Изследване

50 хил. бебета липсват в слуховия скрининг

05-10-2022 18:10
Фрапиращи разминавания в официалните данни за извършени изследвания при новородени установява проучване на доц. Петър Руев и Фани Михайлова от "Тракия" 50 хил. бебета липсват в слуховия скрининг
Clinica.bg

press@clinica.bg
Около 50 000 деца в България не са били подложени на неонатален слухов скрининг веднага след тяхното раждане в периода между 2014 и 2020 година. Или пък тези деца не съществуват? Това е само един от големите въпроси, които озадачават авторите на национално проучване за това как се е провеждало това изключително важно за бъдещото развитие на децата изследване. Публикуваме какво откриха по темата Фани Михайлова, слухово-речев рехабилитатор от Тракийския център по кохлеарна имплантация в старозагорската Болница "Тракия" и доц. Петър Руев, началник на УНГ-отделението на болницата.
Какво представлява скрининга

Скрининговите изследвания са важни, защото чрез тях лекарите откриват навреме родените със слухови нарушения бебета и вземат мерки как те да бъдат рехабилитирани. Те са отчетени, но кои са децата, колко точно са и защо някои региони отчитат невъзможно много или нито едно дете със слухови проблеми, никой в системата не знае. Причините се коренят в липсата на национален здравен регистър. И не само. Слуховият неонатален скрининг се прави

на втория или третия ден от раждането на детето в неонатологичното отделение. Чрез него се идентифицират децата с проблеми в слуха и се поставят под наблюдение. До навършване на 3-месечна възраст се прави контролен скрининг и цялостна аудиологична оценка, за да се потвърди или отхвърли слуховото нарушение. Така децата със слухови проблеми до навършване на първата им година, заедно с техните родители, се подготвят за намиране на най-доброто решение за тяхното дете - слухопротезиране със слухов апарат или с кохлеарна имплантация. А ако родителите не желаят, детето да бъде насочено към специализирано учебно заведение.

 

Какво установяват специалистите

 

"Когато при нас дойдат деца с нарушен слух на 2 – 3 или 4-годишна възраст, е изминал твърде дълъг период от живота им, през който те е трябвало да развият своите речеви умения и да общуват. Тези "пропуснати" деца попадат в системата за социално подпомагане и имат лоша прогноза за качеството си на живот", казва слухово-речевият рехабилитатор от Тракийския център по кохлеарна имплантация в старозагорската Болница "Тракия" Фани Михайлова. Тя е е един от авторите на изследването. Другият автор е началникът на УНГ отделение в Болница „Тракия" доц. д-р Петър Руев. Двамата се борят от години в наредбата на Министерство на здравеопазването неонаталният слухов скрининг да бъде вписан като "задължителен", а не като "препоръчителен", както е в момента, да има национален регистър на децата със слухови увреждания. И се надяват данните от направеното изследване да катализират тези процеси.

 

Данните от изследването

 

През септември тази година Фани Михайлова и доц. д-р Петър Руев представят тревожните данни пред участниците в третата Национална конференция „Ранно детско развитие: наука и практика", проведена в Нов български университет в София. Те посочват фрапиращи разминавания между данните за извършен скрининг при новородени на територията на страната, съхранявани в архивите на Министерство на здравеопазването, на Регионалните здравни служби по области и на Националния статистически институт, като информацията е подкрепени и с цифри от „Индекс на болниците" на сайта Clnica.bg. „Започнахме изследването още през 2018-та година. Провокирани бяхме да проучим какво се случва с неонаталния слухов скрининг в цялата страна. Разликите в броя на изследваните деца в различните области на България се оказаха огромни – в документациите на различните здравни ведомства „не излизат" около 50 000 деца", казва Фани Михайлова. Оказва се, че в някои области на такъв скрининг са били подложени едва 30% от децата. В други общини пък са регистрирани необичайно много на брой отклонения в слуха на изследваните деца. Известно е, че в света децата със слухови проблеми се раждат средно от 1 до 2 или 4 на 1000. „В същото време в големи градове като София, Стара Загора, Пловдив се отчита, че за една година са се родили около 200 деца със слухови отклонения, което е нереално много", подчертава Фани Михайлова. На другия полюс се оказва община Варна, в която за 4 години не е открито нито едно дете с отклонение в слуха, което също е абсурдно. „Аз работя с деца от Варна и две от тях дори вече са слухопротезирани с кохлеарни импланти", казва Михайлова.

