МЗ стопира мобилното приложение за е-рецептата

Близо 150 млн. са опаковките с лекарства с рецепта за домашно лечение, които се продават у нас за година в аптеките, едва 50 млн. от тях се изписват електронно, защото са по здравна каса

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Историята

Въвеждането на изцяло електронно предписване на лекарства у нас е част от електронизацията на здравната ни система, която от години върви изключително трудно и бавно с огромна съпротива от страна на медицинското и политическото съсловие. Въпреки това през последните две години се отбеляза сериозен напредък по разработването на Националната електронна здравна система, най-вече заради пандемията. С много усилия бяха въведени електронните направления, хоспитализации, отчети, както и електронната рецепта за лекарства, които плаща НЗОК. Идеята лекарите да издават само е-рецепти и за лекарствата на свободен пазар, които си плащат пациентите от джоба, а хартиените да са за извънредни ситуации, среща огромен отпор сред съсловната организация на медиците. Тази промяна трябваше да е влязла досега в сила, но се отложи вече на два пъти заради нежеланието на Българския лекарски съюз (БЛС). Първото стопиране бе направено от предишния служебен министър Стойчо Кацаров, след това наследникът му - проф. Асена Сербезова, беше принудена да оттегли проекта си за преработка. След тежки преговори с БЛС се постигна съгласие да се въведат от ноември електронни рецепти успоредно с изработването на безплатно мобилно приложение от „Информационно обслужване". То трябваше да е готово до края на септември и да позволява на лекарите да изписват лекарства, където и да се намират, включително в планината или на други места без електричество. Също така се отвори широка врата за изключенията от е-рецептоте - медиците получиха право да пишат бяла хартиена рецепта, ако не са на работното си място за всички медикаменти освен за антибиотиците.

Към днешна дата

Въпреки това новият здравен министър – отново служебен, Асен Меджидиев, който до броени дни бе шеф на столичната колегия на Лекарския съюз, публикува проект за отмяна на въвеждането на е-рецептите, дори и в този минималистичен вариант. По този начин той наложи политиката не на държавата за изсветляване на сектора, а на съсловната организация, от която идва. Още преди наредбата да бъде обнародвана в „Държавен вестник" и въпреки недоволството на редица пациентски организации като НПО или на Българския фармацевтичен съюз и неговите членове, се оказа, че екипът на здравния министър не е пратил задание за изработването на мобилното приложение за изписване на електронната рецепта. Тоест, без значение какво смята обществото, за МЗ темата е предрешена.

Смисълът на е-рецептата

Основната цел на въвеждането на електронното здравеопазване е постигането на пълна прозрачност върху здравната система, осветляване на всички процеси в нея, подобряване на управлението и контрола й. В този смисъл съществена част от електронизацията е въвеждането на електронно изписване на лекарства. Въвеждането на е-рецепта ще доведе до няколко важни последици:

- Тя ще покаже кой лекар какви лекарства изписва на пациентите си, дали при работата си спазва терапевтичните ръководства, колко пациенти реално има, както и доколко е бил стимулиран от една или друга фармацевтична компания да им предписва определени медикаменти

- Ще пресече възможността аптеките да продават лекарства с рецепта на клиенти, които нямат такава

- Ще гарантира наличието на достоверна информация за терапията през целия живот на всеки човек, което лесно ще може да се вижда от всеки лекар, при когото той отиде

- Ще покаже на макрониво каква е употребата на лекарства в страната, както и какви са основните проблеми и евентуални злоупотреби

Против

Всички посочени ползи разбират и споделят, както фармацевтите, така и по-голямата част от пациентските организации, дори политиците. Категорично против е-рецептите обаче са лекарите. Техните аргументи са, че по този начин се отнемат права на колегите им и на пациентите. Според БЛС голяма част от медиците са възрастни и не могат да боравят с електронни устройства. Друг аргумент е, че липсата на ток или интернет, или на наличието на технически проблеми може да спре изписването на е-рецепти и да остави хората без лекарства.

Контрааргументи

Ако лекарите не бяха длъжни да пишат електронни направления и да издават е-рецепти вече от една година, вероятно щеше да звучи достоверно, че някои от тях не могат да боравят с модерна техника. Само че по данни на „Информационно обслужване" от миналата година досега са издадени над 20 млн. е-рецепти по здравна каса, като на ден се издават средно по 68 000. За да няма проблем с тока и достъпа до устройство за написване на е-рецепта, се реши да се въведе и безплатното мобилно приложение, така че всеки лекар вместо да пише съвети на пациентите си по вайбър, просто да пусне е-рецепта, без значение къде се намира. Освен това идеята е да има изключения за екстремални случаи, когато наистина няма как да се ползва е-системата, да може да се пише хартиена рецепта. Но, за да няма злоупотреба с това право от страна на медиците, властите не искаха да има дублаж, а това да е само изключение. Защото фактите до момента говорят, че електронизацията на системата не е любимата част на лекарите. 
Доказателство за това са и цифрите с изписаните рецепти и продадените опаковки лекарства. Със задължителното електронно предписване на медикаменти по каса се появиха 20 млн. рецепти за малко повече от година. Модулът обаче дава възможност на медиците и сега да пишат останалите лекарства на пациентите електронно. Данните на „Информационно обслужване" обаче показват, че за година са издадени само 18 хил. такива рецепти.

1.7 млрд. на тъмно

Или ако трябва да обобщим накратко, както често става - въпросът се свежда само до няколко стотин милиона на година. Опаковките с лекарства с рецепта, които се продават за домашно лечение у нас през аптеките за година са около 150 млн. за малко над 2.5 млрд. лв., от тях обаче едва 50 млн. опаковки за близо 800 млн. лв. се плащат от НЗОК, тоест дават се с е-рецепта и за тях има пълна информация – кой, кога и на кого ги е изписал. Останалите 100 млн. опаковки за 1.7 млрд. лв. обаче хората плащат от джоба си срещу хартиена рецепта или изобщо без да имат никаква. И тук идва логичният въпрос – защо някой не иска тези медикаменти и харчове да се осветлят.