Интервю

Повече места за сестри, не означава повече кандидати

22-09-2022 06:10
Докато няма ясна визия за реформа и не се направи една обективна здравна карта, трябва да има мораториум за разкриване на нови болници, казва проф. Добромир Димитров Повече места за сестри, не означава повече кандидати
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Миналата седмица започна новата академична година в три от медицинските университети в страната. Каква е равносметката от последната кандидат-студентска кампания, запълват ли се местата за медицински сестри, доколко увеличението на план-приема е решение на кадровата криза, как да задържим младите медици у нас и какви реформи са нужни в образованието и здравеопазването, попитахме проф. Добромир Димитров. Той е ректор на Медицинския-университет в Плевен.
- Проф. Димитров на 22 септември, на тази паметна дата в историята ни, честваме обявяването на независимостта на България. От каква независимост имаме нужда в наши дни и свободни хора ли сме днес?

- Това е един от най-светлите и чисти празници, защото българският народ и българската политическа класа в онзи момент заявяват, че България е пълноправна и равна на останалите държави чрез обявяването на независимостта. Изключително важно е, че всичко това е извоювано без чужда помощ, благодарение на самочувствието и увереността на българския народ. На днешната дата бих пожелал на всички българи да отстояваме националните си идеали и да бъдем достойни наследници на нашите деди, да имаме тяхната мъдрост и далновидност, за да издигаме авторитета на България. На фона на всички кризи в момента – здравна, икономическа и енергийна, имаме много голяма нужда от такава независимост, макар и в различна форма. Последните години на преход бяха все в посока да бъдем свободни и независими хора, да имаме право да изразяваме своето мнение и да даваме свобода на мечтите си. След пандемията лично за себе си аз установих, че българското общество се влияе все още от дезинформация, от пропаганда, от неистини. Трудно взимаме научно-базирани решения, които се основават на обективна информация и много често се поддаваме и взимаме емоционални решения.

- Миналата седмица започна новата академична година в МУ-Плевен. Какви са резултатите от приема на наши и чужди студенти, сравнено с минали години?

- Ние изпратихме една рекордна кандидатстудентска кампания и тя беше изключително успешна. Кандидатите бяха с 200 повече и така въпреки кризата, на фона на това, че зрелостниците намаляват всяка година, интересът към нашия университет нараства. Ето защо и попълнихме много бързо планирания прием – както в държавна поръчка, така и в платено обучение. Местата са ни запълнени на над 95%, остават малко свободни бройки за обучението в специалност „Медицинска сестра".

- Какви са плановете Ви за развитие на университета – от гледна точка на обучение и наука?

- На картата на висшето образование МУ-Плевен се е откроявал винаги, особено през последните 20 години, с иновациите и новостите, които сме въвеждали, както в клиничната практика, така и в обучението. Желанието на новото ръководство е да следваме тази посока и да въвеждаме иновативни образователни подходи, доколкото държавните изисквания ни позволяват. Трябва да признаем, че те не са променяни вече 22 години. Има нови дисциплини в медицинската наука, които нашите студенти могат да изучават само като факултативни дисциплини. Те не могат да влязат като нормален хорариум, защото ще нарушим държавните изисквания в страната, което подсказва, че трябва да има реформа в тази посока. От научноизследователска гледна точка, опитваме се да навлизаме все по-дълбоко в едни нови за нас области на развитие като геномика, персонализирана медицина, 3Dпринтиране и 3Dбиопринтиране чрез нашия Център за компетентност „Леонардо да Винчи".

- Недостигът на медици у нас се задълбочава, а увеличаване на приема по медицина, здравни грижи и другиспециалности е сред мерките, които периодично се предлагат от властите. Решение ли е това и в каква степен?

- Ако погледнем задълбочено на този проблем, който е много решаващ за нашето общество, ще видим, че и да увеличим приема за сестри, акушерки и медици, ще се получи така, че ние няма да имаме достатъчно кандидати. Както казах вече всяка година, зрелостниците са все по-малко. Имаме криза в това отношение и ми се струва, че едно механично увеличаване на план-приема, няма да доведе до правилния резултат. По-скоро трябва да се решат проблемите на младите специалисти. Защо се стига до това, че 60-70% от младите лекари напускат веднага след завършване на медицина? Защо се стигна и до емиграцията на медицинските ни сестри? Отговорът е, защото има много хронични проблеми в здравеопазването, тежки несправедливости, които трябва да бъдат решени. И, когато това се случи, броят на оставащите, ще се повиши.

- Доколко дефицитът на медици е проблем на образователната система. Как тя може да помогне за преодоляване на този проблем?

