кауза

Трябва да се говори повече за донорството

21-10-2022 07:09
Българинът не е склонен да дава, може би, защото е загубил реалната представа за добро и зло, казва д-р Николай ХубановТрябва да се говори повече за донорството
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
България е страната с най-малко трансплантации сред страните от Европейския съюз. От началото на 2022 г. до 5 октомври у нас са извършени общо 18 операции. Защо дарителството при нас буксува, необходима ли е промяна в законодателството и каква, как може да бъде решен проблема. Това попитахме д-р Николай Хубанов по случай Европейската седмица на донороството и трансплантациите. Той е координатор по донорство началник на Спешно отделение в УМБАЛ "Александровска".
- Д-р Хубанов, факт е, че донорството в България крета на опашката по отношение на останалите страни в Европейския съюз. Защо се случва това?

- На въпроса „защо" не може да се отговори с едно изречение. Живеем в общество, което не е наясно с приоритетите и ценностите си. Българинът не е склонен да дава, може би, защото е загубил реалната представа за добро и зло. Не очаквам от хора, които нямат опора, върху която да стъпят: вяра, състрадание, любов към другите , че могат да преодолеят лесно страха да не се минат, да не бъдат прекарани. Това е сериозен културен феномен, чието решение е непрекъснато възпитание на хората и тяхната здравна култура. Необходимо е непрекъснато да се говори и разяснява. Темата „донорство" не трябва да бъде медийна проява с кампаниен характер, а да е постоянна. Другото е да се прилага законът такъв, какъвто е.

- Какво точно имате предвид?

- Когато се отнася за мълчаливо съгласие, няма отказ от страна на даден човек да стане донор в определена ситуация. У нас се очаква и изисква и съгласието на близките.

От друга страна, неблагополучията са свързани с твърде малкия брой трансплантации. В повечето случаи реципиентите са чакали с години и не винаги са в добра кондиция.

Съчетаването на всеобщо „мълчаливо" нежелание, с трудности на някои от реципиентите да бъдат трансплантирани по различни причини ограничава трансплантационната дейност у нас. Така понякога се стига до неудачи – органите заминават за чужбина, или не се използват.

Не виждам в нашето общество достатъчно култура да посреща и откликва адекватно на такъв тип дейности. Такъв модел на здравни стереотипи се възпитава, отглежда с десетилетия. Чак тогава ще има наистина достатъчно мотивирани българи, осъзнаващи донорството, като кауза. Самото законодателство, независимо от негова сложност и че все още има в него неща, които могат да бъдат коригирани, позволява в значима степен нещата да бъдат улеснени. Нормативните компоненти не са основна причина за липсата на донорска активност.

- Испания – една католическа страна, водена от сили позиции на църквата преодоля негативизма към донорството е сочена за пример в това отношение. Как бе постигнато това и може ли нейният опит да бъде привнесен в България, в която хората, като цяло, не се съобразяват с верови норми?

- За донорството, и неговата благородна цел трябва да се говори постоянно така, както беше направено в Испания. Българинът трябва да бъде възпитаван в този дух още от дете. Необходимо е да се провежда допълнително обучение още в училище, в семейството, в ранните години. Представата за добро и зло е в основата на това, което следва, когато искаме да анализираме липсата на достатъчно донори в България. Не бива да забравяме, че освен чисто моралната страна на нещата, една такава стройна организация, предполага определено добре мотивирани и платени екипи, добре мотивирани екипи на спешна помощ, добре мотивирани не само донорски бази, но и трансплантационни центрове. Не можем да твърдим, че не се полагат усилия. Истината е, че в държава, която е в затруднено икономическо положение този тип държавна финансирана дейност малко или много започва да буксува.

- Какво може да се направи?

- Бюджетният проблем е само част, но не и основният в решението. Основата трябва да бъде цялостната пренагласа на обществото към донорството, към изграждане на достатъчно добра преценка за цената на собственото здраве на всеки един от нас. Само така бихме мислили и за здравето на другите.

