умора няма

Строят нова мегаболница „Сърце и Мозък"

21-09-2022 11:17
След като МЗ спря проекта за Казичене, „Търговска лига" го разширява до лечебно заведение със 710 легла в Ст. ЗагораСтроят нова мегаболница „Сърце и Мозък
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Желанието на „Сърце и Мозък" за построяване на мегаболници в България не стихва. След като бившият здравен министър спря появата в София на поредното огромно и ненужно лечебно заведение за страната, инвеститорите в лицето на „Търговска лига" започват нов проект в Ст. Загора. Той предвижда създаването на още по-голяма болница, ДКЦ и Дом за възрастни хора.

Проектът


Той е за 100 млн. лв. и има за цел създаването на „Високотехнологичен здравен парк" на края на Ст. Загора, в така наречената „Индустриална зона. Това става ясно от инвестиционното намерение на „Търговска лига" до местните власти. В проекта се предвижда построяването на мегаболница с два корпуса, ДКЦ и Дом за възрастни хора. Очаква се за тях да се наемат на работа общо 900, като основната част ще са лекари, сестри, фармацевти, санитари. Срокът за изпълнение на проекта е шест години - до 2029 г. включително, като пускането на структурите ще става поетапно. Болницата например трябва да е готова още през 2026 г.


„Сърце и Мозък" 3


Ако проектът се реализира, това ще бъде третото лечебно заведение под този бранд за инвеститорската група, другите две са в Плевен и Бургас. Амбициите са то да разполага с два корпуса с общо 710 легла, а в него да работят около 600 души.

Първият ще е за активно лечение и ще включва 27 клиники и отделения с 620 легла, 18 операционни 2 родилни и 2 зали за секцио. Болницата ще развива следните специалности: кардиохирургия, неврохирургия, пневмология и фтизиатрия, гръдна хирургия, медицинска онкология, лъчелечение, урология, нефрология, ендокринология, гастроентерология, ревматология, инвазивна кардиология, нервни болести, съдова хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение, АГ, неонатология, педиатрия, клинична лаборатория, лаборатория по микробиология, лаборатория по имунология, патология, образна диагностика.

Вторият корпус ще е за рехабилитация, долекуване и палиативни грижи. Предвижда се той да разполага с 90 легла. Отделно ДКЦ-то ще има 25 легла, а Домът за възрастни хора – 100.

За да реализира мащабният проект, групата иска да закупи два имота в кв. „Зора". Първият е за 13.9 декара с идентификатор – 68850.78.313, и е оценен на 958 хил. лв. без ДДС или 1.14 млн. с ДДС. Вторият имот е от 5.6 декара и е оценен на 389 хил. без ДДС или 467 хил. с ДДС, неговият идентификатор е 77476.56.59.


Разходи и приходи


Разчетените разходи за реализацията на мащабния проект са 100 млн. лв., като се казва, че те ще бъдат собствени средства и кредит. Според прогнозата на инвеститорите очакваните приходи от дейността на болницата за първите три години - от 2025 до 2028 са за 70 млн. лв., като основната част от тях се очаква да дойдат от НЗОК, частните здравни фондове и кешови плащания. Очакваните разходи съответно за дейността на болницата за периода са 67.9 млн. лв. или печалбата ще е малко над 2 млн. За корпус 2 разчетите за първите три годни на дейността от 2029 до 2031 г. са за 47 млн. лв., а разходите за 46.8 млн. лв.


Здравните потребности


Това е основният и най-важен въпрос, който предстои да получи отговор, за да има смисъл една подобна инвестиция в България, тъй като тя разчита за финансирането си основно на публични средства от НЗОК.

Според инвеститорите проектът им ще доведе до „повишаване качеството на живот на пациентите" и е изготвен в съответствие с „Националната здравна карта и Националната здравна политика", той „следва обществените интереси и здравните потребности на населението", пише в инвестиционното намерение до местните власти.

Само че подобни тези са изключително спорни. Според „Търговска лига" проектът има за цел да обслужва не само регионалните здравни потребности, а тези на населението от цялата страна, както и на чужди пациенти. Това означава, че той е не с регионално значение и мащаб, а с национално и когато се преценя необходимостта от появата на подобно лечебно заведение трябва да се отчете потребностите както на региона, така и на страната. А и в двата случая незадоволени обществени потребности от болница за активно лечение у нас няма.