- Според мен проблемът е по-скоро в системата на здравеопазването. Мисля, че имаме една относително млада Наредба 1 за специализациите и тя не реши, а задълбочи много от проблемите. Виждате, че младите лекари постоянно дават сигнали, че нещата не са добре. Сблъскват се с тежки процедури, липса на места, системата се изкривява до такава степен, че има общински болници, които са на предела, те работят само с пенсионери. Там млади хора няма. А, за да започне един медик да специализира например „Обща медицина", той трябва да намери практика на лекар, който да го назначи на работа при него. И това става много трудно, защото една ОПЛ практика трябва да инвестира средства в обучението на този колега, който иска да специализира „Обща медицина". И почти нямаме желаещи през последните години, а същевременно 60% от личните лекари са на пенсионна възраст. Представете си след пет години какъв сериозен проблем ще има в това направление. Тук държавата трябва да е изключително активна, да предлага стимули за младите лекари, за да остават в страната, да има равномерни позиции за специализации, а не всичко да се фокусира в големите градове – София, Пловдив, Плевен, Варна. В други областни центрове кадровата криза е много сериозна.

- Запълват ли се местата в специалностите по здравни грижи, какво показват данните от последните години?

- През изминалата кандидатстудентска кампания министър Денков и неговият екип ни дадоха право да завишим план-приема за медицински сестри и акушерки по наше усмотрение. Ние увеличихме местата с около 30, а едва 10-12 от тях се заеха. И това отговаря и на първия Ви въпрос. И да има увеличение, то няма как да доведе до повече кандидати, защото просто зрелостниците, които желаят да се занимават с тази специалности, са по-малко. Бройките, които сме имали до миналата година, винаги са били заемани на 100%. Но през тази, с увеличението от 30 места, стигнахме дотам, че не можахме да ги запълним.

- Как да задържим завършващите у нас? Особено сестрите.

- Много често съм си задавал въпроса, защо за бакалавърските специалности имаме по-малко кандидати. Нека видим каква е медийната среда, както и социалните мрежи. Ако вие сте един млад човек, който завършва средно образование и виждате, че има побои и агресия над медицински лица, че една акушерка или сестра има 800 лв. заплата, вие със сигурност ще бягате от тази професия, колкото и да обичате биологията. Човек гледа и перспективите за реализация, какви доходи ще му носи неговото образование след завършване. За мен трябва да се промени имиджа на професиите – лекар, медицинска сестра, акушерка, включително и стоматолог. Медиите се превърнаха в един своеобразен съдебен спор за лекарските грешки, а такива има и в най-добрите здравни системи. Например, в развитите страни има независими органи от медицински лица, към които могат да бъдат подадени сигнали за проверка на съмниителни случаи, а не да се търси медийна справедливост. Това е първата част от отговора на въпроса за непривлекателността на професията. Втората е да се остойности лекарския, сестринския и акушерския труд. Това е стъпка в правилната посока, която здравният министър д-р Асен Меджидиев в момента прави. Минаха 20 години от здравната реформа и никой не можа да даде точна цена на лекарския, сестринския и акушерския труд. Всички от системата много добре знаем, че цените на клиничните пътеки бяха определяни по субективни критерии. И на трето място са условията за кариерно развитие. Нормално е човек да знае как ще се развива професионално, когато завърши като лекар, медицинска сестра или акушерка, какви са пътищата, какво може да направи и как държавата може да му помогне. Не на последно място са и социално-битовите условия на работа, най-вече в областните, държавните и общинските болници. В много отношения те изостават от частните лечебни заведения.

- Броят на университетите у нас е дискутирана тема от години. От колко имаме нужда според Вас?

- Този въпрос е голямо предизвикателство. Такъв отговор би могъл да се даде след много точен анализ и стратегическа визия. Знаете, от миналата година имаме пътна карта за развитие на висшето образование, което помага в това отношение. Тя показва кои области са пренаситени от университети и кои са с минимум студенти. Точна бройка на нужните за страната университети аз не мога да посоча, но със сигурност зрелостниците намаляват и много висши училища ще изпитват затруднения в набирането на студенти.

- Как оценявате нивото на образованието ни? А на кандидатите?

- Аз съм преподавател в последните 17-18 години и имам наблюдения още от студентските си години. Всяко поколение има своите достижения. Бъдещето е на младите, затова ние инвестираме в тях. Има какво да се подобри в нивото на образование като качество. Но затова трябва да се промени и начинът на финансиране, т.е. да не се гледа само бройката, а качеството на продукта, който излиза от едно учебно заведение и на тази база да се финансира. В областта на медицината имаме много големи достижения. Виждам как нашите чуждестранни студенти, които са от повече от 45 държави, са изключително доволни от това, че материалната база е много богата. Преподаването е на високо съвременно ниво. Ние използваме студио за добавена и виртуална реалност, дигитални платформи и холографски образи в преподаването, което е атрактивно за студентите.

- Университетите получиха допълнителни средства за заплати. Увеличиха ли се заплатите в МУ-Плевен и с колко?

