Да си лекар е призвание за цял живот

Иска ми се комерсиализмът да не прогресира, въпреки че болниците са търговски дружества, защото това би било пагубно за адекватната медицинска помощ, казва д-р Антон Елкин

- Д-р Елкин, какво е да си лекар в днешно време – трудно, лесно, удовлетворяващо, отговорно?

- Със сигурност е изключително отговорно, но както винаги е било през годините, това е едно призвание, на което човек безусловно се отдава за цял живот. Въпреки всички предизвикателства и трудности на професионалното ежедневие, постигнатият успех при всеки един пациент носи голямото удовлетворение.

- Не се ли получава така, че сякаш професията се комерсиализира и търговската част измести медицинската защото обществото ни живее в една по-пазарна среда?

- Всеки от нас е положил Хипократовата клетва и се старае да даде максимума от себе си в качествена грижа за пациента. Искрено ми се иска комерсиализмът да не прогресира и домининира, въпреки факта, че болниците са търговски дружества в едно консуматорско общество, чийто манталитет се модифицира, защото това би било пагубно за адекватната медицинска помощ. Именно така се създава впечатлението в обществото за комерсиализация, но за щастие първият постулат на римските лекари – „Primum non nocere" ("Преди всичко да не се вреди!") е валиден и до днес. Считам че, и в обществото, и в гилдията би трябвало да има промяна, за да не се изгубят безвъзвратно утвърдените ценностите през годините. Каква трябва да бъде промяна в самата система не знам, но най-важното е да не бъде в ущърб на пациента, а напротив да предложи най-висококачествената грижа и услуга.

- Кои са най-честите теми на разговор за българските лекари, какво ги вълнува?

- Най-честите разбира се са професионалните. Извън тях, за щастие, темите са всеобхватни, защото българският лекар е ерудит. Всеки има някакви лични търсения, потребности, свързани с развитието на личността, което е хубаво и обуславя разнообразието на тематиката.

- Последните години всички бяхме подложени на едно изпитание чрез пандемията, то беше най-голямо за медицинските специалисти. Промени ли ви по някакъв начин – в професионален и в личен план?

- В професионален аспект със сигурност дотолкова, доколкото се обогатихме в една друга посока, за която никой не беше подготвен. Като човек – така или иначе да си лекар е призвание, това е нещо, което извира от теб. Дали ще проявиш емпатия в една пандемична обстановка или не, няма разлика. Почти всеки един от нас премина през КОВИД-структура, където лекуваш нещо, което е твърде далечно от основната ти специалност, но не смятам, че това ни е променило много като хора, а доведе до повишаване на знанията, на уменията да си помагаме в критични ситуации, да съхраним екипния дух. Вероятно все пак във всеки от нас е настъпила промяна, може би проявихме в още по-голяма степен човешкото в себе си.

- Постоянно напоследък говорим, че има кадрови дефицит, усещате ли го и защо така се получи?

- Да, на всяко едно ниво – висш, среден медицинска персонал, навсякъде. Не знам защо се получи така, не съм човек, който създава и развива здравната система и реформите в нея. Всички знаем, че голяма част от кадрите изтичат от здравната система и от България поради различни причини. Считам че, най-важното е да се намери начин как те да бъдат задържани в България и върнати в системата.

- Какви са последиците от кадровия дефицит?

- Свръхнатоварването, което се стараем да не рефлектира върху качеството на оказваната медицинска помощ.

- На този фон смятате ли, че е удачно да се отварят все повече нови структури в страната?

- Конкуренцията е хубаво нещо, но, ако те не бъдат обезпечени с кадри и разкриването им води до задълбочаване на кадровата криза, това неминуемо ще влияе негативно върху качеството на оказваната помощ в цялата система.

- Съжалява ли един млад лекар, като Вас, че е останал в България?

- Не, имал съм опции да емигрирам, но до момента не съм съжалявал от решението си да остана тук. Смятам, че камъкът си тежи на мястото, и където човек се чувства най-добре, там трябва да остане, защото тогава е напълно отдаден на призванието си. Лично аз не съжалявам, че съм в България.

- Какво има нужда да се промени в системата, така че лекарите да се чувстват по-комфортно на работното си място, а оттам и пациентите?

- Много неща, твърде индивидуално е за всяка отделна структура, но има и общи проблеми за всички.

- Емпатията ли беше в основата на реакцията на магистрала „Тракия"?

- Може би, тази реакция е безусловна, човешка и не трябва да се замисляш, за да постъпиш така. Лично аз не смятам, че това, което направих, е необичайно, а го определям като напълно нормална реакция. Винаги казвам, че героите там бяха обикновените хора, които не са свикнали на подобни гледки и ситуации. За мен това е обикновена човешка реакция и всеки трябва да постъпи по този начин. Няма как да не помогнеш.

- Среща ли се този тип реакция в българите или иначе казано – живо ли е доброто в българина?

- Искрено вярвам, че доброто все още е живо, макар че понякога ставаме свидетели на това, как хората виждат нещо и го подминават без да помагат, а ми се иска да не е така.

- Каквo искате да пожелаете на колегите си за празника?

- Да бъдат себе си, да съхранят човешкото и да се чувстват удовлетворени от професията си, а не в тях да остават горчивите нотки от нея. Пожелавам на всички необременяваща хармония от професионалното ежедневие и личния живот, която макар и трудно постижима, е възможна и съществува.