Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш. Любимият му цитат от „Мъжки времена" на Николай Хайтов сякаш е писан за него. Въпреки перипетиите и тръпката да живееш и работиш в България, д-р Йордан Спирдонов успя да даде на всички лекари и пациенти подобрена техника на биопсия. А колкото и невероятно да звучи, той се оказва плод на любовта му към професията и хората. „Работата те кара, търсиш решение на казусите, защото искаш да помогнеш", казва той.

Методът

Идеята му дошла наум, когато се сблъскал на два пъти с недостатъчно материал за поставяне на диагноза, който бил взел при биопсия. „Това ме накара да се замисля защо се получава така и ми хрумна, че, ако завъртя иглата в ляво и в дясно, ще се вземе повече материал", разказва той. Пробвал у дома с картоф, месо и с черен дроб. Видял, че така се взема повече материал и се успокоил, че повече няма да има неуспехи.

„От този момент не ми се е налагало да обяснявам на някой пациент, че не съм взел достатъчно материал. Освен това не го травмирам, като движа иглата в различни посоки много пъти. Просто влизам веднъж, стигам до мястото, което ме интересува, ротирам иглата и така няма опасност за нараняване или появата на разсейки, от което се притесняват пациентите", казва той.

Какво следва

За да докаже ефикасността на метода, той сформира екип от д-р Славяна Ушева – хирург от Клиниката по хирургия и д-р Георги Върбанов от Клиниката по образна диагностика. Заедно те извършиха по 30 биопсии от черен дроб и от мускул на прасе. Д-р Спирдонов направи биопсиите по неговата техника, а колегите му по стандарните методи – без и с помощта на иглодържач Cамесо. Шестте групи проби бяха измерени и сравнени в Български Институт по Метрология, а резултатите показаха, че тънкоиглената аспирационна биопсия по модус Спирдонов 1 взема 5.5 пъти повече материал, в сравнение със стандартните техники.
Въпреки това той няма да патентова техниката, а ще я предостави свободно на всички, за да я ползват. Не само това, а ще обучи всеки желаещ лекар да овладее новата модифицирана техника на биопсия. Така ще се помогне на много повече пациенти. Статистиката показва, че при 25-30 процента от болните полученият материал е недостатъчен за поставяне на диагноза. Да не си на мястото на пациента, защото се налага повторно вземане, и това се случва в цял свят, обяснява д-р Спирдонов. С неговата техника обаче този проблем ще се реши. Новият метод ще придобие по-голяма гражданственост сред колегите му от цял свят догодина на Виенския конгрес. Там той ще представи и друго свое откритие – подложка за скенер за гърдите.

Подложката

Тя е предназначена за стадиране на пациенти с рак на млечната жлеза, които не могат да влязат в ЯМР, включително и мъже. Причините са различни и не са малко. „Може да имат пейсмейкър, широк гръден кош, гърбица, огромни гърди. Това ме накара да изобретя подложката, при която пациентите лягат по лице и все едно са в ЯМР, а реално се прави скенер, но крайният резултат е идентичен", казва д-р Спирдонов. Той е доказал това при 121 случая. И въпреки че иновациите безспорно са полезни, пътят по създаването им се оказва трънлив.

Наука по български

Всичко съм правил и финансирал сам, казва той. Ако беше в цивилизована страна, нямаше да е така. Там щеше да получи помощ вероятно от мениджмънта на болницата или на съответния университет. Щеше да има кой да се погрижи за всичко, включително и за финансирането. Тук на д-р Спироднов му се е наложило не само да разчита на приятели за всичко, но и да плати сам разходите за изработването на подложките, които е раздал във всички онкологични центрове, за да улесни колегите и пациентите.

Да чуваш болката

Вдъхновението и тук се явило под формата на сложен случай. В ИСУЛ дошла жена с пейсмейкър, на която не можело да се направи ЯМР. Без него обаче хирургът отказвал да я оперира, защото не знаел докъде стига тумора – дали ангажира гръдната стена или не.

„Много лесно можех да кажа на онази жена, че не може да влезе в ЯМР, но, ако не те боли за човека, който е до теб, ако като лекар не изпитваш съчувствие към пациента, значи е време да се откажеш", казва той. И веднага намерил временно решение, което после доразвил в подложката.

