умора няма

Строят нова мегаболница „Сърце и Мозък"

21-09-2022 11:17
След като МЗ спря проекта за Казичене, „Търговска лига" го разширява до лечебно заведение със 710 легла в Ст. ЗагораСтроят нова мегаболница „Сърце и Мозък
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Желанието на „Сърце и Мозък" за построяване на мегаболници в България не стихва. След като бившият здравен министър спря появата в София на поредното огромно и ненужно лечебно заведение за страната, инвеститорите в лицето на „Търговска лига" започват нов проект в Ст. Загора. Той предвижда създаването на още по-голяма болница, ДКЦ и Дом за възрастни хора.

Проектът


Той е за 100 млн. лв. и има за цел създаването на „Високотехнологичен здравен парк" на края на Ст. Загора, в така наречената „Индустриална зона. Това става ясно от инвестиционното намерение на „Търговска лига" до местните власти. В проекта се предвижда построяването на мегаболница с два корпуса, ДКЦ и Дом за възрастни хора. Очаква се за тях да се наемат на работа общо 900, като основната част ще са лекари, сестри, фармацевти, санитари. Срокът за изпълнение на проекта е шест години - до 2029 г. включително, като пускането на структурите ще става поетапно. Болницата например трябва да е готова още през 2026 г.


„Сърце и Мозък" 3


Ако проектът се реализира, това ще бъде третото лечебно заведение под този бранд за инвеститорската група, другите две са в Плевен и Бургас. Амбициите са то да разполага с два корпуса с общо 710 легла, а в него да работят около 600 души.

Първият ще е за активно лечение и ще включва 27 клиники и отделения с 620 легла, 18 операционни 2 родилни и 2 зали за секцио. Болницата ще развива следните специалности: кардиохирургия, неврохирургия, пневмология и фтизиатрия, гръдна хирургия, медицинска онкология, лъчелечение, урология, нефрология, ендокринология, гастроентерология, ревматология, инвазивна кардиология, нервни болести, съдова хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение, АГ, неонатология, педиатрия, клинична лаборатория, лаборатория по микробиология, лаборатория по имунология, патология, образна диагностика.

Вторият корпус ще е за рехабилитация, долекуване и палиативни грижи. Предвижда се той да разполага с 90 легла. Отделно ДКЦ-то ще има 25 легла, а Домът за възрастни хора – 100.

За да реализира мащабният проект, групата иска да закупи два имота в кв. „Зора". Първият е за 13.9 декара с идентификатор – 68850.78.313, и е оценен на 958 хил. лв. без ДДС или 1.14 млн. с ДДС. Вторият имот е от 5.6 декара и е оценен на 389 хил. без ДДС или 467 хил. с ДДС, неговият идентификатор е 77476.56.59.


Разходи и приходи


Разчетените разходи за реализацията на мащабния проект са 100 млн. лв., като се казва, че те ще бъдат собствени средства и кредит. Според прогнозата на инвеститорите очакваните приходи от дейността на болницата за първите три години - от 2025 до 2028 са за 70 млн. лв., като основната част от тях се очаква да дойдат от НЗОК, частните здравни фондове и кешови плащания. Очакваните разходи съответно за дейността на болницата за периода са 67.9 млн. лв. или печалбата ще е малко над 2 млн. За корпус 2 разчетите за първите три годни на дейността от 2029 до 2031 г. са за 47 млн. лв., а разходите за 46.8 млн. лв.


Здравните потребности


Това е основният и най-важен въпрос, който предстои да получи отговор, за да има смисъл една подобна инвестиция в България, тъй като тя разчита за финансирането си основно на публични средства от НЗОК.

Според инвеститорите проектът им ще доведе до „повишаване качеството на живот на пациентите" и е изготвен в съответствие с „Националната здравна карта и Националната здравна политика", той „следва обществените интереси и здравните потребности на населението", пише в инвестиционното намерение до местните власти.

Само че подобни тези са изключително спорни. Според „Търговска лига" проектът има за цел да обслужва не само регионалните здравни потребности, а тези на населението от цялата страна, както и на чужди пациенти. Това означава, че той е не с регионално значение и мащаб, а с национално и когато се преценя необходимостта от появата на подобно лечебно заведение трябва да се отчете потребностите както на региона, така и на страната. А и в двата случая незадоволени обществени потребности от болница за активно лечение у нас няма.

