Вадим над 300 млн. в болниците

Дори в Конго доплащат по-малко от нас за здраве, сочат данните на СЗО

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Официална статистика за размера на доплащанията в болниците у нас никога не е изготвяна. Според изчисленията на специалистите обаче те възлизат на над 400 млн. на година.Напрактика това представлява над една пета от общите приходи в болниците.

Близо 300 млн. лв. са средствата, които постъпват като доплащане в клиниките официално от пациентите. Това показва анализ на консултантската компания в сферата на здравеопазването «Симбула», изготвен специално за clinica.bg. Цифрите са получени като от всички плащания в болниците за година са извадени приходите им по каса и средствата от общините или държавата за развитие и дейност на публичните болници. Така за 2014 г. в частните клиники доплащанията от пациентите са били на стойност 153 млн. лв., а две години по-рано – 117 млн. лв. Въпреки че като абсолютна стойност те се увеличават, напрактика като процент от общите приходи намаляват. Делът им през 2012 г. е бил 1/3, а през 2014 г. – 1/4, показват данните. Причината за намаляването на доплащанията е във все по-голямата конкуренция между клиниките.

Аналогично е положението и в държавните и общински болници. Там преди две години разходите от джоба на пациентите са били по-голям процент, отколкото сега. Проблемът в тези болници обаче е, че не може да се засече точния размер на парите под масата. Така по официалните данни за 2012 г. в публичните болници са постъпили 162 млн. лв. от пациентите, а през 2014 – 127 млн.лв. Към тях обаче трябва да се прибавят още толкова, които са постъпили директно в джобовете на специалистите. Това става най-често за доплащане за медицински изделия и лекарства. Можем да приемем, че общата стойност на доплащанията в държавните и общинските болници е около 1/5 от всичките постъпления в тях или около 300 млн. Така общо на година заедно с частните клиники пациентите у нас доплащат над 400 млн. лв. Тревожното е, че едва една десета от тези средства – около 40 млн. лв, постъпват в болниците чрез допълнителното застраховане, всички останали се дават на ръка.

Парите се дават по няколко основни пера. Това са подобрени «битови условия»,съфинансиране на медицински изделия, упойки, лекарства, доплащане за дейности и за избор на екип. Таваните на цените при тези услуги също са различни. Така например за избор на екип не може да се дадат повече от 900 лв. по закон, но за останалите услуги няма предел. По този начин се стига до парардокса, че за едно раждане, за което касата плаща 580 лева, в частните болници се калкулират цени от по 1600 или 2000 лв. Съфинансирането за медицинските изделия зависи от цената им и от стойността, която покрива касата. Така например за койловете (вид изделия) доплащането може да стигне и до 20 хил. лв. Няма и сигурност за какво точно ще се искат пари. В едни болници се вземат дори за анестезии при някои изследвания, въпреки че те би трябвало да са част от пътеката, която плаща касата.
За да сложи ред в тази бъркотия, здравно министерство реши да прецизира какви са условията, за които може да се дават пари. Според застрахователите обаче вместо да се изпишат вежди, може да се избодат очи. Причината е, че се дава възможност да се допалаща и за сестрински и санитарни грижи. На практика това ще увеличи числото на персонала, за който ще се прави избор на екип. С промените се забранява да се доплаща за дейности, които се покриват от касата. Това може да накара частните болници да спрат да работят с фонда за някои пътеки и да увеличат цените на въпросните услуги като ражданията, прехвърляйки ги само на кешов пазар. Ограничават се и възможностите за дарения, което означава, че болниците ще измислят нови форми за дофинансиране на дейността си. В същото време врата за реализирането на по-голяма дейност на допълнителните фондове засега няма отворена.

За да се ограничи размера на доплащането у нас, държавата трябва да даде по-голям публичен ресурс, каквито намерения засега тя няма. Данните на «Св. Банка» и СЗО в това отношение обаче са показателни – заради малкото обществени средства в сферата на здравеопазването, България се нарежда до страните в третия свят по ниво на доплащането. Размерът на парите, които вадим от джоба си не само в клиниките, но и за лекарства е 44%, показват анализите на «Св. Банка». Данните на Световната здравна организация също подкрепят тези заключения. На 39.6% от всички разходи за здраве възлизат частните средства у нас. За сравнение в европейските държави те са под 20%. В Чехия например доплащанията възлизат на 16% от всички разходи, в Дания – 12.8%, в Естония – 18.9, а в Германия – 12.9%, показват данните на СЗО. За сметка на това в Конго доплащането е 32.7% от общите разходи за здраве.