 

Изводи

 

Изводите, които авторите на изследването, доц. д-р Петър Руев и Фани Михайлова, правят, са категорични. Главна причина за фрапиращите разминавания в съхраняваните данни е липсата на единна система за събиране, обработка и отчитане на информацията от провеждания неонатален слухов скрининг. „Няма методика и унифициран механизъм, по който да бъде извършвано това изследване. Липсват количествени индикатори и обстоен анализ какво произтича от събраните данни", казват авторите на изследването. „Притеснително е, че в регистрите на РЗИ са вписани твърде много деца със слухови нарушения, а след това няма никаква проследимост какво се случва конкретно с всяко едно от тези деца? Лекувано ли е то или е оставено да расте със слуховия си проблем?

Кохлеарната имплантация се заплаща от НЗОК както за деца, така и за възрастни. В същото време за 4-годишния период ние имаме съвсем малък брой деца, които са стигнали до лечение по този най-модерен метод. Имплантирани са едва 34 деца на възраст до 24 месеца за последните 4 години", посочва доц. д-р Петър Руев.

 

Какво трябва да се промени

 

Авторите на изследването подемат инициатива статутът на неонаталния слухов скрининг да бъде променен от „препоръчителен" на „задължителен", а резултатът от него да бъде вписван в здравното досие на детето.

Данните от тяхното ретроспективно изследване пораждат и други съмнения - че има нереално проведени, формално вписани скринингови изследвания. Проучването им показва крещяща нужда от създаване на национален здравен регистър в няколко направления. „Няма медицински регистър на новородените, няма регистър на децата със слухови увреждания и с приложена кохлеарна имплантация, да не говорим за регистър на децата с увреждания въобще. Това са основите, върху които националната здравна политика трябва да стъпва, за да се променят нормативните уредби и методики, особено на тези, които касаят децата със специални образователни потребности", алармират двамата медици. Те се надяват изследването им да предизвика дебат сред здравните власти и законотворците, които да предприемат така необходимите промени.


Потребителската такса при джипи да отпадне

Потребителската такса при джипи да отпадне

С увеличението й личните лекари искат ограничение в доболничната помощ, което носи голям риск за пациентите, казва Пенка Георгиева
Майчин дом без независим член

Майчин дом без независим член

За представител на държавата е класирана Теодора Табакова, става ясно от класирането на МЗ
МЗ търси лечебни заведения за прегледи на маргинални групи

МЗ търси лечебни заведения за прегледи на маргинални групи

Те ще са за детско и майчино здраве, а финансирането ще е в рамките на 241 хил. за 6 региона

НЗОК няма да плаща кислородотерапията

НЗОК няма да плаща кислородотерапията

Тя не може да е част от помощните средства, защото пациентите не са хора с увреждания, смятат лекари в Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия

НЗОК остава без нов управител

НЗОК остава без нов управител

До 6 месеца институцията ще може да се ръководи от временно изпълняващ длъжността, решиха депутатите окончателно днес

Липсва контрол над търговията с лекарства

Липсва контрол над търговията с лекарства

Износът трябва да става само при 100% наличност в страната, проф. Асена Сербезова е променила формулата на СЕСПА без да предприеме други мерки, заяви Асен Меджидиев

Правим амбулаторни практики в отдалечените селища

Правим амбулаторни практики в отдалечените селища

Пускаме мобилни кабинети, нова апаратура в доболничната помощ и телемедицина, казва д-р Тома Томов
Здравната стратегия на поправителен

Здравната стратегия на поправителен

Липса на цели,приоритети, реформи и дори на логика видяха депутатите от ресорната комисия в документа, който върнаха на МЗ за преработка

Зелена светлина за онлайн лечението

Зелена светлина за онлайн лечението

Депутатите в ресорната комисия подкрепиха на първо четене спорния законопроект на ДБ, с който се създава здравен съвет на държавна издръжка и се вменяват нови задължения на пациентите

НЗОК с временен управител до 6 месеца

НЗОК с временен управител до 6 месеца

Субсидии от МЗ ще има не само за областните, но и за общинските и държавните болници, решиха депутатите на второ четене в ресорната комисия

1 2 3 4 5 ... 123 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