В област Ст. Загора живеят малко над 320 хил. души, като има 15 болници, които работят със здравната каса и дълги листи на чакащите в тях няма. В града с едва 100 хил. души се намира една от най-големите държавни болници – „Проф. Ст. Киркович", както и общинския онкологичен център – КОЦ-Ст. Загора. Има и няколко частни болници с не малък мащаб – „Тракия", МБАЛМК "Берое", в която от тази година се появи и отделение по онкология – тоест има дублаж на предлагането на всички медицински дейности, които са от ранга на град и област с подобно население. Да се говори за създаване на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място пък е опасно за пациентите заради липсата на достатъчно патология.


На национално ниво


Аналогично е състоянието и на национално ниво – както не веднъж сме писали, в страната има над 370 лечебни заведения, които работят със здравната каса за болнична помощ. Броят им за изминалите 25 години се увеличи с повече от 100 без да се закриват вече съществуващи болници. В същото време намаляха както пациентите – с над 800 хил. души по данни на НСИ от последното преброяване, но и медицинските специалисти – сестри и лекари. Структурите по редица високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, онкология и дори лъчелечение вече са повече от потребностите на пациентите, което води до деквалификация за самите медици, пълна фрагментираност на системата и недотам добри резултати за пациентите.

Тези изводи показват всички анализи на международните институции, като ЕК, СЗО, които се потвърждават ежегодно в докладите им за здравните показатели на България. Отделно подобна констатация направи скоро и здравно министерство, оценявайки аналогичното инвестицонно намерение на „Търговска лига" за мегаболницата в Казичене, което доведе до спирането на проекта.

Проектът на „Сърце и Мозък" в Ст. Загора обаче има и една добра част, която може да се реализира и да не е в противовес на обществения интерес. Това е създаването на Дом за възрастни хора, както и на палиативни грижи, каквито у нас липсват. Те обаче са заложени като втора част в проекта, чиято реализация не е напълно сигурна.


Нагласата на властите


Въпреки абсурдността на инвестиционното намерение за изграждане на мегаболница за активно лечение с над 700 легла, към момента те са положителни. Кметът на общината Живко Тодоров, който е от партия ГЕРБ, е внесъл предложение до Общинския съвет за одобрение на исканията за покупка на терени и избор на представител на общината, който да изрази вота на общото събрание на акционерите в „Индустриална зона Загоре". Дали това ще се случи предстои да видим на 25 октомври, когато ще се вземе решение и от самите акционери.


Политическият чадър


Решението на Ст. Загора за разкриването на подобна мегаструктура, която не обслужва обществените нужди, ще е лакмус за това кого обслужват партиите – дали хората или шепа инвеститори с много милиони. Разрешаването на подобен проект на местно ниво ще е и доказателство за липсата на принципи в политиката, различни от финансовите стимули. Причината за това ще е и отявленото противоречие в позицията на политическите партии по въпроса за роенето на болници и построяването на нови мегаструктури.

В миналия парламент ГЕРБ и лично проф. Костадин Ангелов провокираха дебат по темата в пленарна зала, за да спрат Казичене. Заедно със здравния министър проф. Асена Сербезова и колегите им от „Продължаваме промяната", БСП, „Има такъв народ", „Демократична България", които я излъчиха, власт и опозиция успяха да спрат появата на една ненужна мегаболница. Сега обаче отново ГЕРБ и в частност кметът на партията - Живко Тодоров, заедно с общински съветници от останалите партии – БСП, „Възраждане", „Демократична България", ДПС и т.н., са на път да разрешат появата на по-голяма структура в страната ни.

Подобна стъпка става още по-скандална на фона на обявената нужда от здравното министерство за преразглеждане на потребностите от болници и Националната здравна карта. Ревизията вече тече по региони и предстои МЗ да вземе решение какво ще се прави с документа и дали най-накрая ще се измени самата методика, по която се определят нуждите от нови лечебни заведения, тъй като сегашната очевидно е прекалено либерална. Подобни намерения вече заявиха представителите на почти всички основни партии в своите предизборни коментари за clinica.bg.


Без промени


Ако политическите партии и държавата най-накрая на влязат в ролята си на проводници на обществения интерес, а не на шепа инвеститори, и не направят нужните промени за спиране роенето на болниците у нас, последиците ще са трагични. Както не веднъж сме обяснявали, разрешаването не само на подобни мащабни проекти като тези на „Сърце и Мозък" за създаване на нови болници у нас, но дори за откриването на отделни клиники във вече съществуващите лечебни заведения, практика, която не спира да се толерира от властите, вместо да подобрява качеството на лечение и да води до по-добър достъп за пациентите, има обратния ефект.

