Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства за лекарства от страна на НЗОК, казва доц. Васил Пандов

Лекарствена политика

1. Различните цени, на които болниците купуват онклекарства, а НЗОК ги плаща на 100%

Този проблем може да се преодолее чрез ускоряване на процедурата за провеждане на търгове и сключване на рамкови споразумения от страна на министъра на здравеопазването като Централен орган за покупки в здравеопазването. Необходимо е тези търгове да включват и новите продукти и да се провеждат регулярно.

Наложителни са нормативни промени и въвеждане на изисквания за закупуването на тези лекарствени продукти по реда на ЗОП, независимо от собствеността на лечебното заведение. ЕК проверява България за нарушение на правото на ЕС относно освобождаването на частните болници от изискванията за договаряне на цени при механизмите на ЗОП. През нашия мандат Министерството на здравеопазването направи предложения до Министерството на икономиката за изменение и допълнение на законодателството в тази насока.

2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК

Конкретната процедура по оспорване на решението на възложителя -Министерство на здравеопазването, може да бъде коментирана от компетентните органи – КЗК и Върховния административен съд. Времето доказва, че са необходими изменения в Закона за обществените поръчки, които да предвидят ускорена процедура по закупуване на лекарствени продукти чрез Централен орган за покупки, който да гарантира редовното приключване на този процес при спазване на правото на ЕС. Другият подход е извеждането лекарствата от обхвата на ЗОП и създаване на специална процедура за определяне на цените на лекарствените продукти от страна на МЗ или НЗОК.

3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фонда за деца) за финансиране на лекарства сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС

През изминалия мандат ръководството на НЗОК започна анализ на стойността, която се заплаща от публичния фонд за лекарства сираци за лечение на редки заболявания. Разходваните средства нарастват бързо и водят до ясен преразход на тази част от бюджета на НЗОК. Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства от страна на НЗОК. Възможни са различни решения на експертно равнище – създаване на бърз и опростен механизъм по рефериране на цените с други държави преди заплащане на тези лекарствени продукти; споразумения за споделяне на риска и такива, свързани с ефикасността на терапията; създаване на специален Национален компенсационен фонд, който да финансира тези терапии. Необходимо е да се предприемат мерки при баланс на интересите, без да се ограничава достъпът до тези лекарствени продукти.

Болнична помощ

1. Работата на болниците в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра:лекар, сестра: пациенти

Съществуващите медицински стандарти съдържат изисквания за необходимия брой специалисти по здравни грижи, необходими за осъществяване на дейностите. В тях няма ясно заложени съотношения между брой преминали пациенти и броя на специалистите по здравни грижи, но има внедрени такива по подразбиране. През 2021 г. МЗ либерализира изискванията за кадрова обезпеченост, което срещна съпротивата на НЗОК, съсловни и професионални организации. Безспорно е, че качествено лечение без необходимия брой медицински сестри е невъзможно. Същевременно, имайки предвид големия дефицит на медицински специалисти, всяко решение за въвеждане на съотношение може да доведе до затварянето на отделни структури и ограничаване на достъпа на пациентите до лечение. Налице е познатата дилема – липса на лечение или осигуряване на ограничен достъп с по-качествено лечение. Решението е в планиране и насърчаване на създаването на нови кадри, подобряване на възнагражденията на специалистите по здравни грижи и критерии за стимулиране на лечебни заведения, които имат необходимия брой медицински сестри като първа стъпка. В това отношение последното редовно правителство предприе политика по повишение на доходите на специалистите по здравни грижи и започна дискусия за решенията за повишаване на броя на новите кадри.

2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници

Абсолютното изкривяване на съотношението на броя болници на глава от населението в България спрямо другите държави от ЕС е резултат на липсата на политика по регулиране на откриването на нови лечебни заведения през последните 25 години. Промяната предполага не само въвеждане на изисквания за потребности при откриване на нови лечебни заведения, но и цялостно преосмисляне на териториалното им разпределение, видовете дейности, които могат да осигурят, и връзката на лечебните заведения като мрежа. В момента има фрагментираност на ниво област, което не отразява реалното движение на пациентите при липса на териториални ограничения в избора им. Създаването на нова национална здравна карта е необходимост, но след реформа на концепцията за създаването й по отношение на критерии и показатели.

3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно

Въвеждането на критерии за качество за дейностите в лечебните заведения за болнична помощ е необходимо. В съществуващите медицински стандарти и в изискванията на НРД са заложени определени критерии за качество, но те не включват проследяване на резултатите от проведеното лечение. В предпоследния анекс към НРД ние заложихме такива качествени критерии за медицинските дейности като условие за заплащане на дейностите – брой усложнени случаи, брой преминали към лечение по други по-скъпи пътеки, брой повторни хоспитализации. Кръгът на тези пътеки и дейности предстои да се разшири. Липсата на критерии за качество е в ущърб на болниците, които предлагат добро лечение.

4. Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската

Огромната диспропорция между възнагражденията в лечебните заведения е известна. През последния редовен управленски мандат в консенсус с Българския лекарски съюз насочихме усилията си към регулация и повишение на основните заплати на младите лекари и младите специалисти по здравни грижи. Това предизвика известно неодобрение сред ръководителите на лечебни заведения. В анекс към НРД беше изпълнен ангажиментът за залагане на максимално съотношение от 1:20 между най-ниското и най-високото възнаграждение в лечебните заведения. В сътрудничество с експерти от МТСП беше подготвена изцяло нова наредба за структурата на възнагражденията в болниците с цел справедливо разпределение и намаляване на ножицата. Вярваме, че тази наредба и съответните изменения в Закона за лечебните заведения могат да се случат.

