Интервю

Ремонтира се медицинска апаратура, без дори да я има

19-09-2022 06:13
Нужен е централизирана обществена поръчка за лекарства и консумативи в болниците, сега цените за едни и същи продукти се различават и с 80%, казва Пламен МилевРемонтира се медицинска апаратура, без дори да я има
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Заради тежкото финансово състояние на две от стратегическите държавни болници за страната ни – Пирогов и „Александровска", бившият здравен министър проф. Асена Сербезова назначи прокуристи в тях. Миналата седмица стана ясно, че спешната болница вече ще работи без такъв. Защо, какви бяха нарушенията в нея и как може да се дисциплинират болниците, попитахме икономиста Пламен Милев, който допреди броени дни беше и прокурист на Пирогов.

- Г-н Милев, защо вече не сте прокурист на Пирогов?

- На първо място, когато встъпих в длъжност се оказа, че болницата не е в толкова лошо финансово състояние, колкото се представяше от предишното й ръководство. Още повече, че и новото ръководство на МЗ взе решение, че тя няма нужда от прокурист и в този си състав управителното тяло на болницата ще може да изпълнява работата си.

Но за тези три месеца, в които работехме заедно, трябваше да се подобри финансовата дисциплина, да се въведе ред по отношение на изплащането на просрочените задължения и резултатът не закъсня, за този период намалихме с 1.5 млн. лв. просрочията на болницата. Тъй като Пирогов не е в толкова лошо финансово състояние, при спазване на фискалните правила, дори без да се привличат допълнителни средства, лечебното заведение може в рамките на две години да намали значително просрочията си до към 1.5-2 млн. лв.

- Казвате, че болницата не е в много лошо финансово състояние, но в отчета на МЗ за второто тримесечие на тази година е посочено, че общите дългове са 70 млн., а просрочени са 17.4 млн. и са се увеличили спрямо 2021 г. Защо смятате, че състоянието не е толкова лошо?

- Да, цифрите бяха такива, но финансовото състояние не е толкова лошо, защото още, когато встъпих в длъжност, аз заварих налични пари по сметките, просто не беше разплащано на кредиторите и то от месец януари. И ще дам пример с едни от имплантите, където имаше натрупани над 1.5 млн. лв. задължения, а в сметките имаше достатъчно средства и се разплатихме в началото на юли. Тоест, болницата е трупала задължения, но може да обслужва разходите си и да намалява с около 500 млн. лв. просрочията си при изпълнение на новия рамков договор, заради който вдигнахме и заплатите. Може да се има някой месец, като август, когато приходите са по-малко, и да се погасят не 500, а 300 млн. от просрочените задължения, но така или иначе болницата може сама да се справи. Не е толкова зле положението като в „Александровска", където без допълнителния заем от държавата, нищо не може да се направи. Докато Пирогов вече може да са справи и сам, още повече, че имаше доста проблеми по отношение на разходите за лекарства и медицински изделия, които оправихме. Имаше закупени продукти за над 4.5 млн. лв. от началото на годината без обществени поръчки.

- Цените бяха ли по-високи заради това?

- При два-три случая имахме доста тревожни последствия, заради това дори пуснах сигнал в Прокуратурата и в момента има образувано дознание, което е дадено и се разследва от икономическа полиция.

- Нямате ли притеснения, че подобни практики може да се продължат, когато няма прокурист в болницата?

- Винаги има такова притеснение, но се надявам, че настоящото ръководство на болницата няма да допусне това да се случи. Идеята беше тези практики да изчезнат, когато има два подписа – на директор и на прокурист. И смело мога да кажа, че те изчезнаха, сега системата е по-дисциплинирана.

- Колко подобни лоши практики намерихте, когато влязохте в болницата?

- Доста и то най-вече по отношение на медицинските изделия, както и на ремонтите и медицинската техника и апаратура. Просто се ремонтира техника, която или я няма, или няма нужда от ремонт. Доста хлабав беше режимът по отношение на разходите.

- До какви загуби водят подобни ремонти, на каква стойност са били договорите?

- Тук не става дума въпрос даже за договори, а в един момент се казва, че дадена апаратура се е развалила и спешно трябва да се извика майстор. Тук става дума за едни суми от порядъка на 50 хил. до 120 хил. на месец.

- Споменахте, че е имало нарушения и при осигуряването на медицински изделия, в какво са се изразявали те?

- Закупуване на консумативи без да е проведена обществена поръчка за 4.5 млн. лв. през първото шестмесечие на годината.

- Когато се постъпва по този начин, с колко се оскъпява цената на консумативите?

- Имаше случаи при едни консумативи за рентгена, които бяха купени с 30-40 процента над последната цена, която е била постигната.

- Държавните болници са длъжни да провеждат обществени поръчки, с какво е било мотивирано заобикалянето им?

- Те са използвали закона за извънредното положение по време на КОВИД. Но той от една страна не е свързан само с КОВИД, от друга страна става въпрос, че не може да си купиш ей така от когото искаш и на каквато искаш цена, трябва да има поне три оферти. Да не говорим, че имаше злоупотреби и при изразходването на целеви средства за ремонти и примерът там е много фрапантен. Става дума за Клиниката по урология. Първото нарушение е, че директорът не започва ремонта една година, въпреки че парите са отпуснати и са в сметката му, обяснение защо – няма. През това време той взема решение за една фирмите, която е доставила апаратура на разсрочено плащане и има договор как да става плащането в срок от няколко години, да й плати наведнъж с парите за ремонта.

- За каква сума става дума?

- Някъде около 1.5 млн., никак не е малка.

