Ножът е опрял до кокала, не можем да търпим

Проблемите в Спешна помощ са от много време. Сегашният произтича от това, че на 12 април е направен един Отраслов трудов договор, в който е упоменато колко минимум трябва да са заплатите в центровете за спешна медицинска помощ. Парадокс е, че в таблицата в КТД, в която се определят възнагражденията, не фигурират фелдшерите, лекарските асистенти и парамедици. Другият парадокс е, че шофьорите са упоменати като оператори. Това е още една гавра. Ние сме шофьори с категория C, професионалисти, управляваме специализирани автомобили и да ни принизяват до нивото до една чистачка със заплата от 910 лв., мисля, че е много обидно.

 

Не е редно и медицинските сестри и фелдшерите

 

да се събират в една обща заплата, която е 1490 лв., при положение, че отговорностите, които носят двете длъжности са коренно различни. Отговорността на сестрата е да изпълнява това, което й каже лекарят, а фелдшерският – т.н. долекарски екип, сам носи отговорността. В него са само медицински фелдшер и шофьор, фелдшерът носи отговорност пациента да стигне жив до адреса. Нека всеки взима заплата, която е предвидена в Отрасловия трудов договор, но нека да се направи едно разграничаване на длъжностите медицинска сестра и лекарски асистент, както и на шофьор и чистачка.

 

Другият парадокс е при лекарят с една специалност

 

и лекарят без специалност. Не мога да се съглася, че разликата в заплащането им ще е 90 лв. Другият основен въпрос е свързан с ваучерите за храна. Има приети законови промени от март месец, че ваучерите за храна ще са от минимум 60 лв. до максимум 200 лв. Народното събрание го прие, Министерството не го изпълнява, вече станаха седем месеца. Седем месеца чакаме да се изпълни закона. И другият проблем е с категорията труд. Ние сме част от националната сигурност на държавата, в която влизат полиция, армия, пожарна, гражданска защита. Всички са втора категория труд, а ние сме трета.

 

Тези проблеми водят до обезлюдяването на Центъра

 

по спешна медицинска помощ. Нямаме кадри. Две години в ЦСМП-Бургас липсва и постъпила молба за работа. Имахме двама лекарски асистенти, които пристигнаха и те са на прага да си тръгнат, защото са огорчени, че в новия КТД те не са предвидени за ръст на заплатите. Парамедиците ни взимат по 1040 лв. заплата, а в частните болници им предлагат по 1300-1400 лв., как да ги задържим в Спешна помощ. Същото е положението и с лекари, медицински сестри, шофьори.

 

Вчера се събрахме пред нашия център,

 

може би около 2/3 от целия състав, като имаше хора от всички филиали. Те бяха решили да си подават колективно оставките, лично аз им казах, че това не е вариант. Аз моята молба съм я написал, ако всички подадат и аз ще подам. Но, решихме да дадем един срок на здравния министър да стопира това нещо и за 20 дни да се направят нови разчети и корекции. Нека се спазват КТД, но нека да има разграничаване на професиите, защото пак казвам обидно е да се събира чистачка с шофьор, медицинска сестра с фелдшер, и лекар със специалности и лекар без специалност. Отделно очакваме решение и за проблема с ваучерите, а за категориите труд, ни е ясно, че е необходимо да има Народно събрание.

 

Запазихме кадрите поне до 10 октомври.

 

Изпратили сме писмо до МЗ с приложена подписка и ще го пратим лично до министъра с копие до областна управа. В това писмо ясно и точно акцентираме на проблемите. А те са ЦСМП в цяла България. Тези, които изброих – заплатите, социални придобивки и категориите за труд. В писмото изрично упоменаваме, че срокът е до 10 октомври, след това отговорността си я носят те. Ножът е опрял до кокала, не можем повече да седим и търпим.

Искам да живея нормално в тази държава. Виждате какво се случва. Аз работя за един килограм кашкавал – 22 лв. ми е ваучерът на месец. Искаме нормални заплати, с нормални социални придобивки, за да можем да работим нормално.

 

Достатъчно ни е напрегна работата,

 

а през последните две години, никой не ни попита как прекарахме тази КОВИД вълна. На нас в Бургас ни беше изключително тежко, защото бяхме с намален състав, правихме по 19-20 дежурства на месец, като дежурството протичаше не по 12, а по 14-16 часа на смяна. Ние припадахме пред триажите и пред болниците, никой не ни донесе по едно шише вода. Няколко пъти излизахме по телевизията, алармирахме, че има нередности, че се чака, че линейките се бавят. Хората не викаха на болниците и отделенията, викаха на нас. Но, ние нямаше какво да направим, защото в Бургас сме с пет линейки. На кое да смогнем? Правили сме по 24 адреса на смяна. Лично аз съм стоял по три часа пред триажа, за да чакам да ни вземат пациент с КОВИД. Никой не попита мен и колегите ми, колко страшно беше за семействата ни, по колко пъти се заразяваха някои, а някои го изкараха прекалено тежко. Виждате колко колеги загинаха от КОВИД от Спешна помощ. Някой да направи нещо? И сега държавата се гаври с нас по този начин.