Успяхме да политизираме и КОВИД
Наглед това е парадоксално, защото всички ние
останахме с впечатление, че е повишена ролята на експертното за сметка на политическото, казано най-фриволно. Всъщност, самите експерти, съвсем разбираемо, свидетелстват за обратното. Това е и основното напрежение в ситуацията в България – почти личната роля на политическата власт. Известно ви е, че маниерът на упражняване на властта в България в началната фаза на онова, което наричаме КОВИД пандемия за краткост, каквото и да е то всъщност, беше подчертано личен. Това се отразява. Като основна причина за проблемите в интервютата във фокус групите са основните "взимачи" на решения, с представителите на контра гледната точка, с когото се сетите.
Проличава политическата власт, политизацията,
политическата интрига. Те са мислени като контрапункт на очакванията за експертен подход. Излишно е да казвам, че личната роля на премиера Борисов тогава се открояваше. Тя се мисли и като основна санкция, и като основен проблем. И тук идва самата политическа криза. Един изследовател по темата казва, че №1 за това, което се случи е именно политическата криза. Ние толкова тежка и хаотична криза не сме имали дори при Беров, и това съвпадна с пандемията. Реално имаме политизация по две направления. Първо, това, което се случи в България с пандемията попада при един твърде личен стил на управление. Второ, попада в контекста на политическа криза. Попада в общия контекст на ниско доверие в институциите на политическата власт и въобще на авторитетите.
Изпъква наслагване на три политически елемента –
общото недоверие, като базисна характеристика в българския публичен живот, текущата политическа криза към 2020 г. и спецификите на конкретния наложен управленски стил и методи. Един изследовател говори за ефект на махалото. Той казва: Сред критично настроените към управлението на Борисов се беше появил страхът, че пандемията и присъщите за нея начална фаза, ефект и мобилизация може да подпомогне по-дългото оставане на власт. ГЕРБ пък, на свой ред са се бояли от служебното правителство на Радев, с което според интервюирания изследовател се обяснява и нежеланието да се възползват от тази мобилизация и да предизвикат, както можеше да се очаква тогава, избори.
Опозиционните среди са използвали ограничителните
мерки като метафора за политическа диктатура. Спомняте ли началния етап, когато се чуваше „Маските са, за да мълчите". Едни и същи среди в началото намираха маските като лостов механизъм, а после упрекваха властта, че не е достатъчно експертна и не налага достатъчно маски. Това беше само един парадокс. В интервютата нарочно беше потърсена и другата гледна точка. Например, проблема с т.нар. контра щаб. Една добила популярност фигура с консултативна роля в медицинските среди, наред с всичко останало, казва с една видима ирония защо имаше контращабове, защото популярността на Мутафчийски отиде до небето. В интервютата проличава ясно, че оценката за т. нар. алтернативен щаб и въобще алтернативните гледни точки е също свързана с търсенето на очаквани политически баланси, а не толкова на допълваща експертиза. Този тип интервюта позволяват две ясни хипотези.
От една страна отмесване на центровете на авторитет,
макар и не винаги на видимо ниво, кои от експертите клони към политическата власт. Тоест, легитимацията тече през политическото, а не през ресорното. От друга страна, страната ни е попаднала в тежко съвпадение на политическа нестабилност и пандемия. Това се оказва решаваш легитимационен или делегитимационен фактор. КОВИД мерките са привидени от опонентите на властта именно като властово действие. Налагането на противоепидемични мерки е сериозно разколебано от поредицата протести през 2020 – 2021 година. Освен с парадокса на превенцията, част от деактивиращите механизми по отношение на КОВИД мерките се съдържат и в това, че голяма част от хората привидяха КОВИД като ГЕРБ, тоест като властта, която тогава беше загубила доверието.
Вторият изключително важен механизъм е заплахата
и чуждия пример, разбирайте италианския пример. Така изследовател, макар и с любителски интерес, обобщава началните легитимиращи фактори. После обаче добавя, че през есента на 2020 година започва да се очертава и личното наблюдение. Страхът се откроява във всяко едно интервю. На много места в тях проличава, че принципната позиция по отношение на пандемията е рамкирана от личния елемент. Почти във всяко второ интервю си личеше, че човек, след като е преминал през ваксина или е преболедувал, започва да гледа малко по-абстрактно, малко повече отстрани.
Критични към дейността на щаба лекари, изследователи,
политици, протестиращи и т.н. акцентират най-вече върху прекомерния страх. Очертават се главно два критични погледа към ролята на страха. По думите на критиците, толерирането на страха е било грешка, подсилена от неумели действия. има и критика по отношение на страха, като планирана технология за обществена мобилизация. Легитимацията на мерките – това е най-вече властови механизъм, казват критиците.
Най-общо интервютата насочват към две фази на обществена
реакция – през самото начало, тоест през пролетта на 2020 година и всичко останало. Обществената бдителност е била осезаема най-вече в първия месец или дори в по-малък период. Очертават се два свързани определителя за края на мобилизацията, тоест за началото на делегитимацията на официалната гледна точка – политически и страхов.
Новият вариант на Омикрон вече е у нас
Два случая на заразени с грип и КОВИД
Нови ваксини срещу К-19 у нас
Пикът на грипа ще е в края на януари
XBB.1 на Омикрон и у нас
Препоръки при пътуване в Китай
Подкрепа за 14 деца на героите в бяло
Разширяват съвета по имунизации
ECDC предупреждава за натиск в болниците
Той може да се появи заради съвпада на грипа, другите респираторни инфекции и КОВИД-19
ЕМА предупреди за моноклоналните антитела при КОВИД
Те може да не са достатъчно ефективни срещу новите варианти на SARS-CoV-2, показват последните заключения на агенцията