- Предполагаме, че подобни случаи не са характерни само за Пирогов и „Александровска", за да се дисциплинират държавните болници и да не се допускат подобни злоупотреби занапред, каква би била най-добрата тактика?

- На първо място, по отношение на медицинските изделия и лекарствата, може би една от панацеите би била въвеждането на централизирани обществени поръчки. От друга страна практиката с прокуристите не е никак лоша, защото се разделя управлението на финансите от медицинската част, която се провежда от медицинския управител. При това съчетание в 99% от случаите той е лекар, и тази практика би могла да даде много добър резултат. Така че, когато една болница покаже, че има влошаване на финансовия резултат, би могло там да се вкарва прокурист между 3 и 6 месеца, който да види къде са слабите места, да направи оздравителен план и след това ръководството да го спазва. Прокуристът на практика не се меси в медицинската част на управлението на болницата.

- Това, което казахте за единния търг за лекарства е изключително полезно, но знаете, че в момента има такъв и постоянно се стопира от различни фирми, така че МЗ не успява да го проведе, как може да се преодолее това?

- Като се види какви са причините, поради които тези търгове се провалят и оттам нататък да се направи корекция в законодателната рамка, така че да не може всеки за щяло и нещяло да спира процедурите, а да се сведат до минимум случаите за обжалване, когато има нещо много фрапантно. Но според мен пътят е единен търг за лекарства и медицински изделия, защото сега има огромни разлики в цените на болниците.

- Знаете ли докъде стигат тези разлики?

- При медицинските изделия има случаи, когато стигат до 80% разлика в цените. Става дума за най-често упротребяваните консумативи, които не бият на очи, защото са стотинки – в единия случай става дума за 25 ст., в другия за 35 ст., но когато това изделие прави обороти от порядъка на 2-3 млн., вече виждате за каква разлика говорим.

- А как може да се намали доплащането за пациента при изделия, които се влагат в него – стави, клапи, лещи, и което затруднява достъпа до лечение?

- Да, това е един от най-големите проблеми, тъй като има различни производители на тези изделия, това всичко трябва да минава през болничната аптека и има официален ценоразпис, така че пациентът да избира от кого и какво да купи, а не лекарят да му казва – ще сложиш тази става и тя струва толкова.

- В момента не минава ли през болничната аптека, нали така гласи законът?

- По закон е така, само че пациентът не избира от кой производител да си купи, а лекарят слага ставата и казва плащай толкова и толкова.

- Но всички знаем, че тази става струва толкова, защото в нея е калкулирана комисионната на лекаря и на болницата, как може да се затворят тези вратички, така че пациентът да не е длъжен да доплаща или поне не в тези размери?

- За съжаление в момента всеки един опит това да се ограничи, среща съпротива от другата страна, че се месим в пазарни условия. Другият вариант е, когато НЗОК започне да ги плаща изцяло и тогава през централизирани поръчки ще се регулира цената.

- Но сега дори, когато НЗОК плаща едно изделие, то е по-скъпо отколкото в чужбина по същите причини и ние го знаем, как това да се промени?

- Точно тук идва проблемът, нужен е по-силен контрол, защото всички знаем как протичат тези процедури.

- Ще останете ли и занапред в сектор здравеопазване?

- Да, аз съм икономически директор в една болница, в този сектор има нужда от икономисти.


Oщe 9.8 млн. за Спешна помощ

Oщe 9.8 млн. за Спешна помощ

Кабинетът одобри и над 40 млн. лв. за интензивни грижи за здравнонеосигурени, за стационарна психиатрична помощ и задължително лечение и изолация
Общинските болници не могат да вдигнат заплатите

Общинските болници не могат да вдигнат заплатите

Въпреки това хората продължават да работят, но има и отлив, включително и към детските ясли, казва д-р Евгения Иванова
Инфлацията изяде част от парите по стратегията

Инфлацията изяде част от парите по стратегията

Държавата трябва да увеличи процентът съфинансиране, трябва да се увеличат и парите на персонала, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Kонкурсите за нов директор до 60 дни

Kонкурсите за нов директор до 60 дни

Това важи в случаите, в които ръководител е освободен предсрочно или при проведена процедура няма класиран кандидат, гласят промени във Вътрешните правила за избор на управление в лечебните заведения
Сляха двете столични болници официално

Сляха двете столични болници официално

Процедурата, с която МБАЛББ „Св. София" става част от УМБАЛ „Св. Иван Рилски", вече е финализирана в Търговския регистър
Парите по плана да отидат при пациентите

Парите по плана да отидат при пациентите

Ще носим отговорност за поколения наред, ако бъдат похарчени за меки кресла на директорите, казва доц. Михаил Околийски
Увеличават бюджета на 120 болници

Увеличават бюджета на 120 болници

Здравната каса предлага да им се дадат още 43 млн. лв. през октомври, три четвърти отиват в осем частни болници, една държавна и една общинска

НЗОК иска 6 млн. от резерва за болници

НЗОК иска 6 млн. от резерва за болници

Джипитата не успяват да си заработят бюджета, а специалистите леко го надвишават, показват още анализите на фонда през септември

Търсят 4.5 млн. лв. за заплати в РЗИ

Търсят 4.5 млн. лв. за заплати в РЗИ

Протестът им е съвсем основателен, ще се постараем по някакъв начин да ги компенсираме, успяхме да договорим малко повече пари за ЦСМП, казва д-р Асен Меджидиев
Още няма решение за заплатите в РЗИ

Още няма решение за заплатите в РЗИ

Вдигат възнагражденията в центровете за спешна медицинска помощ, как и с колко става ясно в сряда, казва д-р Пламен Радославов
1 2 3 4 5 ... 409 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