избори

Здравната карта трябва да се актуализира

23-09-2022 06:28
Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня АндрееваЗдравната карта трябва да се актуализира
Clinica.bg

press@clinica.bg
Десет месеца след последните парламентарни избори България отново е на прага на нови. Със сигурност това време не е достатъчно, за да се отстранят недъзите в здравеопазването, но стигна, за да откроим едни от най-големите, като кадровия дефицит и непрестанната болнична експанзия, и дори, за да установим нови, като постоянното буксуване на централизирания търг на МЗ за лекарства. Затова решихме да попитаме кандидатите за депутати от водещите политически формации дали и как ще се справят с тези проблеми. Днес ви представяме отговорите на д-р Таня Андреева от "Демократична България".

Лекарствена политика


1. Различните цени, на които болниците купуват онколекарства, а НЗОК ги плаща на 100% 


Когато се използват публични средства трябва ресурсът да се разходва оптимално. Затова трябва да има единна унифицирана за страната цена на онколекарствата. Необходимо да се правят общи търгове и да има уеднаквени цени във всички болници, лекуващи онкологични пациенти.


2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК


Желанието на нас от Демократична България е да имаме правова държава. Трябва да има съдебен контрол, но понякога процедурата по обжалване се използва за забавяне на процесите, което води до негативи за обществото. Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването да не спира самото изпълнение, когато обществения интерес го изисква и процедурите да продължат до излизане решението на съда.


3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фонда за деца) за финансиране на лекарства сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС


Липса на контрол се използва от търговците за увеличаване на печалбата. Когато един медикамент е в ПЛС, цената е регулирана. Използва се т.нар. кошнично ценообразуване – сравняват се цените на 5 държави от ЕС и цената се съобразява спрямо най-ниските на пазара. При финансиране през фонда за лечение този принцип не се спазва и цената не подлежи на регулация. През 2019 година фонда за лечение е разходвал 16 млн. лв. През 2020 г тази сума е нараснала до 39 млн. лв. Един от скъпоструващите медикаменти Zolgensma се плаща от МЗ през фонда на цена от 5 679 000лв, докато на свободния пазар може да се намери на драстично по-ниска цена средно 4 000 000лв. Това е най-разходоемкият лекарствен продукт Zolgensma, одобрен за лечението на 3 деца на обща стойност 17 037 000 лв., което представлява 70% от цялата заявена за трансфериране сума. Подобни лекарства сираци трябва да са безплатни за пациентите, но са нужни регулаторни механизми, които да не допускат безконтролна печалба на търговците за сметка на разходване на публични средства. Може да се помисли върху единни европейски търгове и регулации на ниво ЕС за лекарствата сираци с оглед ограниченото потребление на тези медикаменти в отделните страни.


Болнична помощ


1. Работа на болници в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра: лекар, сестра: пациенти


При сегашния кадрови недостиг, особено на специалисти по здравни грижи въвеждането на задължителни медицински стандарти за брой обслужвани пациенти и съотношение лекар: медицински сестри, ще доведе до закриване на отделения и дори болници. Живеем в условия на тежка кадрова криза, която години наред беше неглижирана и не може да бъде разрешена за месеци. Може, обаче работата на специалистите по здравни грижи да бъде облекчена значително, като към болниците се назначават помощни професионалисти – болногледачи, медицински секретари, сестрински асистенти, регистратори. Медицинските сестри са претоварени с дейности, които могат да бъдат поети от обучени кадри след кратки курове за допълнителна квалификация. Така малкото налични медицински сестри ще могат да се грижат за болните, вместо да регистрират новопостъпилите пациенти например. Дългосрочно кадровият дефицит може да бъде разрешен с достойно заплащане и възможности за кариерно развитие на медиците.


2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници


Въпреки разрастването на болничната мрежа и увеличаване разходите за здравеопазване, качеството на предлаганата услуга не се подобрява значително. След актуализирането на здравната карта, спрямо потребностите на населението в страната е необходимо да се премине към смислено преструктуриране на болниците, така че те наистина да отговарят на реалните нужди. Трябва да има добре работещи спешни центрове, обезпечени кадрово и с добре оборудван медицински транспорт, включително и въздушен. Голяма част от дейностите на болниците могат да бъдат поети от дневни центрове и стационари, което ще оптимизира разходите и ще подобри качеството. Необходимо е да се направи правно-икономически и управленски анализ на всички държавни и общински болници събрани в единен национален регистър, с оглед стратегическото им развитие в рамките на националната здравна карта, включително и смисленото им приватизиране.


3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно


Крайно време е в здравеопазването ни да бъдат въведени ясни критерии за качество. Дигитализацията ще ни даде възможност лесно и бързо да извадим за всяка болница ясни и конкретни показатели за качество– среден престой в болницата, леталитет, процент на усложнения, брой преминали пациенти, цена на леглодени т. н. Само базирайки се на конкретни данни, могат да бъдат въведени измерими индикатори за качество и фокусът на системата да бъде насочен не към брой преминал пациент, а към качество на предоставената здравна услуга.


4. Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската


От години здравните специалисти на Демократична България настояваме медицинските съсловни организации да въведат минимална почасова ставка за лекарския труд и за труда на останалите медицински специалисти. Финансираните чрез публични средства здравни заведения трябва да имат сходен профил на заплащането на здравните специалисти за съответна позиция. И всяка една болница трябва да сключва КТД при равни условия и съотношение на заплатите. В момента много от болниците не са сключили КТД и заплатите на персонала не са увеличени, което ще доведе до отлив на кадри от съответните лечебни заведения. Необходимо е реално остойностяване на труда на лекарите и специалистите по здравни грижи в ценообразуването на клиничните пътеки.


