Лице

Живот с нови криле

07-10-2022 17:01
След трансплантация на бял дроб 30-годишната Ирен Дикова печели медали и пътува хиляди километри, за да дава кураж на хора преди операцияЖивот с нови криле
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
На 8 октомври отбелязваме Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи. Тази година мотото на инициативата е „Сподели повече от история. Сподели живот!", с акцент върху нуждата от повишаване на обществената осведоменост относно донорството и трансплантацията на органи. България е страната с нищожно малко трансплантации и донорства в Европейския съюз. 901 са чакащите в листата към 5 октомври. Защо е важно нещата да се променят показва историята на Ирен Дикова.
Тя е с трансплантиран бял дроб. Получава го през месец март 2017 година във виенската болница „АКН", където практикува прочутият в тази област проф. Валтер Клепетко – хирургът, спасил не един и два живота на българи. През петте години, изминали оттогава Ирен не само, че живее, но както се шегуват приятелите й се носи на крилете на своите нови два бели дроба. Активна спортистка е, печели златни медали в първенства за трансплантирани не само в България, но и в чужбина. Но, най-важното от всичко, по думите й е, че с начина си на живот показва и доказва на хора, които се нуждаят, но се страхуват от такава операция да я направят при първа възможност.

 

Биография, достойна за филм

 

По нея действително може да се напише сценарий, но не за страданието, а за това, как човек, окрилен от надеждата и вярващ в доброто може да преодолее нещо толкова страшно, каквато е болестта муковисцидоза. За някои тя остава присъда. За Ирен обаче е ново начало. Родена е през 1990 година. Завършила е Италианския лицей в Горна Баня, а след това и интериорен дизайн в Милано- Италия.

От дете мечтае да живее в Италия. Още докато е ученичка в лицея е убедена, че ще следва висшето си образование там. Колебала се известно време, дали да не запише архитектура, тъй семейството и близките й роднини са архитекти. В крайна сметка решила, че това е работа за мъже и избрала не по-малко интересният и предизвикателен за въображението интериорен дизайн. „Бях много щастлива, че уча това, което харесвам, че бях в страната на Леонардо да Винчи и Джото ди Бондове, радвах се на подкрепата на семейството си, имах изключителни приятели", разказва Ирен. На вратата на щастието й обаче почукала болестта.

 

Когато ти кажат, че не всичко е наред

 

След поредица от неразположения лекари в Италия установяват, че тя страда от муковисцидоза. Това заболяване, често пъти дори при перфектно медикаментозно лечение, уврежда белите дробове. То е генетично и се дължи на мутацията на определени гени. В резултат, в организма на засегнатия, най- вече в неговия бял дроб, се събира мукус, причиняващ пневмонии. „По онова време, за разлика от сега, нямаше модерни лекарства. Терапията налагаше често да се прави физиотерапия, за да се изкарва мукуса и да не се позволява да увреди дробовете и да не се събират толкова много бактерии, разказва Ирен. В Италия се грижех да себе си, наблюдаваха ме лекари, но в млада възраст болестта се развива много бързо, допълва тя.

 

Реалността на родна земя

 

След завършването си младият архитектурен дизайнер се връща в България. Очаква я едва ли не културен шок от здравната ни система. „Трябваше да ме наблюдават в болница. Започнаха. Оказа се, че няма необходимата стерилност. В Италия и Австрия пациентите са изолирани по такъв начин в лечебно заведение, че да няма никакъв риск за тях. Тук той е много голям, защото човекът с муковисцидоза е настаняван в общото отделение, където може да хване каква ли не бактерия", разказва тя. И обяснява, че затова и някои пациенти се стараят максимално да ходят на прегледи, за да избегнат опасността от някакво заразяване. Това, от своя страна, се отразява на начина на преодоляване на болестта. Ирен Дикова изкарва две години в България, като прескача и до Италия, за да не прекъсне контактите си с лекарите и да има достатъчно добро проследяване на лечението. Впоследствие влязла във връзка с българския професор Венцислав Петков, вече покоен, от виенската болница „АКН" и започнала да ходи там на прегледи за проследяване на състоянието. „След видяното в нашите болници, в семейството ми нямахме вяра за лечение тук. Затова реших да се преместя във Виена. Постъпих на работа в една фирма там. Така можех да ползвам и възможностите на австрийската здравна система", разказва Ирен Дикова. Това се оказал и печелившият й ход по отношение на нейното здраве. С времето все повече ставало ясно, че единственият изход е трансплантацията на бели дробове. Така се стигнало до трансплантацията през месец март 2017 година.