5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна

Управленските функции следва да се разграничат от лечебните дейности. „Продължаваме промяната" залага на въвеждането на качествени и количествени критерии за оценка на работата на ръководителите в здравеопазването. Установихме, че към момента няма достатъчно обективни правила за оценка на работата на директорите. Правилата за изготвяне на бизнес програми на лечебните заведения са общи и не са основа за реална проверка на дейността на мениджърите на общински и държавни болници . Започнатата работа по основна промяна на критериите за изготвяне и контрол на бизнес програмите трябва да се продължи. Друга констатирана слабост е липсата на изискване кандидатите за директори на публични лечебни заведения да имат добра управленска репутация – да нямат наложени наказания за нарушения от компетентни органи като управляващи лечебни заведения. Част от посочените въведения бяха направени от нашия екип в МЗ. Остава активно да продължим работата си в това отношение. Трябва да се преодолява разбирането, че държавата е лош собственик. В много други държави не е така.

Финансиране

1. На преминал болен и то без да се отчита резултатът от лечение

Резултатът от лечението е част от качествените критерии, които трябва да съпътстват разходването на публични средства. През април т.г. БЛС заедно с НЗОК създадоха правила за контроли на база на добрата медицинска практика, които да намалят отчитането на пътеки с по-висок обем и ниво на сложност поради по-високата им цена, която заплаща НЗОК. Целта на въведените контроли е, заедно с по-доброто заплащане на болничните услуги, да се повиши качеството на лечението на пациентите спрямо броя хоспитализации. Работата в тази посока трябва да продължи.

2. Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК

Въпреки изричната правна рамка за основанието и размерите, в които може да се иска доплащане, винаги се иска пациентът да доплаща. Контролът е слаб. Затова през първите седем месеца на годината Изпълнителна агенция „Медицински надзор", която е компетентният орган, засили проверките за нерегламентирани или необосновани доплащания. Незаконосъобразното доплащане се превръща и в проблем на конкуренцията между лечебните заведения, които спазват правилата и тези, които се възползват от занижения контрол. Държавата не следва да си затваря очите за това. Същевременно следва да се изясни в кои дейности без доплащане пациентът не би имал достъп до лечение и да се предпиемат действия.

3. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение

Много български граждани се нуждаят от палиативни грижи и рехабилитация след боледуване и болнично лечение. Държавата инвестира в скъпоструващо болнично лечение, но липсата на последващо наблюдение и терапия води до повторна хоспитализация. Така разходваните вече средства за болнична терапия се обезсмислят. Близките на пациентите се надяват на последваща хоспитализация по друга или същата клинична пътека, за да може по същество да се поемат палиативни грижи. Трябва да се разшири обхватът на покритието за палиативни грижи в основния пакет от медицински дейности. Това е предпоставка за преструктуриране и подобряване на ролята на общински болници, които, реално, отдавна се занимават предимно с тази дейност.

4. Нищожно финансиране за профилактика и превенция

България има най-ниската продължителност на живота в ЕС - 73,6 години. В България смъртността, предотвратима чрез добро лечение, е 188 на 100 000 души — повече от два пъти по-висока от средната за ЕС — 92 на 100 000 души. За първи път от последните 20 години с бюджета на НЗОК за 2022 г. профилактиката и превенцията се изведоха в приоритет. Бюджетът за заплащаните от НЗОК изследвания беше рекордно повишен - със 77%, Значително беше повишен броят на направленията. Бяха повишени с 33% средствата за прегледи при специалисти, което осигурява по-високо възнаграждение за лекарите. Целта е да се намали разликата между възнагражденията на лекарите в болниците и на специалистите в извънболничната помощ, тъй като навременното домашно лечение може да предотврати прием в болница и да спести средства на публичния фонд. Предвидихме нови изследвания за пациентите от различни възрастови групи, които се заплащат от НЗОК. Включихме медико-диагностични изследвания в рамките на профилактичните прегледи на децата между 7 и 18-години. За децата от тази възрастова група до настоящия момент не бяха предвидени медико-диагностични изследвания в рамките на профилактичните им прегледи. Бяха въведени нови МДД в детското и майчино здравеопазване. Тази политика трябва да бъде продължена. Всяко отстъпление от нея ще доведе до влошаване на здравните показатели на нацията. Освен завишеното финансиране е необходимо да се проведе политика по промоция и обучение, да се въведат нови качествени показатели за дейностите в извънболничната медицинска помощ и конкретни планове за борба с най-важните заболявания. Пряко отношение за постигането на тези цели имат актовете, които подготвихме – Национална здравна стратегия, Национален раков план. Реализацията на проектите от ПВУ има пряко отношение към постигането на целите. Твърдо ще продължим политиката по превенция и профилактика, която до момента не е ефективна, видно от резултатите.

5. Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата

Контролните функции не могат да бъдат реализирани без квалифициран и компетентен контролен апарат. Не е необходимо да има следваща пандемия, за да бъде оценено реалното състояние на здравния контрол в страната. Стъпките към постигане на по-добрия контрол са анализ на функциите и правомощията, правилното преструктуриране на видовете контролни органи и определяне на задачите им. Увеличението на възнагражденията е необходимо и задължително, но трябва да бъде съпроводено с повишаване на капацитета и ефикасността на персонала. Това е от малките, но задължителни крачки, които трябва да се направят.