ЛИЦЕ

Да бдиш над детските усмивки

19-05-2017 07:59
Ние, сестрите в педиатрията, не успяваме да остареем, признава Здравка ВиктороваДа бдиш над детските усмивки
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
„Имах други планове за себе си. Бях решила да ставам адвокат, но моя приятелка се записа да учи за детска медицинска сестра и на мен ми хареса това, което ми разказваше. Така, повече от любопитство, реших да опитам, докато дойде времето да кандидатствам „Право". Когато започнахме обучението и практиката, повече не можах да се откъсна. Толкова много ми хареса, че спрях да мисля за адвокатстване, за право и за всичко останало". По този начин Здравка Викторова, старша сестра на Детската клиника в Александровска болница обяснява своя избор, на който се е посветила вече 36 години.

„Професията е престижна, но много ниско платена. Навремето, когато завърших, беше същото. Даже си спомням, че при разпределението ни казаха: момичета, сега заплатите са ниски, но скоро всичко ще се оправи. Това беше през 1980-та“, спомня си Здравка Викторова. Но не съжалява. Твърди, че професията й дава много. „Удоволствие е да работиш с малки деца. Те много бързо се влошават, когато се разболеят, но и бързо се оправят – за 3-4 дни са съвършено здрави и започват да тичат, да се смеят. Уникално е. Страхотно удовлетворение е за хората, които са се грижили за тях през това време“, казва сестра Викторова. Обяснява, че взаимоотношенията с децата са чисти, искрени. Малките пациенти не са лицемерни, не хранят лоши чувства. „Дори, когато сме ги наболи и

още са със сълзичките на очите, са готови да ти дадат целувка

и да се усмихнат. И когато знаеш, че можеш да помогнеш на един такъв мъничък човек, е незаменимо удоволствие. Това ме зарежда“, споделя тя.

Но професията е отговорна и ангажира изцяло вниманието и времето на медицинските сестри. Те говорят за заболяванията на децата дори, когато не са на работа, а са седнали след смяната в близкото кафене. Споделят и проблемите, които вместо да се решават, се задълбочават през последните години. „Основният е заплащането, но и недостигът на персонал е нещо, което много натоварва. Преди години имаше профилиране, студентите се обучаваха за детски сестри. В продължение на две години обикаляхме всички детски клиники в София. Сега, за четири години обучение, имат 10-15 дни практика. Реално момичетата не познават работата и се страхуват. Затова никой не иска да работи като детска сестра, а всъщност професията не е страшна. Просто не им е ясна и затова се плащат“, смята Здравка. Разказва, че друг проблем понякога са родителите, които само пречат. „Решават, че след като си плащат здравните осигуровки, ние сме едва ли не камериерки. Има обаче и много свестни хора, които ни съдействат, защото знаят, че се опитваме да помогнем на децата им“, обяснява сестрата. 

Питам истина ли е това, което ни показват по филмите, че старшата сестра „коли и беси“ в клиниките. Тя се усмихва и отрича, но не много убедително. Споделя, че работата наистина я затрупва и понякога е изнервяща. Ръководи сестрите и санитарите, а те са около 50 човека. И всеки има някакво искане или проблем. В същото време административните задължения, самата документация, непрекъснато се увеличава и не остава време за най-приятното – контактите с мъниците. „Ние, детските медицински сестри, не успяваме да остареем.

Акълът ни си остава по детски съхранен, с повече мечти и копнежи

Запазваме младежки дух и мисля, че това го пренасяме и извън работата. Разбира се, умората понякога си казва думата и вкъщи предупреждавам, че съм претоварена и затова ще мълча. Говоренето го оставяме за следващия ден“, разказва сестра Викторова. Споделя, че въпреки натрупания стаж и рутина, когато работиш с деца не можеш да останеш безучастен към съдбата им и ако се случи нещо неприятно, всички го изживяват. Хубавото е, че в клиниката няма такава смъртност, каквато е при възрастните хора, така че тези негативи са им спестени.

Не е оптимист, че скоро у нас нещата ще се променят към по-добро. Не се надява това да направи и новият екип в министерството. Питам какво би казала на ген. Петров за проблемите на сестрите, ако има възможност да го направи. Според нея новият министър ги познава добре, след като доскоро ръководеше една от най-големите болници – ВМА. „Вече споменах, че основното е ниското заплащане. Но освен пари, задължително човек трябва да има удовлетвореност от труда си. Трябва да идва с желание и да си тръгва с усещането за добре свършена работа. Това е смисълът, другото би било мъчение“, категорична е старшата сестра на детската клиника на „Александровска болница“. За да се постигне това обаче, според нея човек трябва да се квалифицира, да има профилирано обучение с наблягане на определените специалности - хирургични сестри, психиатрични, кардиологични, ендокринологични, детски. Хубаво би било още при самото обучение да се профилират нещата, за да може човек да се подготви по-добре, смята тя.

Ниското заплащане води след себе си друг проблем

– сестрите напускат и заминават за чужбина или започват работа в частни клиники, дори да им се налага да пътуват по 3-4 часа всеки ден. Така недостигът на кадри се задълбочава, а тези, които остават се натоварват двойно. „Минавала ми е мисълта да напусна и да си намеря по-спокойна професия, но явно при мен изборът е за цял живот, няма да се получи. Това е призванието ми“, усмихва се сестра Викторова, дори когато говори за проблемите. Казва, че от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи многократно са поставяли исканията си за заплащането. „При последния колективен договор се бореха за 3-4 минимални заплати като стартово възнаграждение за медсестрите, но това не се случи. Дават се по-малко от две минимални заплати, които на практика не са факт в доста лечебните заведения. Затова хората напускат. Младите заминават за чужбина. В нашата клиника няма такива, защото сме от по-старото поколение, но сега започваме да се пенсионираме и няма кой да застъпи след нас. Това е голямата ми болка“, споделя Здравка.

Как си почива? За хоби не остава време, но много чете – предимно специализирана медицинска литература. „Романите и кръстословиците останаха в миналото. Сега отварям интернет или някое списание и чета нещо, свързано с медицината. Искам да имам поглед върху нещата, които правя, да научавам повече, дори от други сфери, за да мога да помагам на моите близки и познати, които непрекъснато ме питат нещо, свързано с различни болести.

Питат какво се случва при херния, при хемороиди

без да се замислят, че не работя това, но след като съм медицинска сестра, очакват комптентен отговор. И аз се старая да го дам“, казва Здравка.

Децата, усмивките им, въздушните целувки, които изпращат, разтапят душата на старшата сестра. „Те са уникални, усещането е незабравимо. Няма детска сестра, която да иска да работи нещо друго. Затова продължаваме всеки ден да отиваме при малчуганите в детска клиника. Така ще е докато можем да предизвикваме усмивка на лицата им“, убедена е сестра Викторова.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