„Хрумна ми, че може да сложим една възглавница под пациента, да го обърнем по корем върху нея, така гърдите на жената увиснаха, ръцете ги дадохме напред и направихме сканирането в тази позиция. Всички извикахме от радост, като видяхме резултата, защото тя щеше да може да се оперира", казва д-р Спирдонов. Оказало се, че има 7 мм. разстояние между тумора и гръдната стена. Така пациентката - Марта Руски, „не мога да забравя името й и досега", е добре и дори наскоро я срещнал в коридорите на болницата – ходила на контролен преглед. След този случай д-р Спирдонов направил специалната подложка, така че методът да може да се ползва навсякъде. Изработил я в два варианта – за жени с малки и големи гърди. Че от последните дал Господ в България, шегува се той.

Перипетии обаче не липсвали. Докато намери кой да я направи, звънял дори в киноцентъра в Бояна. Решил, че могат да направят формата, защото изработват всякакви неща, но ударил на камък. Накрая успели с приятели – първо изрязали модела на ръка, после ползвали машина и вече не е проблем да се произвежда. Материалът е такъв, че рентгенът да минава без проблем - стириопор и дунапрен.

От авиацията до образната диагностика

Въпреки че тежи на мястото си, като специалист по образна диагностика, това изобщо не било първото му желание. Всъщност дори не искал да стане лекар, а летец. Както често се случва, съдбата обаче се намесила. Един злополучен инцидент с колата на баща му довел до това, че точно преди казармата му взели шофьорската книжка и вече нямало как да стане летец. И така се насочил към медицината. И тук обаче образната диагностика не била първи избор. „Желанието ми беше да стана хирург, да режа и да решавам проблемите на пациентите, но интересът към новите технологии надделя", казва той. А времето показва, че определено не е сбъркал с избора си. Завършва МУ-София, специализацията си взема през 2004 г., а заедно с нея на практика направил и първата си дисертация.

Ученикът учител

Още докато специализира в Медицинска академия, успява да се докаже като брилянтен специалист. Един ден, докато бил на курс, колегите му го пратили в Клиниката по лицевочелюстна хирургия, за да види едно 12-13 годишно момиче с образувание на лявата паротидна жлеза. След като я погледнал на ехограф, установил, че за съжаление има тумор. Казах, че става дума за тумор, даже два – имаше и от другата страна, казва той. Въпреки че не им се вярвало, колегите му направили биопсия, но тя излязла негативна. След месец обаче момичето пак дошло. Заедно с родителите си го чакало рано сутринта, още преди да дойде в клиниката, където ходел на курс, на практика като ученик. Когато пристигнах, помолих доц. Чакърски да погледнем слюнчената жлеза на това младо момиче, а той беше много колаборативен и ми каза – заповядай, спомня си д-р Спирдонов. Новият преглед установил, че туморите са нараснали и от двете страни. Този път колегите му го послушали и за три месеца оперирали и двете страни на момичето, спасили го. Така, освен, че помагал на пациентите, д-р Спирдонов успял да събере и материал за дисертацията си. На практика бил готов с нея, заедно с вземането на специалност. Темата на работата му била „Ролята на ехографията при заболяванията на големите слюнчени жлези и образувания в лицевочелюстна област".

Наказанието на талантливия

Пътят му обаче изведнъж се оказал изпъстрен с трудности. Някои от преподавателите му не успели да преглътнат успеха на младия и талантлив лекар и спънали развитието му по типичния начин на дребните хора. Въпреки че в клиниката имало място за доцент и той трябвало да го заеме след защита на дисертацията, не се получило. Мястото изведнъж било закрито, затова и до ден днешен, той не е хабилитиран. Оказал се и единственият лекар, който се явил на защитата на работата си без научен ръководител.

Той беше началник в клиниката, където работех и се отказа в последния момент, без дори да изтъкне причина, спомня си д-р Спирдонов. По-късно събрал материал за втора дисертация и отишъл при тогавашния ръководител на катедрата в Медицинска Академия, който директно му обяснил, че това така не става - на колко години е да иска да става доцент и после веднага професор.