В област Ст. Загора живеят малко над 320 хил. души, като има 15 болници, които работят със здравната каса и дълги листи на чакащите в тях няма. В града с едва 100 хил. души се намира една от най-големите държавни болници – „Проф. Ст. Киркович", както и общинския онкологичен център – КОЦ-Ст. Загора. Има и няколко частни болници с не малък мащаб – „Тракия", МБАЛМК "Берое", в която от тази година се появи и отделение по онкология – тоест има дублаж на предлагането на всички медицински дейности, които са от ранга на град и област с подобно население. Да се говори за създаване на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място пък е опасно за пациентите заради липсата на достатъчно патология.


На национално ниво


Аналогично е състоянието и на национално ниво – както не веднъж сме писали, в страната има над 370 лечебни заведения, които работят със здравната каса за болнична помощ. Броят им за изминалите 25 години се увеличи с повече от 100 без да се закриват вече съществуващи болници. В същото време намаляха както пациентите – с над 800 хил. души по данни на НСИ от последното преброяване, но и медицинските специалисти – сестри и лекари. Структурите по редица високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, онкология и дори лъчелечение вече са повече от потребностите на пациентите, което води до деквалификация за самите медици, пълна фрагментираност на системата и недотам добри резултати за пациентите.

Тези изводи показват всички анализи на международните институции, като ЕК, СЗО, които се потвърждават ежегодно в докладите им за здравните показатели на България. Отделно подобна констатация направи скоро и здравно министерство, оценявайки аналогичното инвестицонно намерение на „Търговска лига" за мегаболницата в Казичене, което доведе до спирането на проекта.

Проектът на „Сърце и Мозък" в Ст. Загора обаче има и една добра част, която може да се реализира и да не е в противовес на обществения интерес. Това е създаването на Дом за възрастни хора, както и на палиативни грижи, каквито у нас липсват. Те обаче са заложени като втора част в проекта, чиято реализация не е напълно сигурна.


Нагласата на властите


Въпреки абсурдността на инвестиционното намерение за изграждане на мегаболница за активно лечение с над 700 легла, към момента те са положителни. Кметът на общината Живко Тодоров, който е от партия ГЕРБ, е внесъл предложение до Общинския съвет за одобрение на исканията за покупка на терени и избор на представител на общината, който да изрази вота на общото събрание на акционерите в „Индустриална зона Загоре". Дали това ще се случи предстои да видим на 25 октомври, когато ще се вземе решение и от самите акционери.


Политическият чадър


Решението на Ст. Загора за разкриването на подобна мегаструктура, която не обслужва обществените нужди, ще е лакмус за това кого обслужват партиите – дали хората или шепа инвеститори с много милиони. Разрешаването на подобен проект на местно ниво ще е и доказателство за липсата на принципи в политиката, различни от финансовите стимули. Причината за това ще е и отявленото противоречие в позицията на политическите партии по въпроса за роенето на болници и построяването на нови мегаструктури.

В миналия парламент ГЕРБ и лично проф. Костадин Ангелов провокираха дебат по темата в пленарна зала, за да спрат Казичене. Заедно със здравния министър проф. Асена Сербезова и колегите им от „Продължаваме промяната", БСП, „Има такъв народ", „Демократична България", които я излъчиха, власт и опозиция успяха да спрат появата на една ненужна мегаболница. Сега обаче отново ГЕРБ и в частност кметът на партията - Живко Тодоров, заедно с общински съветници от останалите партии – БСП, „Възраждане", „Демократична България", ДПС и т.н., са на път да разрешат появата на по-голяма структура в страната ни.

Подобна стъпка става още по-скандална на фона на обявената нужда от здравното министерство за преразглеждане на потребностите от болници и Националната здравна карта. Ревизията вече тече по региони и предстои МЗ да вземе решение какво ще се прави с документа и дали най-накрая ще се измени самата методика, по която се определят нуждите от нови лечебни заведения, тъй като сегашната очевидно е прекалено либерална. Подобни намерения вече заявиха представителите на почти всички основни партии в своите предизборни коментари за clinica.bg.


Без промени


Ако политическите партии и държавата най-накрая на влязат в ролята си на проводници на обществения интерес, а не на шепа инвеститори, и не направят нужните промени за спиране роенето на болниците у нас, последиците ще са трагични. Както не веднъж сме обяснявали, разрешаването не само на подобни мащабни проекти като тези на „Сърце и Мозък" за създаване на нови болници у нас, но дори за откриването на отделни клиники във вече съществуващите лечебни заведения, практика, която не спира да се толерира от властите, вместо да подобрява качеството на лечение и да води до по-добър достъп за пациентите, има обратния ефект.