- Да, първото повишаване на заплатите на преподавателите и административния състав беше през април с 10%. А с парите от държавата до края на годината ще отпуснем допълнително материално стимулиране за всеки асистент с около 200 лв. Допълнително ще завишим и заплатите на тези асистенти, които бяха под прага от 1500 лв. Така че тази година смело мога да кажа, че се получи сериозно увеличение на възнагражденията на нашите преподаватели.

- На прага на нови избори, какви реформи са нужди в образованието?

- Моята теза е, че за тежките реформи се изисква политическа стабилност в държавата. За образованието и здравеопазването трябва да има една надпартийна визионерска стратегия за развитие на тези области, която да се следва за следващите 10 години. След което да се направи анализ, да се видят слабостите и да се подготви нова стратегия. Това е нормалното, иначе просто губим време.

- А в здравеопазването по-конкретно какви реформи са необходими?

- В здравеопазването е нужно справяне с хронични проблеми, с тежките несправедливости в системата. Необходимо е обективно повишение на заплащането, а не просто въвеждане на административен акт, с който се направи опит да се задължат болниците да увеличат възнагражденията. Едва ли има директор на лечебно заведение, който при наличие на достатъчен финансов ресурс, да не желае да повиши заплатите. Друг сериозен проблем са високите нива на доплащане от пациентите – над 40%. Правилното регламентиране на кариерното развитие на кадрите също е много важно. Необходимо е да се върви в посока да се заплаща за качествено свършена работа. Подходът на клиничните пътеки, при който за един излекуван пациент се получават X пари, е отживелица. Диагностично свързаните групи, които вече 10 години ги говорим още не са се случили, а това е много по-медицинско базиран подход, защото там ще се намесят и алгоритмите и световните стандарти за лечение. Добра идея е пациентските организации да участват в управителните съвети на болниците. Да не забравяме и необходимостта от демонополизацията на Здравната каса.В момента системата е изключително дебалансирана и с много онаследени хронични проблеми и изкривявания.

- С оглед на кадровата криза не е ли време да се приеме медицински стандарт, в който да се посочи ясно какво трябва да е съотношението лекар:сестри, сестра: пациенти?

- Съотношението е известно, сестри към лекари трябва да е 2:1. Ако това нещо тръгне да се спазва в истинския смисъл на думата, много болници ще останат без персонал. В момента не е възможно да се случи това. И да въведем такъв медицински стандарт, той трудно ще бъде изпълнен. Но, недостигът на кадри води и до влошаване на качеството и резултата от болничното лечение. Имаме едни хронично уморени и стресирани колеги с "burn out", с изострени психологически проблеми.

- Може ли да си позволим да поддържаме 360 болници и да откриваме нови с 29 хил. сестри, колкотоса и лекарите в страната?

- Категорично не, няма как. Болниците са повече при всички случаи. Докато няма ясна визия за реформа и не се направи една обективна здравна карта, трябва да има мораториум за разкриване на нови болници. Категорично.


И МУ-София открива новата академична година

И МУ-София открива новата академична година

В Пловдив, Варна и Плевен тя вече започна, след тържествената церемония започва Деня на първокурсника
Още 50 места за сестри в МУ-София

Още 50 места за сестри в МУ-София

Министерският съвет одобри и допълнително 30 бройки за лекарски асистенти
Вдигат заплатите в МУ-Варна

Вдигат заплатите в МУ-Варна

Увеличението е с 10% със задна дата – от 1 септември, съобщиха от университета днес

Нов декан по дентална медицина в Пловдив

Нов декан по дентална медицина в Пловдив

Доц. Деян Нейчев бе единствен кандидат за пост, той ще е начело на ФДМ през следващите четири години
МУ-Пловдив открива академичната година

МУ-Пловдив открива академичната година

Приетите с най-висок бал ще бъдат наградени, по традиция първокурсниците ще засадят дърво
Скъпи студенти, бъдете дисциплинирани и мотивирани

Скъпи студенти, бъдете дисциплинирани и мотивирани

Вярваме, че новите управляващи, които предстои да изберем, ще подходят отговорно и далновидно, така че да се случат необходимите промени за развитието на здравните грижи у нас, казва Милка Василева
Старт на новата академична година

Старт на новата академична година

Днес тя започва в медицинските университети във Варна и Плевен, в Пловдив - на 15-ти септември, в МУ-София на 26-ти, а в СУ - на 3-ти октомври
МУ-София приема документи за стипендии по „Еврика”

МУ-София приема документи за стипендии по „Еврика”

От днес може да се кандидатства по седем магистърски програми в Медицинския университет във Варна
По-кратките часове за учениците вече са факт

По-кратките часове за учениците вече са факт

Първокласниците ще имат общо двадесет и два учебни часа от по 35 минути, бъдещите абитуриенти ще са клас тридесет и два часа
БФС открива процедурата за стипендии

БФС открива процедурата за стипендии

Кандидатите могат да подават документи в съсловната организация от 14 септември, те са в размер на 1000 лв.

1 2 3 4 5 ... 70 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