Реваншът в живота не закъснял. Много скоро дошло предложение за работа от частна болница в Лондон. После второ за Дания. Той обаче отказал. Жена ми не искаше да заминаваме, освен това кой ще учи младите лекари тук, пита д-р Спирдонов. Така, въпреки обидата остава да преподава и лекува в ИСУЛ. Сега води курс за образна диагностика за рак на гърдата заедно с д-р Иво Гергов, преподава и образна диагностика на слюнчените жлези без да е щатен асистент в Му-София. Все пак не крие, че системата мачка.

Здравната система

„Мисля, че в нея страшно много куца мениджърската работа, защото лекарите, персоналът са си добри, но организацията на работа е такава, че позволява не добри практики и недобросъвестна работа", споделя той с болка. Но, като всеки талантлив човек със стойност, въпреки разочарованията не се е предал и продължава да вярва в доброто.

Много колеги и аз сме имали основания да се откажем, защото ти пречат да се хабилитираш, да направиш нещо, можели сме да се озлобим, но трябва да запазим човешкото и да се мъчим да променяме нещата към по-добро, казва той. И не само, а успява да го постигне на дело, точно както е запомнил от своите учители.

Духовните водачи

Защото, едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш, смее се д-р Спирдонов, цитирайки любимия си писател. И признава, че на сърцето му много повече е българската литература, отколкото чуждата. Прекланя се пред Хайтов. Колкото и пъти да препрочитам „Диви разкази", толкова пъти получавам друга гледна точка, споделя той. И не крие, че в редките моменти, докато е на риба или в планината, обича да размишлява за прочетеното или видяното в театъра. Това са и част от темите на разговорите му с двамата духовни приятели - неврологът д-р Валентин Кирилов и д-р Владимир Бостанджиев. Малко са, но пък са истински, споделя той. Търси ги винаги и когато има проблем за решаване, към тях се обърнал за съвет включително и при казуса с подложката.

Те са в групата „обади се на приятел", смее се д-р Спирдонов. Според него д-р Бостанджиев е и гений в професията си, който успява да реши проблемите на хората, а психиката на Веселин Топалов е направил като за шампион по шах. Заедно обсъждат и вечните въпроси за човешката душа.

Етиологията на болестта

Бях му дал задача в следващата си книжка да напише за злобата , за българската в частност, казва д-р Спирдонов. Според него сме тръгнали по наклонената плоскост. „Това, което се случва в Украйна, в Русия и в света, както и изявлението на ЕС, ме тревожи безкрайно, защото са думи , които са подготовка за война", казва той.

Според него лошите мисли, лошите чувства са много по-вредни от вредните навици като цигарите или алкохола. От тях идва злобата, която изпитваме помежду си, тя трови хората, така че да се разболяват, категоричен е той. Според него другата причина за лошото здравословно състояние на българите е храната, която консумираме в буквален смисъл - пълна с анитбиотици и Е-та.

Българското общество сме много болни заради лошата храна и огромният стрес, чак накрая идва вечерната ракия, която си пием или цигарите, казва той и признава, че пуши по три на ден, с кафето. Според него лекът за всичко е във вярата в доброто, в съхранението на човешкото в човека.

За пандемията екзистенциално

По време на КОВИД няколко месеца живял в кабинета си в ИСУЛ, за да не спре прегледите на хората с онкологични заболявания и същевременно за да не зарази семейството си. Спял в отсрещния кабинет, защото бил уверен, че коронавирусът може и да не убие пациентите му, но ракът ще го направи, ако се забави лечението. Тогава имал време много да мисли за живота.

За мен смисълът е да помогнеш на другия, да изпитваш и даваш най-чистата християнска загриженост и любов към ближния, казва той. И добавя, че докато е бил в болницата само това го е крепяло – "мисълта, че си тук, защото се опитваш да помогнеш и същевременно да опазиш близките си". За съжаление малцина хора го осъзнават.

"Говорил съм с д-р Бостанджиев – казва, че така сме устроени, че за кратко време променяме мисленето си, но после забравяме и ставаме отново същите малки и дребни човечета, а не трябва. Трябва да оставаме Човеци ", казва д-р Спирдонов и приключвайки разговора, отново се връща към своите пациенти