дежавю

Аналогии в роенето на болници

27-09-2022 06:33
Преди 12 години бумът на инвазивните кардиологии доведе до ненужни хоспитализации, които държавата заедно с лекарите ограничиха, сега обаче първата сякаш отсъстваАналогии в роенето на болници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Роенето на болници и неспирното отваряне на нови структури във вече съществуващите на фона намаляващото население става все по-актуална тема у нас с всички последици, до които води. И въпреки че отново е на дневен ред, тя не е ново явление за страната ни. Ако сега масово се правят опити за откриване на онкологии, кардиохирургии, неврохирургии или цели мега-болници, то преди десет година беше времето на създаване на инвазивните кардиологии. Имаше ли негативни последствия и какви бяха те, може да видите сами в един позабравен доклад на Изпълнителната агенция „Медицински одит", по настоящем „Медицински надзор".

Бумът на инвазивните кардиологии у нас се състоя през първото десетилетие на новия век. През 2010 г. в страната ни имаше ангиографски лаборатории в над 20 болници, а за последните три години инвазивните процедури се бяха увеличили с 40%. Това породи доста шум и основания за притеснения за качеството на дейността в самата медицинска гилдия. Причините за това бяха в липсата на достатъчно подготвени кадри, както и в съмнението, че има индуциране на търсенето на подобни услуги от страна на самите болници. Сякаш звучи познато.


Реакцията

Всички това доведе до провеждането на една сериозна проверка на дейността по инвазивна кардиология в страната. Тя бе извършена от ИАМО под ръководството на нейния директор проф. Златица Петрова заедно с водещите инвазивни кардиолози в страната, сред които бяха проф. Божидар Финков, доц. Васил Велчев, д-р Валери Гелев, д-р Борислав Ацев, доц. Юлия Джоргова, проф. Иво Петров, д-р Борислав Георгиев и др. А резултатите провокираха дискусия и промени.


Лечебните заведения


Към момента на оповестяване на данните проверката беше приключила в 20 болници с ангиографски лаборатории: УМБАЛ „Александровска", СБАЛК-Ямбол, УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович" Стара Загора, УМБАЛ „Свети Георги ЕАД, Пловдив, СБАЛССЗ „Св. Иван Рилски", МБАЛ „Пловдив", УМБАЛ „ Проф. д-р Георги Странски"-Плевен, СБАЛК-Плевен, Втора МБАЛ- София, МБАЛ „Токуда", СБАЛК "Медика Кор" –Русе, МБАЛ „Пулс"- Благоевград, МБАЛ „Свети Врач" – Сандански, УМБАЛ „Света Марина" - Варна, СБАЛК- Варна, НКБ –София, СБАЛК-Велико Търново, МБАЛ „Хигия"-Пазарджик, МБАЛ „Проф. П. Стоянов" – Ловеч, МБАЛ „Св. Анна" – София. Инспекции предстояха още в „Лозенец"- София, „Св. Екатерина" – София, "Пълмед" и "Пирогов".


Алгоритъмът


Проверката обхващаше периода 2009 г. и 2010 г. По време на нея бяха изследвани отчетените случаи по справка на РЗОК, историита на заболяването, както и дигитални записи от извършени диагностични и интервенционални процедури. Специалиститя бяха проверили дали индикациите за хоспитализация са целесъобразни, какви са причините за рехоспитализации, бяха направили оценка на качеството на диагностичните и интервенционални процедури. Също така бяха гледали дали се спазват изискванията на Медицински стандарт по Кардиология.


Резултатите


Те бяха в две направления – позитивни и негативни. Сред първите бяха констатациите, че отделенията по инвазивна кардиология отговарят на изискванията по стандарта по кардиология и е осигурен 24-часов непрекъснат режим на работа.

По-дълъг се оказа списъкът с проблемите. Специалистите установиха, че има немотивирани индикации за хоспитализация, висок процент на негативни ангиографии и липсваща обективна оценка на риска при голяма част от пациентите, хоспитализирани по спешност.

Съотношението на пациентите, на които са били приложени диагностични инвазивни процедури без да е имало лечение след това в някои болници стигаше до 2.5:1, 3:1, 4:1 и дори 5:1. Освен това по КП „Нестабилна ангина пекторис с инвазивно изследване" процентът на пациенти без значими стенози в някои лечебни заведения беше над 50 и дори над 70. Още по-тревожни бяха резултатите по друга КП - „Инвазивна диагностика при ССЗ", там се оказа, че без значими находки са били около и над 60% от пациентите и над 80%.

Констатациите показаха още, че някои от пациентите са преминали 4-5 пъти през инвазивни процедури по клинични пътеки. При плановите операции са се приемали пациенти, без да са били изчерпани диагностичните възможности за инвазивни изследвания в извънболничната помощ, при много малка част от хората е бил правен велоергометричен тест и т.н. (подробната презентация може да видите тук).

Специалистите установиха, че средната натовареност на клиниките по инвазивна кардиология е била от 3 до 23 пациента дневно, като средната натовареност на един апарат е била на ден с 4.5 процедури при 8 средно за ЕС. На инвазивен кардиолог на година у нас е имало по 300 процедури при 520 в ЕС. Броят на специалистите у нас по това време е бил 19.6 на 1 млн. души при 22 за ЕС. Без сертификат обаче по това време са работили една трета от специалистите ни. 