 

Като нов човек с нови идеи

 

Така продължил животът на Ирен след като получила новите си бели дробове. Пет години след животоспасяващата операция тя твърди, че се чувства невероятно жизнена. Начинът й на живот напълно потвърждава думите й. Младата жена не изоставя тениса, тича, прави преходи в планината. Може да се каже, че живее по-активно от много други наши сънародници, които не съм влизали в операционна. През 2018 г. Ирен Дикова се върна с два медала от Европейското първенство за трансплантиран бял дроб или сърце в Италия. Тя е не само първата българка, състезавала се на такова ниво, но и триумфира със златен медал на тенис на корт и сребърно отличие на тенис на маса. "Много е мило да видиш толкова много хора, преживели нещо толкова сериозно, да са със силен, спортен дух, да се състезават и в същото време да се забавляват", казва Ирен Дикова след срещите си на подобни състезания.

 

Мечтите, които се сбъдват

 

Убедена е, че иска ли човек нещо много силно, то непременно ще се случи. С оптимизмът и ведрия си характер може да превземе и най-мрачния човек само след няколко минути разговор. Затова е в постоянен контакт с хора, на които предстои трасплантация – окуражава ги в социалните мрежи, дава им надежда, сочи им себе си като пример, за да не се страхуват. Преди време дори замина и направи престой във Виена, за да е опора и подкрепа на млада българка, която бе трансплантирана там. До тогава двете се познаваха само в социалните мрежи. Много й се иска повече хора да се включат в отбора на трансплантираните не само, за да печелят повече победи, но и повече хора да бъдат активни. Тъжно й е обаче, че все още стотици чакат за трансплантиране на орган в България, а ние, бъларите, все така сме чужди на идеята за донорството, като цяло. „Това е нещо, за което трябва да се говори непрекъснато, а не да се правят кампании веднъж в годината. Точно заради кратковременния кампаниен характер не може да се промени мисленето на хората в тази посока, смята Ирен Дикова. Нищо материално не можем да вземем от този свят", въздъхва тя и се надява да не е далече времето, когато сънародниците ни ще променят отношението и даряването на органи няма да е само въпрос на кампания, а начин на мислене.


Кръщение под знака на К-19

Кръщение под знака на К-19

Епидемиологът д-р Ваня Рангелова е сред финалистите в конкурса за научни постижения от Централна и Югоизточна Европа „Медис"
Да посрещнеш първа новия живот

Да посрещнеш първа новия живот

Д-р Калина Пиперкова е второ поколение лекар, началник е на АГ-отделението в болница „Тракия", един от най-търсените специалисти
Мъжът, който сбъдва мечти

Мъжът, който сбъдва мечти

Пилотът Васил Вълков е един от най-добрите въздушни вълци с 9500 летателни часа, подготвя колеги за медицинските хеликоптери
Да не се уплашиш от стената

Да не се уплашиш от стената

54-годишният Антонио Димитров не се побоя да се изправи срещу бездушието и да започне гладна стачка заради хората с ТЕЛК
Докторът, който не стана инженер

Докторът, който не стана инженер

Д-р Ивац Нацев взе годишната награда на болница „Проф. Александър Чирков" Заслужил лекар на 2022-ра
Лекар с летящ старт

Лекар с летящ старт

Д-р Ива Андреева е носител на „Златен Хипократ", завърши медицина в МУ-Плевен тази година въпреки забраната на родителите си
Призванието да си доктор на село

Призванието да си доктор на село

77-годишният д-р Боян Михайлов се грижи вече 40 години за хората от Средец, пренася болни на ръце до линейката
 Госпожа Воля

Госпожа Воля

В продължение на година и половина Анелия Кирилова е напълно неподвижна, открива изкуството и чрез него отново е на крака
Изборът да спасяваш

Изборът да спасяваш

Отец Дилян Цветков е дългогодишен кръводарител, увлякъл е по тази кауза куп приятели и близки
Жана Д’Арк от Добрич

Жана Д’Арк от Добрич

Медицинската сестра Нора Джамбазова е моторът на протестите в болницата, не се отказва от тях, каквото и да й струва това
1 2 3 4 5 ... 8 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Доволни ли сте от работата на служебния кабинет в сферата на здравеопазването?

Февруари 2023 Предишен Следващ