Първата причина за това се крие в липсата на персонал – достатъчно лекари и сестри, които да отидат работят в нова болница или отделение. Без персонал обаче, няма кой да се грижи за пациентите, а това влошава резултатите от лечението и увеличава смъртността. Както знаем обаче съотношението у нас и към момента е един лекар на една сестра в болниците, при положение, че трябва да е поне 1:2.

Второто негативно следствие от роенето на болници е в ограничаването на достъпа до лечение за пациентите, вместо подобряването му. Това се случва заради високата степен на доплащане в повечето нови частни болници, които не всеки човек може да си позволи.

Трети проблем за пациентите от увеличаването на броя на лечебните заведения е все по-голямата фрагментарност на лечението и индуцирането на ненужни медицински диагностични и лечебни процедури на хората от различни лечебни заведения или надписването на мними пациенти. Това е следствие на нуждата на многото болници да се издържат, а това при тях става само по един начин – чрез болни хора.

Четвърти проблем е увеличаването на публичните здравни разходи с цел издръжката на всички нароени болници, без оглед на реалните нужди от лечение на хората, както и без оглед на качеството на услугите им. Бюджетът на касата на година само за дейност в болничната помощ вече гони 3 млрд. лв., отделно са още над половин милиард за онколекарства, за медицински изделия и т.н. Съвсем друго перо са доплащанията, а както знаем и те са на същата стойност като публичните харчове. В същото време качеството на лечение и удовлетвореността на пациенти и медици не се увеличават, напротив - намаляват. В задачата тогава се пита - защо и докога политическите партии ще ни карат да издържаме шепа инвеститорски интереси.


Кои са инвеститорите

 

„Търговска лига" са собственици на една от трите големи вериги с частни болници в страната. Те започнаха развитието си в тази сфера със специализираните болници по инвазивна кардиология във Варна, Шумен, В. Търново, Ямбол и Плевен. След това надградиха проекта си със създаването на многопрофилните болници под бранда „Сърце и Мозък". Първата се появи в Плевен, втората в Бургас, третата и четвъртата се очакват в София и Ст. Загора. Не е ясно дали инвазията ще спре дотам, тъй като трябва да се преборят с конкурентите си от другите две частни вериги – Медовете на „Булфарма", и „Аджибадем".


Още болници искат ред в сектора от президента

Още болници искат ред в сектора от президента

След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

ТЛ строи „Мама и аз

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

Тя се води за разширение на вече съществуващата болница „Сърце и мозък", за целта Общинският съвет утре ще гласува промяна в устройствения план на града
СО даде нужния терен за Детската болница

СО даде нужния терен за Детската болница

Той ще бъде приобщен към държавните имоти, които бяха избрани за изграждане на дългоочакваното лечебно заведение, каза кмета Йорданка Фандъкова
Нужен е закон за детската болница

Нужен е закон за детската болница

След поредния обществен скандал, проектът за Национална детска болница бе рестартиран от служебния кабинет. Правителството вече избра терен за нея в „Горна баня", предстои да се пусне и задание за проектирането и строежа й. Това ли е правилният път и дали ще се увенчае с успех, попитахме д-р Стоян Лазаров.

Някой има интерес от роенето на болници

Някой има интерес от роенето на болници

Писмо до президента с молба да се спазват законите и да се сложи ред в здравната система изпратиха пет болници от Бургас. Защо се стига до подобна ситуация, има ли нужда от нови легла и болници, попитахме д-р Цветомир Цветков.
Въпросът е в начина на взимане на решения

Въпросът е в начина на взимане на решения

Искаме да ни представят анализ и критерии за избора на терена за националната детска болница в Горна Баня, казва Надежда Цекулова
Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Меджидиев кани депутатите за промени в ЗЛЗ

Ако констатират необходимост от подобрение на режима за разкриване на болница, те имат възможност да го инициират, казва здравният министър

Теренът е избран без обществено обсъждане

Теренът е избран без обществено обсъждане

Възможно е той да е много добър, но за да са спокойни родителите и педиатрите, това трябваше да стане след дискусия, казва д-р Таня Андреева
Болници искат ред в сектора от президента

Болници искат ред в сектора от президента

Лечебните заведения в Бургас молят Румен Радев да спре разширението на „Сърце и мозък" в областта, тъй като половината места в клиниките и сега са празни

Частната детска болница на пауза

Частната детска болница на пауза

Документите по проекта на „Търговска лига" са върнати за корекции, заради констатирани пропуски, обясниха от здравното министерство
1 2 3 4 5 ... 10 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