Промените


Анализ на резултатите от извършените проверки доведе до предложения за промени. С цел подобряване на организацията, качеството и ефиктивността на дейностите в областта на инвазивната кардиология Изпълнителна агенция „Медицински одит" съвместно с дружеството по интервенционална кардиология направи следните предложения към здравните власти:

1. Въвеждане на национален регистър за перкутанни коронарни интервенции и Национален регистър на имплантациите на пейсмейкър;
2. Промени в медицински стандарт по кардиология: минимална и максимална натовареност за Катетеризационните Лаборатории, времеви норми за провеждане на диагностика и интервенция, задължителна регистрация на усложненията;
3. Изработване на стандарти и сертифициране на клиниките и специалистите по кардиостимулация;Обособяване на клинична пътека за диагностика и лечение на периферните съдови заболявания, които сега са включени в КП „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания";
4. Завишен контрол по отношение на изискванията за разкриване и функциониране на Катетеризационните Лаборатории, спешния прием на болни и структурата на инвазивните дейности в отделните катетеризационни лаборатории;
5. Промени в нормативната уредба: съобразяване на здравната карта с реалностите и бъдещите потребности от инвазивни дейности, въвеждане разрешителен режим за разкриване на Катетеризационните Лаборатории;
6. Приемане на национална програма за инвазивната кардиология с основни насоки: осигуряване на достъп до първична ангиопластика при ОМИ на 70% от пациентите, увеличаване дела на МИС и въвеждане на нови технологии (клапни, структурни и периферни).

Някои от тези идеи, като създаването на работещ регистър все още не са съвсем реализирани, но все пак резултати имаше. Проверката дисциплинира поне донякъде сектора и показа, че когато поиска, държавата може да бъде на мястото си и да въведе правила и контрол. А общите усилия на медици и власти доведоха и до очакваните положителни резултати - понижение на смъртността при лечението на инфаркти в дългосрочен план.


Аналогиите


Дванайсет години след бума на инвазивните кардиологии, роенето на болници не спря. Сега е модата на медицинските онкологии, дпнякъде на лъчетерапевтичните центрове, кардиохирургиите, неврохирургиите и по-точно центровете за инсулти, които очакваме да дойдат. Успоредно с всички тези иновации се повяват и желания за създаването на нови мегаболници без да се затварят други. Всичко това става на фона на задълбочаващ се кадрови дефицит, намаляване на населението и съответно на пациентите, остаряла здравна карта, която не отчита реалните потребности и състояние на лечебната мрежа. За капак през миналата година бе направено пълно снижаване на медицинските стандарти по специалности от служебния министър Стойчо Кацаров, който в качеството си на част от неправителствения сектор преди това неспирно ги обжалваше. А още по-лошото е, че желанието за безкрайна болнична експанзия се случва и по време на една от най-дългите политически кризи, които сме имали. Непрекъснатата смяна на здравни министри и кабинети през последните две години доведе до пълната безпомощност на държавата да управлява сектора, до абсолютната липса на контрол и превземането му от икономически лобита. Без силно правителство, което да зададе ясни правила и стандарти в здравеопазването, както и без справедлив и обективен последващ контрол, секторът е обречен на все по-голяма деградация. На този фон надеждата за промяна за съжаление изглежда като фикция.


Още болници искат ред в сектора от президента

Още болници искат ред в сектора от президента

След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

ТЛ строи „Мама и аз

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

Тя се води за разширение на вече съществуващата болница „Сърце и мозък", за целта Общинският съвет утре ще гласува промяна в устройствения план на града
СО даде нужния терен за Детската болница

СО даде нужния терен за Детската болница

Той ще бъде приобщен към държавните имоти, които бяха избрани за изграждане на дългоочакваното лечебно заведение, каза кмета Йорданка Фандъкова
Нужен е закон за детската болница

Нужен е закон за детската болница

След поредния обществен скандал, проектът за Национална детска болница бе рестартиран от служебния кабинет. Правителството вече избра терен за нея в „Горна баня", предстои да се пусне и задание за проектирането и строежа й. Това ли е правилният път и дали ще се увенчае с успех, попитахме д-р Стоян Лазаров.

Някой има интерес от роенето на болници

Някой има интерес от роенето на болници

Писмо до президента с молба да се спазват законите и да се сложи ред в здравната система изпратиха пет болници от Бургас. Защо се стига до подобна ситуация, има ли нужда от нови легла и болници, попитахме д-р Цветомир Цветков.
Въпросът е в начина на взимане на решения

Въпросът е в начина на взимане на решения

Искаме да ни представят анализ и критерии за избора на терена за националната детска болница в Горна Баня, казва Надежда Цекулова
Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Ако констатират необходимост от подобрение на режима за разкриване на болница, те имат възможност да го инициират, казва здравният министър

Теренът е избран без обществено обсъждане

Теренът е избран без обществено обсъждане

Възможно е той да е много добър, но за да са спокойни родителите и педиатрите, това трябваше да стане след дискусия, казва д-р Таня Андреева
Болници искат ред в сектора от президента

Болници искат ред в сектора от президента

Лечебните заведения в Бургас молят Румен Радев да спре разширението на „Сърце и мозък" в областта, тъй като половината места в клиниките и сега са празни

Частната детска болница на пауза

Частната детска болница на пауза

Документите по проекта на „Търговска лига" са върнати за корекции, заради констатирани пропуски, обясниха от здравното министерство
1 2 3 4 5 ... 10 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