- Казвате, че имаме добро законодателство, но не смятате ли, че вместо мълчаливо съгласие при неотбелязване на изрично несъгласие в здравноосигурителните книжки е по-добре да се изисква изричното съгласие за донорство? Факт е, че все още повечето хора не са наясно с този казус.

- По отношение на мълчаливото съгласие бих казал, че когато човек е наясно със собственото си здраве и неговата цена, той, би оценил и вероятността, че може да стане донор. Не мисля, че трябва да се променя принципа, на който е поставено донорството в България. Когато се случи така, че човек не се е отказал изрично да бъде донор, близките и роднините му не би следвало да се ползват от практиката да не позволяват провеждане на трансплантация. От тук са и част от проблемите при трупното донорство.

- Един вид, нарушаваме закона, като питаме роднините и близките дали ще дадат съгласие техният човек, който е в мозъчна смърт да стане донор?

- Малко или повече, получава се и този момент.

- Как може да се постигне една по-добра резултатност по отношение на донорството?

- С възпитание на обществото, че става дума за нещо благородно, спасяващо човешки живот. Това не се постига кампанийно, но системно и последователно. Тук става дума за възпитание дори на самата система на здравеопазване в посока на това, че нещата могат да се случват.

- Как гледате на възможността да се премине от мълчаливо съгласие за донорство при изричен отказ към деклариране на съгласие за донорство?

- Нещата са прости и ясни – искаш или не искаш. Ако не си попълнил изричен отказ в определената страница на здравноосигуртелната книжка, би следвало да означава че ти цениш както своето здраве, така и на хората около теб.

- Колко трансплатации са направени в Александровска болница от началото на годината, през 2021 и 2020-та, която беше най-тежка заради пандемията?

- В този период в Александровска болница извършвахме трансплантации тогава, когато беше възможно; и когато те не се ограничаваха поради конкретната епидемична обстановка. Те не бяха много. точно поради пандемичната ситуация. Изборът на реципиенти тогава беше много затруднен. Понякога самите донори не бяха достатъчно подходящи от чисто клинична гледна точка.

- Какво следва да бъде направено, за да се подобри координацията между Изпълнителната агенция „Медицински надзор" и донорските бази?

При възникване на даден въпрос, ние го решаваме с агенцията в оперативен порядък. Беше направено доста. Бяха увеличени и плащанията за дейности. За една трансплантация вече се заплаща вече около 29 000 лева, преди беше 19 000 лева. Но трансплантацията не е свързана само с хирургична дейост, но и с наблюдение в постоперативния период. Моето мнение е че все още не е дофинансиран риска при усложнения и една трансплантация може да излезе много по-скъпа за болницата от заплатените от държавата.

- Прави впечатление, че при иначе извършени брилянтно трансплантации, пациентите са изпускани в слеоперативния период. Защо се случва това?

Има ситуации, в които не може да бъде предвидено какво ще се случи. Не приемам категорични заключения, че има неудачи, които касаят дейността. Ако на година се правеха достатъчно трансплантации и нещата бяха сложени по същия начин, както сега, никой нямаше да го коментира. По-скоро обществото ни се чувства засегнато, защото се правят малко трансплантации и всяка неудача се възприема като катастрофа. А не е така. Твърде много се вглеждаме в твърде малко събития, което не е коректно от гледна точка на логиката.

- Как ще коментирате Националната програма за насърчаване на донорството. Има ли работещи решения в нея?

- Работещо решение може да бъде само една постоянно упорита работа за разясняване на смисъла на донорството, на всички структури в здравеопазването, а също така и в образователната система. Ако обществото не реши осъзнато, че за него то е приоритет, нещата ще продължат по същия начин, като сега – на думи ще сме едни, на дела ще сме други.

- Съществува мнение, че не се полагат достатъчно грижи, не се наблюдават достатъчно хората, вписани в регистъра на чакащите за трансплантации. Защо, какво пречи?