5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна


Мандатността е важна в публичните лечебни заведения. Въвеждането на ясни критерии за качество на болниците ще доведе и до критерии за качеството и на управлението им. Респективно това ще е оценка за управленските умения на директорите и тяхната дейност. Конкурсите за шефове на клиники и директорите на лечебни заведения трябва да са прозрачни, при ясни правила и съобразени с изисквания за изпълнение на критериите за качество на лечебната дейност.


Финансиране


1. На преминал болен и то без да се отчита резултата от лечение


Когато се въведат ясни медицински стандарти за качеството, ще може да се въведат и съответните индикатори, които да го измерват. В много специалности липсват стандарти, а дори да има такива няма изрично изискване за спазването им. Това води до различно качество на извършената дейност, което възпрепятства формиране на заплащането на базата и на този критерии. Въвеждането на критерии за качество, с ясни стандарти и съответните индикатори ще обърне стимулите в системата, насочвайки ги към качество на медицинската дейност, а не към бройката на преминалите пациенти.


2. Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК


След като болницата е сключила договор по КП за дейностите, описани по КП не може да се доплаща. Допустимо е доплащане за се подобрени битови условия, които не са част от КП. Пътеката трябва да се изпълнява така, както е договорена. Отделен е въпросът за недостатъчно адекватното остойностяване на част от клиничните пътеки. Някой са драстично под стойността, която болниците разходват за съответния пациент. Трябва да се стремим към адекватно остойностяване на всички дейности в КП, включително и на труда, така че да няма свръх финансирани КП или такива под себестойността на диагностично-терапевтичната дейност. Това, заедно с подобряване на контрола на разходите в болниците, ще доведе до намаляване на доплащането от джоба.


3. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение


Палиативните грижи, долекуването са дейности, които не намират съответното реално остойностяване по клинични пътеки. Това води много често до отказ за хоспитализация на тежкоболни и/или терминални пациенти. Пациентите и техните близки изпадат в безизходица в най-трудните за тях моменти. Тук здравната система трябва достатъчно адеквато да финансира тази дейност, за да може пациентите и техните семейства не изпадат в горната ситуация.


4. Нищожно финансиране за профилактика и превенция


Ние от Демократична България настояваме за прозрачно и целево инвестиране в здравно-промотивни политики, здравословен начин на живот, ефективен контрол на инвестираните в здравето на нацията средства и ясни критерии за ефективността на здравно-промотивните мерки. Реално финансиране и реализиране на превенция и профилактика, по възрасти и целеви групи, може да бъде постигнато чрез създаване на фонд "Обществено здраве", прозрачно финансиран от "акцизи", както е заложено в Закона за здравето. Така ще знаем точно къде отиват парите от акцизи, които трябва да се отделят за здравето на нацията. Необходими са целенасочени държавни политики за повишаване на физическата активност и здравословно хранене още от ранна детска възраст, здравно образование, увеличаване на обема и обхвата на скрининговите и имунизационни програми.

5. Финансирането на системата трябва да бъде насочено вместо към скъпоструващата болнична помощ към превенция и ранно диагностициране и лечение на социалнозначими заболявания


Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата

Ние предвиждаме извеждане на ИАМН от МЗ и да преминаването му под контрола на Министерски съвет, това може да доведе и до преразглеждане на щата. Министерството на здравеопазването, като принципал на голяма част от лечебните заведения, не би трябвало да участва в контрола и надзора им, затова предвиждаме извеждането на ИАМН от МЗ. Дигитализацията на лечебните заведения от своя страна ще позволи по-малко служители да извършват по-качествен контрол. Заплащането на служителите в РЗИ и РЗОК, трябва да стане съответно на ценза и на заеманата от служителите длъжност. Минималната почасова ставка за медицинските специалисти ще доведе до по-справедливо заплащане, което от своя страна ще мотивира служителите и ще подобри дейността им.


Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването, казва проф. Силви Кирилов
Трябва реално финансиране на медицинския труд

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства за лекарства от страна на НЗОК, казва доц. Васил Пандов
Пазарът не е надежден регулатор на системата

Пазарът не е надежден регулатор на системата

Разковничето е в здравната карта, тя има нужда от корекции, които да отговарят на новите реалности и да върнат справедливостта, казва проф. Костадин Ангелов

Нужни са критерии за качество на лечението

Нужни са критерии за качество на лечението

Е-търгът би трябвало да може да се обжалва, но без това да спира изпълнението му, така че да е защитен обществения интерес, казва д-р Александър Симидчиев

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Нужно е преразглеждане на Здравната карта с цел окрупняване на лечебните заведения - особено в малките населени места, казва д-р Ивайло Христов
Да се даде предимство на профилактиката

Да се даде предимство на профилактиката

ДПС смята, че трябва да се направи здравна карта на България на база броя на гражданите и заболеваемостта им, казва доц. Джевдет Чакъров
Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

80% от тях се намират в пет града България, това е тотална аномалия, БСП ще намери предложенията за решаването на този проблем, казва проф. Георги Михайлов
Clinica попита предизборно

Clinica попита предизборно

Дни преди вота за 48-мо Народно събрание, откроихме няколко проблема на здравната система, какви са отговорите на кандидатите за депутати от водещите политически сили, ще видите в следващите дни
Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Ако бъде избран за народен представител се ангажирам да предложа нужните законодателни промени в дейността на Надзорния съвет, казва доц. Васил Пандов
1 2 3 4 5 ... 9 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