Първата причина за това се крие в липсата на персонал – достатъчно лекари и сестри, които да отидат работят в нова болница или отделение. Без персонал обаче, няма кой да се грижи за пациентите, а това влошава резултатите от лечението и увеличава смъртността. Както знаем обаче съотношението у нас и към момента е един лекар на една сестра в болниците, при положение, че трябва да е поне 1:2.

Второто негативно следствие от роенето на болници е в ограничаването на достъпа до лечение за пациентите, вместо подобряването му. Това се случва заради високата степен на доплащане в повечето нови частни болници, които не всеки човек може да си позволи.

Трети проблем за пациентите от увеличаването на броя на лечебните заведения е все по-голямата фрагментарност на лечението и индуцирането на ненужни медицински диагностични и лечебни процедури на хората от различни лечебни заведения или надписването на мними пациенти. Това е следствие на нуждата на многото болници да се издържат, а това при тях става само по един начин – чрез болни хора.

Четвърти проблем е увеличаването на публичните здравни разходи с цел издръжката на всички нароени болници, без оглед на реалните нужди от лечение на хората, както и без оглед на качеството на услугите им. Бюджетът на касата на година само за дейност в болничната помощ вече гони 3 млрд. лв., отделно са още над половин милиард за онколекарства, за медицински изделия и т.н. Съвсем друго перо са доплащанията, а както знаем и те са на същата стойност като публичните харчове. В същото време качеството на лечение и удовлетвореността на пациенти и медици не се увеличават, напротив - намаляват. В задачата тогава се пита - защо и докога политическите партии ще ни карат да издържаме шепа инвеститорски интереси.


Кои са инвеститорите

 

„Търговска лига" са собственици на една от трите големи вериги с частни болници в страната. Те започнаха развитието си в тази сфера със специализираните болници по инвазивна кардиология във Варна, Шумен, В. Търново, Ямбол и Плевен. След това надградиха проекта си със създаването на многопрофилните болници под бранда „Сърце и Мозък". Първата се появи в Плевен, втората в Бургас, третата и четвъртата се очакват в София и Ст. Загора. Не е ясно дали инвазията ще спре дотам, тъй като трябва да се преборят с конкурентите си от другите две частни вериги – Медовете на „Булфарма", и „Аджибадем".


Детската болница трябва да е държавна

Детската болница трябва да е държавна

Делегирането й в частни ръце казва – не ни интересува, спасявайте се, категоричен е проф. Иван Литвиненко

Няма потребност от нови болници

Няма потребност от нови болници

Ако някой иска, нека да инвестира в структури за палиативни грижи и долекуване или в публично-частно партньорство, казва проф. Златица Петрова

ТЛ иска да строи Детска болница в София

ТЛ иска да строи Детска болница в София

Собствениците на „Сърце и Мозък" вече са входирали документите в МЗ и чакат разрешение от здравния министър Асен Меджидиев за „Мама и аз"

Аналогии в роенето на болници

Аналогии в роенето на болници

Преди 12 години бумът на инвазивните кардиологии доведе до ненужни хоспитализации, които държавата заедно с лекарите ограничиха, сега обаче първата сякаш отсъства

В Австрия има мораториум за нови болници

В Австрия има мораториум за нови болници

Разкриването дори на 10 нови легла е много труден процес, нека да видим какво ще е решението за структура със 700, защото законите трябва да важат за всички, казва д-р Кирил Добрев

Ст. Загора няма нужда от нова болница

Ст. Загора няма нужда от нова болница

Ако тя стане факт, ще настъпи една още по-голяма конкуренция, ще започне едно търсене на доктори и сестри, разбиване на лечебни заведения, ще бъде хаос, казва д-р Генка Пейчева

ОС в Ст. Загора разглежда „Сърце и Мозък

ОС в Ст. Загора разглежда „Сърце и Мозък"

Три дни преди изборите съветниците ще решават дали искат в града им да има нова болница с над 700 легла за активно лечение

Трябва да се инвестира в извънболничната помощ

Трябва да се инвестира в извънболничната помощ

Бих подкрепил проект за нова болница за активно лечение след извършване на външна оценка на потребностите в страната и създаване на нова здравна карта, казва доц. Антон Тонев

СДВР разследва Казичене

СДВР разследва Казичене

Заради недоволството на „Сърце и Мозък" другата седмица викат на разпит бившия здравен министър проф. Асена Сербезова

Има ли поврат в роенето на болници

Има ли поврат в роенето на болници

Реалистичната прогноза за съжаление включва запазване на досегашната практика с едно изключение - Казичене

1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