- Доколкото ми е известно, структурите правят възможното да ги поддържат в добра кондиция. Самите реципиенти обаче също трябва да полагат грижи аз себе си и то осъзнато. Ние, българите, много обичаме да обвиняваме, че някой не е положил усилия, не е направил нещо, но това не винаги е правилният подход. Постоянно трябва да бъдем настоятелни в искането си нещата да се случат, без да сме агресивни. Един от най-трудните ми моменти е, когато трябва да върна пациент и да му кажа "Това не е твоят бъбрек".

- Прави впечатление, че се изпускат органи и не се оползотворяват с изискуемото време. Имаше такъв случай и в Александровска болница преди година. Защо се случва това?

- Отново се търси вина и се правят внушения. Ако има пропуски, те не са системни; и поне до момента не са ни попречили за трансплантационните процедури. При донорска ситуация ние викаме не по-малко от 6 потенциални кандидат реципиенти от листата на чакащите. Не винаги съвместимостта и здравната кондиция на кандидатите достатъчна, за да бъде извършена трансплантация. След избора направен от комисия се взема и съгласие и на одобрените кандидати. В дадения случай за който питате одобрен реципиент се беше отказал и вече нямаше технологично време, за да се извика друг. За конкретния случай за който задавате въпрос не приемам пропуск от когото и да било, както беше тиражирано. Подобни ситуации ще има и занапред, когато ще се „губят" органи, поради неподходящ реципиент.

- Ако в три стъпки трябва да очертаете, какво трябва да се подобри по отношение на донорството, кои ще бъдат те?

- Трите стъпки ще бъдат – образование, изграждане на здравна култура на населението и популяризиране на донорството като благородна кауза.


Докато сме живи, има шанс за поправителен

Докато сме живи, има шанс за поправителен

Не съм се отказал 30 години да „копая" за случване на трансплантациите и вече има една малка вдлъбнатина, в която нежеланията се спъват, казва проф. Вилиян Платиканов

Още две болници ще правят бъбречни трансплантации

Още две болници ще правят бъбречни трансплантации

Те са ВМА в София и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, очаква се това да стане до края на годината
Още петима души в Дървото на живота

Още петима души в Дървото на живота

На 12 октомври в централно фоайе на ВМА ще се проведе традиционното отбелязване на Европейския ден на донорството
ИАМН ще информира и за стволовите клетки

ИАМН ще информира и за стволовите клетки

Болниците сами решават дали да работят с публичната банка или не, припомнят още от здравното министерство

Няма донори, няма трансплантации и страдат всички

Няма донори, няма трансплантации и страдат всички

Бъбречните трансплантации от жив донор у нас се възстановиха. На 9 септември в Александровска болница беше извършена първата успешна операция за годината. Защо те бяха прекъснати, от какво зависи да продължат и занапред, какви са проблемите в донорството и трансплантациите у нас, защо не успяваме да ги решим от години, попитахме проф. Маринчо Георгиев. 

Възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор

Възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор

Първата операция за годината извърши успешно екипът на проф. Маринчо Георгиев в Александровска болница

Стволови клетки в обществена полза

Стволови клетки в обществена полза

Над 2000 единици кръв от пъпна връв се даряват всяка година у нас, заради нерешени проблеми почти всички отиват в частните банки

Две бъбречни трансплантации в Александровска

Две бъбречни трансплантации в Александровска

Шанс за живот на болните пациенти даде 32-годишен мъж, донорската ситуация е реализирана в УМБАЛ «Св. Марина» във Варна

България намесена в японско разследване за нелегални трансплантации

България намесена в японско разследване за нелегални трансплантации

Двама чужди граждани били оперирани у нас миналата година с посредничеството на турчин, твърди японско издание
Още една чернодробна трансплантация

Още една чернодробна трансплантация

Тя е извършена от специалистите във ВМА на 12 август, след донорска ситуация в Плевен
1 2 3 4 5 ... 24 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