стволовите клетки, които предварително са събрани и замразени, се размразяват и преливат. По този начин се осигурява по – бързо възстановяване на пациентите след получената висока доза химиотерапия. При алогенна трансплантация се използват стволови клетки от донор, като той може да бъде родствен, неродствен или частично съвместим родствен донор.

Алогенната трансплантация е подходяща за лечение на пациенти с различни видове левкемии, някои лимфоми и вродени и придобити имунодефицитни синдроми. Преди трансплантацията пациентите се подлагат на високо - дозова химиотерапия, чрез която се осигурява място за прихващане на донорските клетки и се намалява риска от отхвърлянето им. След преливането им, стволовите клетки от периферната кръв навлизат в костния мозък на реципиентите, където се установяват и започват да изпълняват биологичните си функции. Когато част от трансплантираните стволови клетки се превърнат в лимфоцити (вид бели кръвни клетки, донорски Т-лимфоцити), те разпознават раковите клетки и ги унищожават – ефект на присадката срещу тумора/левкемията. Това става с помощта на човешката левкоцитна система (HLA – системата), чрез която става разпознаването между „свое" и „чуждо". Цялата трансплантационна философия на органи, тъкани и клетки се базира на идентичността между HLA антигените между донор и реципиент. В контекста на трансплантацията на стволови клетки, колкото по – голяма е съвместимостта между донор и реципиент, толкова по – малко са усложненията, които могат да настъпят.

Какво представлява трансплантацията на стволови клетки?

Трансплантацията на стволови клетки е многоетапен процес, при който се вземат предвид индивидуалните характеристики на пациентите, подходящи за този вид лечение (напр. вид на заболяването, възраст на пациента, придружаващи заболявания, вид донор и др.). Преди да постъпят в отделението за трансплантации пациентите преминават щателни прегледи от различни медицински специалисти, които проверяват как функционират различните органи и системи на реципиентите, извършват се изследвания на кръвната група и вирусологични изследвания, за да се определи риска от възникване на усложнения в ранния период след трансплантацията. Поради факта, че съвместимостта между донора и реципиента никога не може да бъде перфектна, затова е необходима предварителна подготовка на реципиентите, за да може присадката да бъде приета в най – добрите условия. Това е поредният реализиран мащабен проект на Варненската университетска болница, благодарение на който се спестяват милиони левове на българския данъкоплатец и не е необходимо болните да събират средства за лечение в чужбина.